изясни.
— И какво от това? — изтананика напевно Мандел, като свали очилата си с метални рамки.
— Най-неприемливият човек за тях явно е Евън Кендрик.
— Е? — намеси се и Маргарет Лоуел.
— Всичко, което правим, е свързано с определен риск — отвърна Варак. — Никога не съм опитвал да го намаля, въпреки че съм гарантирал вашата анонимност. И все пак, за да започнем предизборната кампания на конгресмена Кендрик, трябваше да създадем политически комитет, чрез който да насочваме материалите и значителните средства, без да разкриваме вашето участие. Бяха ни необходими няколко седмици и е възможно да се е разчуло и в Сан Диего… Не е трудно да си представим реакцията на хората около Болинджър, особено на онези, които го подкрепят. Кендрик с право се прочу като герой, той е силен кандидат, който може да бъде включен в партийната листа и да си извоюва огромна популярност, точно както очаквахме и ние.
Ония като нищо могат да се уплашат и да потърсят бързи и окончателни решения… Включвам и семейство Ванвландерън — госпожа Ванвландерън, началничката на кабинета на вицепрезидента, има големи връзки в Европа и Близкия изток.
— Божичко! — възкликна Съндстром. — Нима смятате, че вицепрезидентът Болинджър има пръст в терористичните акции и носи вина за убийствата?
— Не пряко, сър! Тук е уместно да цитирам думите, които крал Хенри изрича пред придворните си за Томас Бекет: „Толкова ли няма кой да ме отърве от този размирен свещеник?“ Кралят не е давал никаква заповед, никакви указания, той просто е задал, вероятно с усмивка, един въпрос, чието значение не е убягнало на хората около него. Важното в нашия случай е, че някои големи клечки са помогнали на убийците — да проникнат в страната и да се снабдят с оръжие.
— Невероятно! — прошепна Мандел и грабна очилата си.
— Я чакай! — намеси се Гидиън Лоуган и наклони глава, без да откъсва поглед от чеха. — Намекна и че Ванвландерън може да е починал от друго. Защо мислиш така и ако си прав, каква е връзката с палестинците?
— Усъмних се, когато научих, че един час, след като тялото на Ванвландерън е било закарано в моргата, госпожа Ванвландерън е наредила то веднага да бъде кремирано — уж така се били споразумели със съпруга си.
— Тоест не може да бъде направена аутопсия — кимна с глава юристката Лоуел, изяснявайки очевидното. — А каква е връзката с палестинците, Милош?
— Първо, времето. Един човек, който спортува, радва се на добро здраве и никога не е страдал от високо кръвно налягане, умира най-неочаквано само денонощие след нападението в къщите на Кендрик. Пък и понаучих едно-друго за големите връзки на госпожа Ванвландерън в Близкия изток — сетих се да го сторя след краткия спор за нея при последната ни среща. Въпрос на дни е следователите да сглобят тези факти и ако те не са безпочвени, все ще ги свържат с убийствата.
— Но ако Ванвландерън е помагал на терористите, защо е бил премахнат? — попита озадачен Съндстром. — Нали той е дърпал конците?
— Ще ти отговоря, Ерик — каза Маргарет Лоуел. — Най-добрият начин да скриеш някаква улика е да я унищожиш. Убиват куриера, не този, който праща съобщението. Така ще се прекъсне връзката с човека, който командва парада.
— Увличаш се! — извика Джейкъб Мандел. — Възможно ли е висши служители да са толкова покварени!
— Знаем, че е възможно, приятелю! — отвърна Самюъл Уинтърс. — Иначе ние самите няма да сме тук.
— Там е трагедията — поклати тъжно глава финансистът. — Страната ни разполага с такъв потенциал, а е разядена отвътре. Тези хора ще променят всички правила, всички закони. И защо?
— Защото им е изгодно — отвърна тихо Гидиън Лоуган.
