— Не знам. Истински дом и бебета, все неща от тоя род.
— Тогава нека спасим живота му, Ейдриън.
Калейла поклати глава, но не в знак на несъгласие, а за да се върне към настоящето.
— С това „Ейдриън“ съвсем ме попари, Ем Джей. Извинявай.
— Няма защо. Имаме право понякога да си помечтаем за щастие, а знаеш, че аз искрено ти го желая.
— Макар че ти не си бил щастлив.
— Така си избрах, агент Рашад.
— Ясно, мой човек, или може би трябва да ти викам „сър“?
— Викай ми както искаш, но ме изслушай. Получих първия доклад от клиниката — за пленника. Изглежда, са влезли в страната, предрешени като свещеници-маронити, с израелски паспорти. Момчето не знае много — десета дупка на кавала е и са го включили в групата заради Кендрик. Осакатял е, докато е бил с нашия конгресмен в Оман.
— Знам, Евън ми разказа. Пътували са в полицейска камионетка за Джабал Шам. Мислели са, че ще бъдат екзекутирани.
— Но оттук нататък нещата стават много мъгляви… Не са казали на младока почти нищо и добре са направили, слаби са му ангелите. Доколкото са разбрали лекарите, двете групи е трябвало да се срещнат при летището и първият отряд да се слее с втория, тоест групата от Феърфакс е трябвало да се присъедини към групата от Колорадо.
— Това изисква доста приготовления, Ем Джей. Пък и разстоянието е голямо. Явно маршрутът е разработен от обиграни хора.
— Да, и са пипали без много шум. Не е изключено и да заемат държавни постове.
— Понеже стана дума за това, аз се намирам два етажа над покрусената вдовица.
— Канцеларията й е предупредена. Тя знае, че ще й се обадиш.
— Тогава ще се пооправя и се хващам за работа. Между другото, трябваше да си купя някои неща, за да си вляза в ролята — но нямам намерение да ги плащам от джоба си. Просто не са моят стил — по-строги са.
— Доколкото знам за някогашните връзки на госпожа Ванвландерън, би могла да изглеждаш и малко по-шик.
— Е, не са чак толкова строги.
— Така си и мислех. Обади ми се, щом приключиш. Калейла затвори телефона и известно време го гледа, после вдигна чантата от пода. Отвори я и извади листче хартия, на което си беше записала номера на Евън в Меса Верде. След секунди го набра.
— Домът на Кендрик — каза женски глас, в който Калейла разпозна една от сестрите.
— Може ли да говоря с конгресмена? Обажда се госпожица Ейдриън от Държавния департамент.
— Разбира се, скъпа, чакайте да го повикам. Излезе да се сбогува с онзи приятен млад грък.
— С кого?
— Май е грък. Познава много от приятелите на конгресмена в Арабия или където е бил.
— Какво?
— Свещеник е. Млад свещеник от…
— Скрийте Евън! — изпищя Калейла и скочи на крака. — Повикайте охраната! Другите са отвън! Дошли са да го убият!
33
Оказа се толкова просто, помисли си Ахбияд, докато наблюдаваше огромната къща на омразния им враг от гората срещу нея. Един честен, любезен млад свещеник с редовни документи и разбира се, без оръжие, дошъл да поздрави известния конгресмен от името на приятелите му. Кой би могъл да откаже кратка аудиенция на простодушния свят човек от далечна страна, който не е наясно с формалностите, съпровождащи посещенията при известни личности? Първо го отпратиха, но сетне самият враг го прие — оттук нататък фанатикът просто трябваше да прояви изобретателност. А развръзката зависеше от всички тях. И те нямаше да се провалят.
Младият им другар излезе от къщата! Ръкува се с омразния „Амал Баруди“ под зорките погледи на телохранителите в официални костюми, които носеха автомати. Арабите можеха само да се досещат колко са — отвън имаше поне дванайсет души, останалите сигурно бяха вътре. По волята на Аллах при първото нападение повечето щяха да загинат, а другите щяха да бъдат осакатени за цял живот.
