Евън беше озадачен.
— Бихте ли ми обяснили?
— Минус едно означава времето, преди да се свържете с него. Един ядосан богат конгресмен пристига с чартърен полет във Флагстаф и вдига доста шум, че трябва да му дадат самолет до Вашингтон. Отказват му и той отива във Финикс, където без съмнение настоява да получи билет за първия полет до столицата и плаща с кредитна карта, а в самолета се свързва със секретарката си, която притежава инстинктите на улична котка, и й поръчва да намери някакъв човек в Държавния департамент, когото не познава, но е сигурен, че съществува. Тя се обажда — май казахте, трескаво — на доста хора, които не може да не са учудени. Стеснява кръга до четирима-петима души — което ще рече, че за да получи необходимата й информация, е трябвало да се свърже с редица свои познати, които сигурно също са били доста учудени, и накрая вие се появявате в Държавния департамент и настоявате да се срещнете с франк Суон. Права ли съм? В състоянието, в което сте били, сигурно сте употребили точно тази дума?
— Да. Отначало увъртаха, казаха ми, че го нямало, но аз бях разбрал от секретарката си, че е там. Сигурно съм бил непреклонен. Най-после ме пуснаха в кабинета му.
— И след като сте поговорили с него, той е взел решение да ви изпрати в Маскат?
— Е?
— Оказва се, че този тесен и малък кръг, за който говорехте, Евън, не е бил нито толкова тесен, нито толкова малък. Под напрежението, което сте изпитвали, сте действали точно както би постъпил всеки друг на ваше място. Направили сте силно впечатление по време на трескавото си пътуване от водопада Лава до Вашингтон. Пътят ви през Финикс до Флагстаф лесно би могъл да бъде проследен, името и шумното ви настояване да се придвижите възможно най-бързо до столицата са били запомнени от доста хора, особено поради късния час. После се появявате в Държавния департамент, където вдигате още по-голям шум и където, между другото, е отбелязан часът на влизането, но не и на излизането ви от сградата — за да ви пуснат в кабинета на Суон.
— Да, но…
— Оставете ме да довърша, ако обичате — пак го прекъсна Калейла. — Искам и двамата да си съставим пълна картина на случилото се… Разговаряте със Суон, споразумявате се да останете анонимен и веднага след това, както сам казахте, потегляте за Маскат. Първо ви откарват до вас със служебен автомобил и шофьор, който подобно на охраната в преддверието не е бил от „ОХАЙО–40“. Бил е определен от диспечера, а охраната просто си е вършела работата. Тези хора не са сред посветените — не взимат участие в обсъждането на свръхсекретните планове. Но нищо човешко не им е чуждо. Прибрали са се вкъщи и са споделили с жените и приятелите си, защото този ден в обикновено скучната им работа се е случило нещо по-различно. Може дори да са отговорили на въпроси, нехайно зададени им от хора, които са взели за държавни служители.
— И по един или друг начин да са се досетили кой съм…
— Не само те, а и мнозина други във Финикс и Флагстаф, които са разбрали едно. Този важен човек е притеснен, този конгресмен страшно бърза, тази голяма клечка има някакъв проблем. Виждате ли каква следа сте оставили?
— Да, но кой би се заинтересувал от нея?
— Не знам и това наистина ме притеснява.
— А какво да кажа аз? Този тип разби живота ми! Кой ли го е направил?
— Някой, който е намерил някаква пукнатина и е проследил целия ви път от затънтения лагер при водопада Лава до терористите в Маскат. Някой, който случайно е попаднал на следа и затова се е разровил. Може да са били телефонните разговори на секретарката ви или шумът, който сте вдигнали на пропуска в Държавния департамент, или дори нещо толкова неправдоподобно като вероятността да е дочул слуха, че някакъв неизвестен американец е бил посредник в Оман — не, защо да е невероятно, то беше написано и потулено — но може да е накарало някого да се замисли. Тогава и всичко останало си е дошло на мястото и така е стигнал до вас.
Евън сложи ръка върху нейната.
— Калейла, трябва да разбера кой го е направил, на всяка цена.
