— Не си на дванайсет години. В никакъв случай няма да ходиш там.
— Ясно.
Беше три часът, източно време, и в зимния следобед пред имението в Синуид Холоу бяха спрели лимузините. Шофьорите пушеха и си говореха тихо. Съвещанието вътре беше започнало.
— Срещата ни ще бъде кратка — обърна се Милош Варак към членовете на Инвър Брас, насядали в сумрачния кабинет, — виждаха се само лицата им в ярката светлина на лампите. — Но информацията е толкова важна, че помолих доктор Уинтърс да ви повика. Реших, че трябва непременно да бъдете уведомени.
— Да — сопна се Ерик Съндстром. — Зарязах лабораторията насред опитите.
— А мен ме измъкна от съдебно заседание, Милош — добави Маргарет Лоуел. — Но сигурно имаш причини както винаги.
— Аз пък идвам от Насау — засмя се тихо Гидиън Лоуган, — но не правех нищо особено, просто ловях риба, когато тоя проклет телефон на яхтата иззвъня. Е, и без това не кълвеше.
— Аз не мога да се похваля, че съм вършел нещо — обади се Джейкъб Мандел. — Играех голф, когато телефонът иззвъня, за малко да не го чуя.
— Да минем на въпроса — отсече Самюъл Уинтърс — в гласа му се долавяше не само припряност, но и нещо друго, може би гняв. — Новините са зашеметяващи.
Маргарет Лоуел погледна беловласия историк.
— Разбира се, Сам. Но нека си поемем дъх.
— Може и да съм говорил за риба — каза Гидиън Лоуган, — но мислех за съвсем друго, Самюъл.
Ръководителят на Инвър Брас кимна и се опита да се усмихне.
— Извинете за избухването. Всъщност съм уплашен, а сигурно и вие ще се стреснете.
— Е, лабораторията не е толкова важна — каза тихо Съндстром, сякаш си беше взел бележка. — Продължавай, Милош.
„Наблюдавай лицата, очите им. Не изпускай от поглед мускулите на челюстите, около клепачите и в основата на косата. Виж дали някой не преглъща, дали вените му на шията не са изпъкнали. Един от четиримата знае истината. Един от тях е предател.“
— Палестински терористи са нападнали къщите на конгресмен Кендрик във Вирджиния и Колорадо. Има доста жертви.
Всички в тази необикновена стая в имението в Чесапийк Бей бяха смаяни. Облегнаха се или се подпряха на столовете си, някои изкрещяха, други зяпнаха от учудване или присвиха недоверчиво очи, всички заразпитваха в хор, а въпросите им валяха като картечен откос.
— Кендрик убит ли е?
— Кога се е случило?
— Нищо не съм чул!
— Хванали ли са някого?
Последният въпрос дойде от Гидиън Лоуган, когото Милош Варак веднага погледна изпитателно: върху лицето му в здрача се четеше ярост… или може би гняв… и страх?
— Ще ви отговоря, доколкото мога — отвърна чехът, координатор в Инвър Брас, — но трябва да ви кажа, че нямам пълна информация. Кендрик май е оцелял и сега е охраняван. Къщите са били нападнати вчера късно следобед или може би привечер…
— Как така „може би“? — извика Маргарет Лоуел. — Значи вчера? А защо ти не знаеш… защо не знаем ние, защо не са съобщили?
— Очевидно по молба на разузнавателните служби и с разрешението на президента случаят не е разгласен.
— Явно за да заловят арабите — каза Мандел. — Те убиват, за да си правят реклама, и ако не се получи, съвсем побесняват. А побърканите по-лесно се издават…
— В случай че са живи, ще се опитат да се измъкнат от страната — добави Съндстром. — Ще могат ли да я напуснат, Варак?
— Зависи доколко са си опекли работата. Пък и от това, кой им е помогнал да влязат.
— Някой от палестинците не е ли бил заловен? — настоя Гидиън Лоуган.
— Мога само да предполагам, сър — отвърна чехът уж нехайно, но продължи да оглежда присъстващите. — Научих всичко това, преди да засекретят случая — още не бяха съобщили кои са загиналите.
— А ти какво мислиш? — попита Съндстром.
— В най-доброто положение вероятността някой от нападателите да е заловен жив е едва десет- петнайсет на сто. Цифрата се основава на статистиката за Близкия изток. Членовете на терористичните групи обикновено носят капсули с цианкалий в реверите си, ножчета за бръснене и спринцовки, залепени с лейкопласт по телата си, за да се самоубият, ако ги заловят и упоят, за да изтръгнат от тях нещо. Не забравяйте, за тези хора смъртта не означава саможертва, тя само ги лишава от възможността да убиват враговете си. По-скоро е обред, чрез който отиват на другия свят, където цари радост, каквато те не познават тук, на земята.
— Значи не е изключено един, двама, неколцина да са били заловени — отсече категорично Лоуган.
— Да, зависи колко души са участвали. За тях е много важно да са повече, стига да е възможно.
— Защо все питаш за това, Гидиън? — поинтересува са Самюъл Уинтърс.
— Защото всички знаем какви мерки за сигурност бяха взети за охраната на Кендрик — отвърна чернокожият предприемач, впил поглед в лицето на Варак — и според мен е задължително да разберем как тези фанатизирани простаци са проникнали през кордона. Какво ще кажеш, Варак?
— Ще кажа, че наистина е задължително, сър. Това си е лично мое мнение, което едва ли може да се смята за официално, но само след броени дни властите ще направят връзката, до която стигнах и аз.
— Казвай де! — подкани го силно и рязко Маргарет Лоуел.
— Предполагам, знаете, че Андрю Ванвландерън…
— Не — прекъсна го Лоуел.
— Какво за него? — попита Гидиън Лоуган.
— Откъде да знаем? — обади се и Мандел.
— Той почина — каза Ерик Съндстром и се облегна на стола.
— Какво?
Думата отекна три пъти подред.
— Рано сутринта в Калифорния, вестниците в източните щати вече бяха излезли — обясни Уинтърс. — Смъртта е причинена от сърдечен удар. Чух го по радиото.
— И аз — допълни Съндстром.
— Не съм слушала радио — рече Маргарет Лоуел.
— Аз бях на яхтата, после взех самолета — обади се Гидиън Лоуган.
— Аз бях на баскетболна среща — вметна Джейкъб Мандел виновно.
— Това не е новината на деня — продължи Съндстром и се наведе. — Беше публикувана в късното издание на „Поуст“, на четвърта или пета страница, а Ванвландерън не бе особено известен в града. Освен тук и в Палм Спрингс малцина са чували името му.
— Каква е връзката между него и палестинците? — попита Лоуган и извърна тъмните си очи към Варак.
— Този сърдечен удар е доста съмнителен.
Всички лица около масата бяха като издялани от гранит — сурови, застинали. Всеки огледа останалите: смисълът на последните думи ги бе залял като огромна мощна вълна.
— Направи доста необичайно изявление, господин Варак — промълви Уинтърс. — Защо не го обясниш на останалите, както го обясни на мен?
— Хората около вицепрезидента Болинджър, финансиращи партията заради интересите си, враждуват помежду си. Доколкото разбрах, съществуват различни групички. Едни искат да сменят вицепрезидента, други искат да го задържат, а трети настояват да се изчака, докато политическата обстановка се