Младият арабин тръгна заедно с един от охраната по асфалтираната алея към автомобила, тактично спрян на пътя зад високия жив плет. Още няколко секунди! И техният обичан Аллах се отнесе благосклонно към тях: появиха се още трима телохранители, с другите пред къщата станаха седмина. Хайде, братко! Внимавай как караш!
Другарят им вече бе при автомобила — сведе учтиво глава, прекръсти се и още веднъж се ръкува с мъжа от охраната, когото останалите не виждаха зад живия плет. После отвори вратата и се закашля, подпирайки се с лявата ръка на облегалката, а дясната плъзна по калъфа. Най-неочаквано се извъртя — бързо и уверено като истински мюсюлманин, стиснал в ръката си остър като бръснач нож, и го заби в гърлото на телохранителя, преди онзи да разбере какво става. Бликна кръв, мъжът от охраната се свлече, но в този момент терористът го хвана заедно с оръжието и го затътри през пътя до шубрака край гората. Погледна към Ахбияд, кимна и изтича обратно при колата. Ахбияд пък щракна с пръсти на арабите, спотаили се зад него в гората. Тримата мъже пропълзяха, облечени, както и белокосия, във военни дрехи — стискаха леки картечници, на куртките им висяха гранати.
Терористът, който знаеше английски, запали двигателя, включи колата на скорост и я подкара леко и нехайно към левия край на асфалтираната алея. Двигателят ревна, колата зави рязко надясно към къщата, а младежът се наведе и натисна един бутон под таблото. Отвори вратата и насочи автомобила към широката морава и телохранителите, които говореха с конгресмена, после скочи в движение на чакъла. Щом стъпи на земята, чу през какофонията от двигателя и виковете на хората от охраната, че някаква жена пищи. Една от сестрите бе изскочила през входната врата и крещеше нещо — съгледа стремглаво приближаващия се автомобил без шофьор, обърна се и отново изкрещя, вече на Кендрик, който стоеше най-близо до каменния вход.
— Махнете се! — викаше тя, очевидно повтаряйки думи, които беше чула само преди минути. — Дошли са да ви убият!
Конгресменът се втурна към тежката врата, като сграбчи жената за ръката и я избута пред себе си, а телохранителите откриха огън по празното метално чудовище, което се носеше като обезумяло и завиваше към къщата, насочвайки се право към плъзгащата се стъклена врата на верандата. Вътре Евън я удари с рамо и я затвори. Това негово движение и дебелият плот от армирана стомана спасиха живота им.
Взривовете отекнаха един след друг, сякаш бумтеше огромна пещ, срутиха се прозорци и стени, подпалиха се завеси, пердета и мебели. Пред къщата седмината души от Централното разузнавателно управление паднаха, пронизани от парчета стъкло и метал — бяха избухнали четирийсет килограма динамит, прикрепени към шасито на автомобила. Четирима загинаха на място с надупчени глави и разкъсани тела, двама беряха душа, от очите и гърдите им струеше кръв. Седмият, от чиято лява ръка бе останало само кървящо чуканче, бе събрал цялата си ярост и хукна със стрелящ автомат през моравата към маскирания като свещеник терорист, който се хилеше като обезумял и бълваше огън с картечницата си. Двамата се улучиха едновременно в свежия, хладен ден под ослепителното колорадско слънце.
Кендрик се наведе към зиданата стена на коридора, както се бе облегнал на камъните. Погледна надолу към сестрата.
— Не мърдайте оттук! — нареди й той и се промъкна към ъгъла на дневната.
Отвсякъде се носеше дим. Отвън се дочуха викове — телохранителите от двете страни на къщата се събираха отпред и като професионалисти взаимно се прикриваха, докато заемаха нови позиции. После отекнаха четири поредни взрива — гранати! Те бяха последвани от викове на арабски:
— Смърт на враговете! Смърт на нашия ненавистен враг! На пролятата кръв ще отвърнем с кръв!