— Че ние знаем — отвърна тя тихо, с глух глас, сякаш бе разбрала нещо, за което е трябвало да се досети по-рано. — Рус мъж с европейски акцент.
— Но защо? — Думите сякаш изригнаха от устата му и Кендрик дръпна ръката си.
Калейла го погледна съчувствено, ала зад безпокойството в очите й прозираше нейният хладен аналитичен ум.
— За вас вероятно няма нищо по-важно от отговора на този въпрос, Евън, но мен ме безпокои друго и затова съм уплашена.
— Не разбирам.
— Който и да е този блондин, когото и да представлява, той е успял да проникне в архива и да се добере до нещо, което никога не е трябвало да получава. Евън, мога да кажа, че съм изумена, направо потресена, макар че и тези думи са твърде слаби да опишат истинското ми състояние. Не само от начина, по който са се отнесли с вас, но и от това, което са сторили и на нас. Ние сме разкрити, някой е проникнал там, където би трябвало да сме непробиваеми. Щом тези хора — които и да са те — са успели да изровят името ви от най-дълбоките, най-сигурните ни архиви, значи могат да научат и много други неща, до които никой не би трябвало да има достъп. Защото там, където работят такива като мен, това може да струва живота на прекалено много хора.
Кендрик се взря в красивото й изопнато лице и видя страха в очите й.
— Истината казвате, нали? Действително се боите.
— И вие щяхте да сте изплашен, ако познавахте хората, които ни помагат, които рискуват живота си, за да ни снабдят с нужната информация. Всеки ден се питат дали не са направили нещо, с което да се издадат. Мнозина от тях се самоубиха, защото не можаха да издържат на напрежението, други полудяха и изчезнаха в пустинята, предпочетоха да умрат на спокойствие, сами със своя Аллах. Но повечето продължават, защото ни вярват, вярват, че сме искрени и действително искаме мир. На всеки ъгъл се сблъскват с размахващи оръжие безумци и колкото и тежко да е положението, само благодарение на тях не става още по-лошо, с много повече кръв по улиците… Да, уплашена съм, защото много от тези хора са наши приятели — мои и на родителите ми. При мисълта, че и те като вас може да бъдат предадени — и защото вие сте били предаден, Евън, — ми иде да запълзя по пясъците и да умра като тези, които докарахме до лудост. Сред нас има дълбоко законспириран предател, който разкрива на външни хора най-съкровените ни тайни. Във вашия случай този тип се е нуждаел само от едно-единствено име, вашето, но хората в Маскат и Бахрейн се страхуват за живота си. Колко други имена ще бъдат разкрити? Колко други тайни ще бъдат разгласени?
Евън протегна ръка и не само покри нейната, но я взе и я стисна.
— Щом мислите така, защо не ми помогнете?
— Да ви помогна ли?
— Трябва да науча кой ми е причинил всичко това, а вие искате да разберете кой от вашите му е помогнал. Бих казал, че целите ни съвпадат. Как мислите? Мога тихомълком да ви издействам преназначение от Белия дом, защото съм хванал Денисън натясно и той няма как да ми откаже. Всъщност и той гори от нетърпение да открие откъде е изтекла информацията, това му е станало фикс-идея.
Калейла се намръщи.
— Тези неща не стават така. Пък и тук няма да съм на висота. Бива ме само там, няма да съм толкова добра извън обичайната арабска среда.
— Първо — възрази й твърдо Кендрик, — за мен сте най-добрата, защото ми спасихте живота, което никак не е малко. И второ, както вече ви казах, притежавате знания и опит за неща, от които аз нямам представа. Процедури. „Тайни източници на сведения“ — научих го като член на подкомисията по въпросите на разузнаването, но нямам никаква представа какво означава. Божичко, знаете дори какво е „мазета“, а аз винаги съм си мислел, че това са основите на жилищните комплекси, каквито никога не ми се е налагало да строя. Моля ви, в Бахрейн казахте, че искате да ми помогнете. Направете го сега! Помогнете и на себе си.
Ейдриън Рашад впи хладния си поглед в него.
