Госпожа Ванвландерън прекоси антрето и се върна на канапето в хола, при цигарите си. Пребледнелият учен я последва, но после зави към барчето, където имаше какви ли не шишета, гарафи, чаши и кофичка за лед. Без да поглежда етикетите, взе първата попаднала му бутилка и си наля една чаша.
— Кои са тези „те“? — попита той тихо и напрегнато, като се обърна и изгледа Ардис, която палеше цигара на канапето.
— Онази си тръгна преди около час и половина…
— Онази ли? Коя?
— Някаква жена на име Рашад, специалистка в борбата против тероризма. От ЦРУ е, работят заедно с Държавния департамент. Но изобщо не спомена Кендрик!
— Боже Господи, значи са се досетили. Варак каза, че рано или късно ще се досетят, така и стана.
— Кой Варак?
— Координаторът на Инвър Брас. Според него са разбрали за твоите интереси в Близкия изток.
— Моите какво? — извика вдовицата с разкривено лице и зяпна.
— За оная компания — „Оф Шор“.
— „Оф Шор Инвестмънтс“ — уточни смаяна Ардис. — С нея са свързани осем месеца от живота ми, но беше толкова отдавна.
— И за връзките ти в този район…
— Нямам никакви връзки! — изкрещя госпожа Ванвландерън. — Напуснах преди десет години и повече не съм се връщала там! Единствените араби, които познавам, са неколцина заклети комарджии, които срещнах в Лондон и Дивон.
— Комарджии в леглото или на масата?
— Щом искаш да знаеш, и в двете… Как ли са се досетили?
— Ти си им дала повод да се поразровят, като сутринта си поръчала да кремират онова копеле.
— Анди ли?
— Да не би тук да е умрял още някой? Или да е бил отровен? За да си прикриеш следите!
— За какво говориш, по дяволите?
— За трупа на четвъртия или петия ти съпруг, ето за какво. Още не са го били закарали в моргата, а ти си грабнала телефона и си поръчала веднага да бъде кремиран. И си въобразяваш, че някои няма да се усъмнят — някои, на които им плащат да се съмняват! Никаква аутопсия, а прахта му е разпръсната някъде над Тихия океан.
— Не съм се обаждала! — изрева Ардис и скочи от канапето. — Не съм поръчвала такова нещо!
— Ами, не си! — извика Съндстром. — Казала си, че така е поискал Андрю.
— Не съм го казвала, а и никога не го е искал.
— Информацията на Варак винаги е точна — настоя на своето ученият.
— Значи някой го е излъгал. — Вдовицата внезапно понижи глас. — Или пък е излъгал той.
— Защо ще лъже? Никога досега не го е правил.
— Не знам. — Ардис отново седна и смачка цигарата. — Ерик — продължи тя, като погледна предателя от Инвър Брас, — защо си бил път чак дотук, за да ми кажеш тези неща? Защо просто не ми се обади? Имаш ми телефона.
— Пак заради Варак. Никой не знае как успява — но го прави. Сега е в Чикаго, ала е уредил да получи телефонния номер на всички, които се обаждат в канцеларията и дома на Болинджър, както и в кабинета и дома на всички от екипа му. При тези обстоятелства нямаше как да се обадя.
— Ще ти е трудно да го обясниш на тоя твой съвет от изкуфели старци. А досега съм разговаряла само с канцеларията и с приятели, които ми изказаха съболезнованията си. А също и с онази Рашад — едва ли някой от тях представлява интерес за Варак и за онези тъпи богаташи от благотворителното ти дружество.
— Тази Рашад. Значи не е отваряла дума за нападенията срещу къщите на Кендрик. Дори да приемем, че Варак е сбъркал и следователите не са успели да направят връзката и да стигнат до теб и може би до неколцина други тук, тя сто на сто знае.
Ардис Ванвландерън се пресегна да вземе поредната цигара, в очите й се четеше необичайна за нея безпомощност.
— Може да има няколко причини — каза тя не много убедително и щракна със запалката. — Първо, от вицепрезидента рядко се иска разрешение за информационно затъмнение поради съображения за сигурност — Труман въобще не е чувал за плана „Манхатън“. Освен това трябва да се избегне паниката, ако тези нападения не са блъф — а аз съм склонна да си мисля, че са. Вече видяхме, че твоят Варак веднъж е излъгал, защо да не го направи и втори път? И все пак, ако се разчуе за погромите във Вирджиния и Колорадо, хората около вицепрезидента сигурно ще се уплашат. На никой не му се мре от ръката на побъркани терористи… И накрая, пак се връщам към тези нападения. Не вярвам, че наистина ги е имало.
Съндстром не помръдваше, само стискаше чашата с две ръце, загледан в бившата си любовница.
— Нали го е направил той, Ардис? — попита тихо ученият. — Този твой финансов мегаломан не е могъл да понесе мисълта, че шепа „благодетелни идиоти“ ще заменят протежето му с някой, който ще му спре кранчето с милионите.
Вдовицата се свлече на канапето с притворени очи, извила дългия си врат.
— Осемстотин милиона — прошепна тя. — Така каза. Осемстотин милиона за него и милиарди за вас.
— Споменавал ли ти е какво прави, какво е направил?
— Ами, не! Щях да му счупя главата и да повикам някой от вас, за да се отърве от него в Мексико.
— Вярвам ти.
— А другите дали ще ми повярват? — Ардис се изправи с умолителен поглед.
— А, сто на сто. Те те познават.
— Кълна ти се, Ерик, не знаех нищо!
— Казах, че ти вярвам.
— Онази Рашад ми каза, че проследявали парите, които бил изпратил през Цюрих. Могат ли да го направят?
— Доколкото познавах Андрю, ще им отнеме месеци. Внесъл е пари в анонимни сметки къде ли не, от Южна Африка до Балтийско море. Месеци, а може би година.
— А останалите ще разберат ли?
— Ще видим какво ще кажат.
— Какво?… Ерик!
— От летището в Балтимор се обадих на Гринел. Не е от екипа на Болинджър и предпочита да стои на заден план, но ако трябва да определим кой ще ни ръководи, мисля, всички ще сме единодушни, че той е най-подходящ.
— И таз добра! — възкликна глухо госпожа Ванвландерън.
— Ще пристигне всеки момент. Решихме, че трябва да поговорим. Исках да те видя за малко насаме, но той ще дойде скоро.
Съндстром погледна часовника си.
— Този изцъклен поглед в очите ти ми е познат, любовчия такъв.
Ардис стана бавно от дивана.
— Да — съгласи се ученият. — Все ме взимаше на подбив заради него, когато не можех… не се представях добре.
— Умът ти толкова често беше зает с друго. Ти си гениален.
— Да, знам. Веднъж каза, че винаги можеш да познаеш кога умувам над някакъв проблем. Тогава въобще не можех да го вдигна.
— Аз обичах мозъка ти. И още го обичам.
— Я не дрънкай глупости. Нямаш и капчица ум, как ще оцениш ума на другите!
— Ерик, Гринел ме плаши.
— А мен не. Бива го да мисли.
Апартаментът на Ванвландерън бе огласен от звънеца на вратата.
