мястото… В тази ужасна история е забъркана и трета групировка и тя е тук, в Южна Калифорния. Нашите хора в Бекаа са се натъкнали на телеграми, изпратени в Бейрут през Цюрих, Швейцария, от… Сан Диего.
— Сан Диего ли?… Цюрих?
— Пари. Съвпадение на интересите. Едната група иска да убие вицепрезидента и да вдигне шум до небето, другата също иска да го премахне, но да остане в сянка. И за двете неща се искат много пари. „Проследи парите“ е закон в нашата професия. Сега правим точно това.
— Проследявате парите ли?
— Въпрос на дни. Швейцарските банки дават информация, щом става въпрос за наркотици или тероризъм. А агентите ни в Бекаа са изпратили описание на членовете на терористичните групи. Както по- рано, и сега ще успеем да ги спрем. Ще разкрием връзката им със Сан Диего. Просто решихме, че можете да ни насочите.
— Да ви насоча ли? — извика, смаяна, вдовицата и побърза да загаси цигарата. — Дори не мога да мисля, всичко звучи толкова невероятно! Сигурна ли сте, че няма някаква огромна, невероятна грешка?
— В подобни случаи ние не грешим…
— Глупости на търкалета — отвърна Ардис, забравила за момент изискания си британски английски. — Да де, и вие не сте безгрешни, госпожице Рашад.
— В някои случаи не можем да си позволим грешки.
— Това е идиотско!… Тоест — тоест, ако тези ударни групи наистина съществуват и ако до Цюрих и Бейрут са изпратени телеграми от Сан Диего, някой може да ги е пробутал с фалшиви имена. Да се е подписал дори с моето име!
— Наясно сме — рече Калейла, след като затвори бележника и го пъхна в чантата си. — Ще бие прекалено много на очи, за да го вземем насериозно.
— Да, точно това имах предвид, клопка! Някой може би иска да натопи приятелите на Орсън.
— За да премахне вицепрезидента!
— Защо не. Ами ако са взели на мушка, както се изразихте, някой друг?
— Някой друг ли? — едва не примигна от изненада оперативната агентка, а изнервената вдовица грабна поредната цигара.
— Да. И с телеграмите, изпратени от Сан Диего, може би са решили да очернят някого от привържениците на Болинджър! Напълно възможно е, госпожице Рашад.
— Много интересна идея, госпожо Ванвландерън. Ще я предам на началниците си. Вероятно трябва да го имаме предвид. С един куршум два заека. Двойно подсигуряване.
— Какво? — Режещият глас на вдовицата прокънтя като в някогашна питсбъргска кръчма.
— Професионален жаргон. — Калейла се изправи. — На обикновен език това ще рече да се отклони вниманието от обекта, за да се избегне разкриването на извършителя, който действа чрез подставени лица.
— Наистина се изразявате малко странно.
— Имаме си причини… Ще поддържаме постоянна връзка с вас, разполагаме и с програмата на вицепрезидента. А охраната на господин Болинджър ще бъде подсилена с наши хора, специалисти в борбата с терористите.
— Да, чудесно.
Госпожа Ванвландерън забрави кърпичката си на тапицирания с брокат диван и изпрати Рашад с цигарата в ръка.
— Колкото до двойното подсигуряване и подставеното лице — каза разузнавачката в мраморното антре, — версията ви е интересна и ще я използваме, за да пришпорим швейцарските банки, но според мен тя не е много убедителна.
— Какво?
— Всички швейцарски сметки са със закодирани шифри, затова е трудно да получиш информация, но по тях може да се установи на кого са. Процедурата е дълга, но не и неосъществима. И най-алчните мафиоти и саудитски търговци на оръжие знаят, че не са вечни. Няма да харижат милионите си на цюрихските джуджета… Лека нощ и още веднъж моите най-искрени съболезнования.
Калейла се върна при затворената врата на апартамента. Отвътре се чу приглушен уплашен вик, придружен с ругатни — единствената обитателка на тежкарското жилище вече губеше самообладание. Планът им бе успял. Ем Джей се бе оказал прав! Вместо да им попречи, смъртта на Андрю Ванвландерън ги бе улеснила. Те се бяха възползвали от това непредвидено обстоятелство. Жената на богаташа, финансирал партията, щеше да се пречупи.
Милош Варак стоеше в тъмното преддверие на един магазин на трийсетина метра вляво от предния вход на хотел „Уестлейк“ и на десетина метра от пресечката, където се намираше служебният вход. Беше седем и трийсет и пет вечерта калифорнийско време — той бе изпреварил всички граждански полети от Вашингтон, Мериланд и Вирджиния. Беше пристигнал навреме за разкритието и, не по-малко важно, всичко горе в хотела беше готово. Сред камериерките — които искрено съчувстваха на скърбящата вдовица, — имаше една новопостъпила, която чехът бе инструктирал. Във всяка стая бяха монтирани подслушвателни уредби, всеки разговор щеше да бъде записан на магнетофоните в съседния апартамент, които се задействаха от човешки глас.
На три-четири минути пред хотела спираше такси и Милош оглеждаше внимателно всеки новопристигнал. Бе преброил двайсетина-трийсет души и накрая им загуби сметката, но бе все така съсредоточен. Внезапно се случи нещо необичайно — едно от такситата спря вляво, от другата страна на пресечката, на стотина метра от него. От него слезе някакъв мъж и Варак се дръпна още по-назад в неосветеното преддверие на магазина.
„— Чух го по радиото.
— И аз.
— Тя е страхотна мръсница.
— А ако са оцелели, трябва да се измъкнат от страната. Ще успеят ли?…
— Ти какво мислиш?
— Това не е новината на деня.
— А Болинджър?“
Мъжът с палтото с вдигнати ревери, скриващи лицето му, прекоси бързо улицата по посока на хотела. Мина на около три метра от координатора на Инвър Брас. Предателят беше Ерик Съндстром, който от страх бе изгубил ума и дума.
34
Ардис Ванвландерън ахна.
— Какво правиш тук, за Бога? — извика тя, като буквално издърпа възпълния Съндстром през вратата и я затръшна. — Да не си откачил?
— Аз съм наред, но ти май наистина си се побъркала… Идиотка такава! Какви ги вършите с онова тъпо магаре, дето ти беше мъж?
— Арабите? Ударните групи?
— Да! Проклети глупаци…
— Всичко е толкова нелепо! — изпищя вдовицата. — Има някаква грешка. Защо ни е притрябвало — защо му е притрябвало на Анди да премахва Болинджър?
— Болинджър ли?… Кендрик, кучко такава! Палестинските терористи са нападнали къщите му във Вирджиния и Колорадо. Държат го в тайна, но има много убити, виж, оня герой е здрав и читав, и косъм не е паднал от главата му.
— Кендрик ли? — прошепна Ардис с паника в големите зелени очи. — О, Боже… а те си мислят, че убийците са дошли да премахнат Болинджър. Всичко наопаки.
— Те ли? — Съндстром замръзна с пребледняло като платно лице. — Какви ги говориш?
— Я да седнем!