— Какво според теб ще се случи, Милош? — попита Маргарет Лоуел.
— Ако съмненията ми се оправдаят, според мен ще си изсмучат от пръстите някаква съшита с бели конци версия, в която изобщо няма да се споменава, че длъжностни лица са свързани с терористите. Ще се намерят и изкупителни жертви, за предпочитане мъртъвци. Вашингтон не може да си позволи да постъпи иначе — това ще е провал за външната ни политика.
— А Болинджър? Съндстром отново се облегна.
— Ако версията бъде достатъчно убедителна, той би могъл да отърве кожата… Ние обаче не сме вчерашни.
— Интересно изявление, да не кажа доста красноречиво, господин Варак — обади се Уинтърс. — Какво имаш предвид?
— Макар че трябва да се върна в Чикаго, съм се разбрал с някои хора от телефонната компания в Сан Диего да ми предоставяш записи на всички разговори, водени с дома на Болинджър, с канцеларията му и с членовете на екипа му. Те ще ми дадат телефонните номера и времето на разговора. Ако не бъркам, ще имаме достатъчно доказателства, пък били те и косвени, за да убедим вицепрезидента да оттегли с достойнство кандидатурата си.
Вече потегляше и последната лимузина, когато Самюъл Уинтърс затвори телефона в скъпо мебелираната дневна с гоблените и отиде при Варак, който стоеше до големия фасаден прозорец.
— Кой ли от тях ни е издал? — попита чехът, загледан в отдалечаващия се автомобил.
— Мисля, че ще разбереш преди в Калифорния да се е съмнало… След няколко минути хеликоптерът ще бъде тук. Има разрешение да излети в четири и половина от Истън.
— Благодаря, сър. Дано всичко това не се окаже излишно.
— Беше много убедителен, Милош. Който и да е предателят, няма да посмее да се обади. Ще му се наложи да отиде лично. Приготвили ли сте всичко в хотела?
— Да. На летището в Сан Диего шофьорът ще носи ключове от служебния вход и апартамента. Ще използвам товарния асансьор.
— Я ми кажи — подкани аристократичният беловлас историк. — Възможно ли е наистина да съществува планът, който ни изложи днес следобед? Възможно ли е Андрю Ванвландерън да е свързан с палестинците?
— Не, сър, не е възможно. Жена му никога не би го допуснала. Ако се е опитал, с нея е свършено. Планът изисква голяма предварителна подготовка, която, макар и трудно, може да бъде разкрита, а госпожа Ванвландерън не би рискувала. Прекалено добра професионалистка е.
В далечината, над Чесапийк Бей се чу тътенът на хеликоптера, който ставаше все по-силен.
Калейла пусна дамската си чанта на пода, хвърли двете кутии и трите пазарски плика на леглото, после се излегна, като ги разбута, и отпусна глава върху високата възглавница. Беше помолила Шапоф Джинджифила да я остави в един универсален магазин, за да си купи малко дрехи, тъй като нейните бяха в Кайро или във Феърфакс, или в бахамската полицейска кола, или в самолета на американските военновъздушни сили.
— Дрън-дрън, ярина — опита се тя да изимитира Скарлет О’Хара, загледана в тавана. — Иде ми да зарежа мисленето за утре — каза си на глас, — но, дяволите да го вземат, няма как!
Седна и се пресегна към телефона, за да набере номера на Пейтън в ЦРУ.
— Ало?
— Ем Джей, прибираш ли се някога вкъщи?
— А ти вкъщи ли си, скъпа?
— Вече не знам къде е домът ми, но ще ти разкрия една тайна, чичо Мич.
— Чичо ли?… Божичко, сигурно ти се е приискало да пояздиш пони?
— Най-накрая може да се окаже, че моят дом е у един наш общ приятел.
— Значи наистина си напреднала.
— Не, той е напреднал. Подметна нещо за двайсет-трийсет години.
— Какво?
