— Конски задник — допълни Дон Винченте. Той отпи още една глътка от тръпчивото вино и се понамръщи. — Всичко затвориха в този град. Трийсет и две здания на „Дуайт Стрийт“ пустеят, безработицата достигна досег процента. Сигурно знаеш, че ако човек рече да поиграе на рулетка, трябва да се разходи чак до Кранстън. А чу ли за бандите от малолетни, които вилнеят по улиците? Не си ли обърнеш джобовете и не им ли дадеш часовника си, пречукват ти краката. И всички тия младоци смъркат опиати. Ти как му викаш на това — прогрес ли, демокрация ли?
— Този град се превърна в джунгла — каза Марк. — И това всеки го знае.
— А как се живееше някога тук — въздъхна Дон Винченте. — Тихо, спокойно. Полицията нямаше друга работа, освен да глоби някого за неправилно паркиране. А за сегашното положение можем да благодарим на Маккларън.
— Quello stronzo — каза Дона Карлота. — Иска да отрие о нас посрания си задник.
Дон Винченте махна с ръка — един вид, не обръщай внимание на нейните вулгарни изрази.
— Не говори такива думи, мамичко. По-добре наречи го фашкия и толкоз… Та ти казвам, Марко, някога аз държех в ръцете си този град. Президентът Айзенхауер ми изпрати снимката си, подписана собственоръчно. Сигурно някой му е прошепнал колко съм отпуснал за предизборната му кампания.
Просълзена, Дона Карлота задърпа Марк за ръкава.
— Моля те, направи ми удоволствието да опиташ поне от това нещо. Ще попиташ от какво са направени тези кюфтета и когато ти кажа, просто няма да повярваш. Опитай ги и ми кажи вкусни ли са.
— За бога, мамичко, остави човека на мира — повиши глас Дон Винченте. — Не виждаш ли, че не му е до ядене. Толкова главоболия си има.
— Извинявам се. Забравих. Прощавай, Марко, сигурно не ти се говори по този въпрос, но какво става с Тереза? Нещо ми подсказва, че много скоро ще се съберете отново. Не може да не се съберете. Заради децата, Марко, заради децата. В такива времена не бива да мислим само за себе си.
След вечерята Дон Винченте отведе Марко в стаята си, където телевизорът, сглобен от самия него, излъчваше някакви зеленикави призрачни образи, а канарчето — проскубано, защото си сменяше перушината — хвърчеше непрестанно и пръскаше наоколо семе и пясък. Когато Дон Винченте се пресегна да изключи рекламния брътвеж, Марк долови някаква нервност по лицето му, което обикновено беше сънливо и неподвижно.
— Казвай сега. Какво става?
— Дотук всичко е добре — отвърна Марк: — Най-важното е, че успяхме да открием следите на Леон. Оказва се, че Салваторе го е измъкнал от кубинския затвор и го е натоварил на последния самолет, заминал за Маями преди преврата.
— Салва умее да гледа напред — каза Дон Винченте. — Винаги е бил предвидлив. И затова се издигна толкова бързо до върха.
— Казах на Брадли, че ще намеря въпросния човек, но ми е нужно време. Той е уредил нещата с Бюрото — засега да не ме закачат.
— Струва ми се, че играе честно. Знам, че тръпки те побиват от него, но засега нямаме основания да се оплакваме. Разбра ли, че Виктор са го прехвърлили в Луисбърг? Сложили са му телевизор, хранят го с месо и яйца. Казаха ми, че задържаните там стоят по цял ден навън в градина с рози и се радват на живота. Успяхме да отложим още веднъж гледането на делото. Сега остава само да намерим някой свой човек във Вашингтон, за да уреди нещата така, че Виктор да направи предварително пълни самопризнания, да му турят осемнайсет месеца и да го пуснат под гаранция.
— Аз ходих до Маями, като мислех, че за ден-два ще мога да открия Леон. Но се оказа, се сега там има милион кубинци. Пълен хаос. И ако не бяха там някои наши приятели, щях да се върна със съвсем празни ръце. Няма да е зле да изпратите на Малатеста и на Венециано в Джексънвил някакъв подарък в знак на благодарност за извършената работа. Двамата трябва да са разговаряли с около хиляда бегълци, говорещи испански.
