коленичили за молитва, или ще сме се изправили пред Аллах.
Минаваше пладне, когато Калейла слезе от самолета и отиде в чакалнята на международното летище в Сан Диего. Веднага усети, че я следят, и то главно защото човекът, който я наблюдаваше, го правеше съвсем открито. Безличният, доста пълен мъж в смачкан, зле ушит габардинен костюм ядеше пуканки от бяла мукавена кутия. Кимна, после се обърна и пое по широкия многолюден коридор към изхода. Това беше сигналът. След броени минути Рашад го настигна и тръгна с него.
— Сигурно не ме чакахте, за да ме арестувате — каза тя, без да го поглежда.
— В такъв случай щеше вече да ме молиш на колене да те върна вкъщи, което може би ще се наложи да направя.
— Каква завидна скромност!
— Същото казва и жена ми, само дето добавя и „хубостнико“.
— Какво се е случило?
— Обади се в ЦРУ! Имам чувството, че всичко отива на кино, но се обади от някой автомат, не от къщи, ако отиваме там. Ще те чакам ей там. Ако ще работим заедно, само ми кимни и ме последвай… на разстояние, разбира се.
— Май ще трябва да спомена и някакво име. Да кажа нещо.
— Опитай Шапоф.
— Джинджифила! — възкликна Калейла, като извърна за секунда поглед към агента, който имаше толкова голяма слава, че се беше превърнал в нещо като легендата на ЦРУ. — Източен Берлин? Прага? Виена?…
— Всъщност… — прекъсна я мъжът в провисналия костюм от габардин. — Аз съм зъболекар от Кливланд.
— Имах съвсем друга представа за вас.
— Затова и ми викат Джинджифила… какъв отвратителен прякор! Обади се.
Рашад спря пред първия телефонен автомат. Беше объркана, защото не знаеше как сега се говори от уличен телефон, изимитира смутена французойка и помоли да я свържат с номер, който отдавна знаеше наизуст.
— Ало? — обади се Мичъл Пейтън.
— Аз съм, Ем Джей. Какво се е случило?
— Днес сутринта е починал Андрю Ванвландерън.
— Убит ли е?
— Не, удар — знаем го със сигурност. В кръвта му е открито значително количество алкохол и той бил в отвратително състояние — небръснат, с кръвясали очи, вонящ на пот и нещо още по-лошо — но наистина е получил удар.
— Ама че работа!
— Има и други интересни подробности, които обаче още не са изяснени. От часове седял пред телевизора и очевидно е счупил екрана с мраморен пепелник.
— Интересно, интересно — рече агентката от Кайро. — Какво казва жена му?
— Между реките от сълзи и молбите да бъде оставена на мира храбрата вдовица заяви, че съпругът й бил потиснат, защото загубил много пари на борсата и други инвестиции. Естествено, твърди, че не знае нищо по-конкретно, а всъщност е съвсем наясно. Този брак сигурно е бил скрепен с финансов договор под дюшека.
— Проверихте ли показанията й?
— Разбира се. С ценните си книжа би могъл да издържа няколко малки държави. Миналата седмица два негови коня дори са победили в надбягванията в Санта Анита и заедно с няколко други жребеца са на път да спечелят милиони.
— Значи тя лъже.
— Да — потвърди Пейтън.
— Но вероятно не и за потиснатото му състояние.
— По-добре да използваме друга дума. Яд, може би. Маниакален яд, съчетан с истеричен страх.
— Че нещо не е станало? — предположи Калейла.
— Не, че е станало, но не са съобщили за него. Може би е станало, а може би не… може и да се е провалило. А не е изключено да се е уплашил, че някои от убийците са били заловени, както наистина е станало с един в Меса Верде.
— А заловените могат да бъдат накарани да изпеят и майчиното си мляко, без да го съзнават.
— Точно така. Необходим ни е един-единствен източник, който да разкрие мястото, как се стига до него, скривалището. Разполагаме с такъв източник, с такъв човек. Цялата организация е прекалено сложна, за да се запази в тайна. Който стои зад убийствата, сигурно го разбира или поне го подозира. Може би точно това се е въртяло в ума на Андрю Ванвландерън.
— Какво става със заловения престъпник?
— Сега е под наркоза или както казват лекарите, под наблюдение. Той е маниак Опита какво ли не, дори да се удуши и да си глътне езика. Ето защо първо трябва да му бият успокоителни и чак тогава серумите. Доколкото разбрах от лекарите, ще получим първите сведения след около час.
— А какво да правя аз, Ем Джей? Не е много удобно да се натреса на покрусената вдовица…
— Тъкмо обратното, скъпа — прекъсна я Пейтън. — Удобно е. Защо да не се възползваме от обстоятелствата? Когато човек като госпожа Ванвландерън приема пост, предполагащ тесни връзки с потенциалния приемник на президента на Съединените щати, личните съображения остават на заден план… Ще се извиниш, разбира се, но ще се придържаш към плана, който набелязахме.
— При тези обстоятелства едва ли бихме могли да изберем по-подходящ момент. Аз съм последният човек, когото тя очаква да види. Ще я попритисна до стената.
— Чудесно. Не забравяй, можеш да проявиш съчувствие, но сигурността на страната винаги е на първо място.
— Ами Шапоф? Заедно ли ще работим?
— Само ако имаш нужда от него. Сега той е във военноморското разузнаване, ползваме го единствено като консултант и се радвам, че е там, но предпочитам да започнеш сама. Уговорете се как да поддържате връзка.
— Той сигурно не е в течение.
— Не. Наредено му е само да ти помага.
— Ясно.
— Ейдриън! — проточи директорът на „Специални операции“. — Имам да ти казвам още нещо. По всяка вероятност се приближаваме още повече до нашия русокос европеец, а също до онова, което върши.
— Кой е той? Разбрахте ли нещо?
— Не знаем кой е, но мога да кажа, че работи за хора, които искат да видят Евън в Белия дом…
— Боже Господи! А на него и през ум не му минава. Кои са тези хора?
— Вероятно много богати и много оправни. — Пейтън й описа накратко предстоящата широкомащабна кампания за избирането на Кендрик на вицепрезидентския пост. — Дженингс каза, че според неговите хора кампанията може и да успее. А според мен той няма нищо против.
— Колкото до президента… — обади се Калейла. — Всяка стъпка, всяко действие са били обмислени и претеглени. С изключение на едно.
— Какво?
— Реакцията на Евън, Ем Джей. Той никога няма да се съгласи.
— Може би някой трябва да тропне с крак.
— Да, но този крак трябва да е обут в железен ботуш… Значи има две групи — едната се опитва да издигне нашия конгресмен герой начело на нацията, а другата се мъчи да му попречи с какви ли не мръсни номера.
— И аз си мисля същото и го споделих с президента. Залавяй се за работа, офицер Рашад. Звънни ми, когато се настаниш в хотела. Дотогава вероятно ще имам новини от лекарите.
— Сигурно няма да мога да се обадя на баба и дядо. Живеят на две крачки.