— Винаги е полезно да имаш приятели — отбеляза Дон Винченте. Той бе прекъснат от един петел, който се вмъкна в стаята и падна в краката му. Това беше един от любимците на Дона Карлота. Излюпени в брачното й ложе, тези петли прекарваха живота си на затворено, в къщата, и до един страдаха от рахит. Дон Винченте изпухтя, взе птицата, приглади перата й и я сложи на крака.
— Накрая намерихме името на Леон в списъците на един от комитетите за освобождение, които създават там. Но се установи, че той е офейкал в Мексико още преди няколко месеца. Задържали го в Маями по подозрение, че е подпалил някаква къща, обаче той успял да избяга.
— Палежите ли са му специалност?
— Не, той просто е луд. Убива и пали.
— И, казваш, сега е в Мексико.
— Да. Настанили са го в затворническа болница за невменяеми. Още щом преминал границата, застрелял някакъв мексиканец и щели да го съдят за убийство, но после установили, че е психически болен. Наказателният кодекс в Мексико е много хуманен.
— Ето това е carogna — каза Дон Винченте. — Чудя се как ги търпи господ. — Той се изплю в малкия пиринчен плювалник и обърса устата си с опакото на ръката. — И мислиш ли, че ще можеш да ги склониш да ни го отпуснат?
— Вече съм уредил това. Отидох до мексиканската столица и се видях там с нашия приятел Паскуале. Той ми уреди среща с един човек от управата на затворите, който е заинтересован да събере голяма сума за благотворителни цели. Нужни са сто хилядарки, но сметката плаща Брадли.
— Браво, Марко, това се казва работа! Значи, по всяко време можеш да го подбереш тоя.
— Да. Трябва само да ги предупредя няколко дни по-рано. А докато ни потрябва, той ще си седи в болницата и ще плете там кошници. Можем да го вземем за два-три дена, както направихме в Куба. Така никой няма да забележи отсъствието му.
— Какво друго имаме да правим? — попита Дон Винченте.
— Да намерим пилот.
— А защо да не използваме същия? — Можем ли да го открием?
— Можем. Докато те нямаше, и аз проучих едно-друго — обясни Дон Винченте. — Излезе, че този пилот е не някой друг, а знаменитият Хари Морган, когото Роси от Ню Джързи използва и за отвличането на Калдос.
— Аз мислех, че той вече не е между живите? Не се ли обеси в затвора в Панама или нещо подобно?
— В Доминиканската република — уточни Дон Винченте. — Готвеха се да го екстрадират оттук и затова се наложи да изчезне. Според моите сведения той живее сега там под чуждо име.
Марк помнеше много добре случая с Хари Морган и отвличането на един от видните доминикански бежанци, когото бяха хванали насред Манхатън, упоили и натоварили на самолет. Тогава бяха организирани много протестни акции. И докато траеше този шум, Маккларън успя да вдигне тиража на своя вестник с няколкостотин броя, а Тереза се включи в един от комитетите за спасяването на Калдос, образувани две- три седмици след неговото тихо и скромно погребение.
— Това беше нечувана глупост — каза Дон Винченте. — Преди двадесет години, да речем, Роси би дошъл да се посъветва с мен и аз щях да кажа „не“. Но сега никой никого не зачита и не уважава. Навъдили са се едни егоисти, които само създават главоболия на приятелите си. Разчистването на терена след тази операция се превърна в същинска война. Толкова много хора бяха избити. Вярно, приятелите на Роси получиха като награда концесии за игрални домове в Доминиканската република, но какво да кажем за всичките нещастници, които трябваше да платят за това?
— Казват, че в това отношение операцията с Армас е била по-добра.
— Едва ли. Такива работи не носят нищо добро. Дано са си взели някаква поука след случая с Калдос. Винаги съм казвал на моите хора: не си играйте с наркотици и с политика! На всички нас ни е нужен спокоен живот.
— Амин — заключи Марк.
— Колкото до Морган — каза Дон Винченте, — работата стои така: шуреят на Роси, Кардильо, има сега концесия в Трухильо Сити26. Той се грижи за Морган и следи да не
