Разбра ли… скъпи?
— Опитвам се. Кога се връщаш?
— Ще узная след няколко часа. И ще ти се обадя.
Евън затвори телефона. В далечината се засилваше воят на многобройни сирени и приближаващи се хеликоптери, всички насочили се към педята земя в Колорадо, кой знае защо наречена Меса Верде.
— Чудесен апартамент — каза тихо Калейла, докато прекосяваше мраморното антре в жилището на семейство Ванвландерън и вървеше към хола, разположен малко по-ниско.
— Удобен е — отвърна вдовицата, стиснала в ръката си кърпичка, после затвори вратата и последва разузнавачката от Кайро. — Вицепрезидентът понякога е много взискателен и трябваше да избирам между този апартамент или цяла къща. А щеше да ми дойде много да се грижа за две къщи — неговата и моята. Заповядайте, седнете!
— Всички ли са такива? — попита Калейла и се настани в креслото, което й беше посочила Ардис Ванвландерън — то беше срещу широкия тежък диван, тапициран с брокат: домакинята бе побързала да разпредели местата.
— Не, всъщност съпругът ми поръча да го обзаведат по наш вкус. — Вдовицата вдигна кърпичката към лицето си. — Май трябва вече да свикна да го наричам „моят покоен съпруг“ — добави тя, като приседна тъжно на дивана.
— Моите съболезнования, още веднъж се извинявам, че ви се натрапвам в такова време. Нетактично е и го заявих на шефовете си, но те настояха.
— И са били прави. Държавните дела преди всичко, госпожице Рашад. Разбирам.
— Аз май не. Според мен този разговор можеше да се проведе поне утре сутринта. Но другите пак бяха на по-различно мнение.
— Точно това ме очарова — каза Ардис, като изпъна скъпата си черна копринена рокля. — Какво е толкова неотложно?
— На първо място — отвърна Калейла, като кръстоса крака и изглади една гънка на тъмносивия си костюм, купен в Сан Диего, — това, за което ще говорим, трябва да си остане между нас. Защо да безпокоим излишно вицепрезидента Болинджър! — Агентката от Кайро извади от черната си чанта един бележник и приглади тъмната си коса, която беше сресана назад и прибрана на строг кок. — Доколкото знам, са ви уведомили, че работя в чужбина и бях върната специално заради тази задача.
— Казаха ми, че сте специалистка по близкоизточните въпроси.
— Това е евфемизъм за терористична дейност. Аз съм наполовина арабка.
— Личи си. Доста сте симпатична.
— А вие сте много красива, госпожо Ванвландерън.
— Минавам за такава, стига да не става дума за годините.
— Сигурна съм, че не са повече от моите.
— Стига за това… Какво има? Защо бе наложително да се срещнем?
— Нашите специалисти, които следят събитията в долината Бекаа в Ливан, са се добрали до невероятна и тревожна информация. Знаете ли какво е „ударна група“, госпожо Ванвландерън?
— Кой не знае? — отвърна вдовицата и протегна ръка към пакета цигари на масичката. Извади една и взе запалката от бял мрамор. — Неколцина мъже — най-често са мъже, — изпратени да премахнат някого. — Запали цигарата с едва забележимо треперене на дясната ръка. — Май свършихме с определенията. Та каква връзка има това с вицепрезидента?
— Нали към него са били отправяни заплахи? И затова сте поискали към него да бъде прикрепена група от федералното бюро за разследване.
— Вече никой не го заплашва. — Ардис всмука дълбоко от цигарата. — Оказа се, че се е обаждал някакъв безобиден психопат, който дори не е притежавал оръжие. Но когато започнаха да пристигат тия отвратителни писма и глупавите телефонни обаждания, решихме, че не бива да рискуваме. Всичко това е описано в доклада — следихме го в различни градове, докато накрая хвана в Торонто някакъв самолет. Доколкото разбрах, за Куба, така му се пада.
— Може и да не е бил психопат, госпожо Ванвландерън.
— Как така да не е бил?
— Нали не сте го заловили?
— ФБР го проучи до девето коляно, госпожице Рашад. Съмнение няма, не е добре с нервите, страда от класическа шизофрения, прави се на супермен. Но всъщност е бил безопасен. Случаят е приключен.
— Смятаме да го разследваме отново.
— Защо?
— От Бекаа научихме, че са пристигнали две-три ударни групи, решили да убият вицепрезидента Болинджър. Вашият психопат може и да не е бил случаен.
— Как така? Какво говорите? Не разбирам езика ви, но всичко това ми звучи смехотворно.
— Защо пък! — възрази спокойно Калейла. — Терористите действат напълно открито. Често обявяват предварително своята цел и човека, когото са взели на мушка. Правят го по един или друг начин.
— Защо терористите ще искат да убиват Орсън — вицепрезидента Болинджър, тоест?
— А вие защо сте приели насериозно заплахите срещу него?
— Защото наистина го заплашваха. Не можех да постъпя другояче.
— И правилно — съгласи се разузнавачката, загледана към прозореца, после угаси цигарата и извади друга, която веднага запали. — Попитахте ме защо ще искат да убият вицепрезидента. Не само ще бъдат проведени нови избори, но и ще има значителна дестабилизация.
— Защо им е дестабилизация?
— Така за тях ще научи целият свят. Ще бъде убит вицепрезидентът, а не случаен минувач. Още повече ще се разчуе, че ФБР е било предупредено, но не е взело необходимите мерки и така е било надхитрено чрез една по-добра стратегия.
— Стратегия ли? — възкликна Ардис Ванвландерън. — Каква стратегия?
— Един безобиден психопат, който съвсем не е бил безобиден и е бил използван да отклони вниманието. Съсредоточаваш вниманието върху един безобиден особняк, който изчезва ни лук ял, ни лук мирисал, и ето че на негово място се появяват истинските убийци.
— Какви ги дрънкате?
— Това се повтаря непрекъснато. Арабите мислят в геометрична прогресия. Действат на етапи, без третият да е свързан задължително с първия, но връзката съществува, стига да се сетиш да я потърсиш. Понеже заговорихме за класически случаи, един от тях е този начин за отклоняване на вниманието.
— Не беше „отклоняване“! Онзи наистина звънеше по телефона, установи се и от кои градове се е обаждал, съществуват и гнусните писма с изрязани от вестници букви!
— Класически случай — повтори тихо Калейла, докато си записваше нещо.
— Какво правите?
— Започвам ново разследване на случая… и си записвам какво ми казвате толкова убедено. Мога ли да ви попитам нещо?
— Разбира се — отвърна вдовицата сдържано и студено.
— Сещате ли се дали сред многото привърженици на вицепрезидента Болинджър — сред многото му приятели — няма хора, които нито го подкрепят, нито са му приятели?
— Какво?
— Не е тайна, че вицепрезидентът се движи сред богаташи. Да е имал противоречия с някого, с определена групировка? За политиката, която провежда, за партийните средства, за инвестиции?
— Божичко, за какво намеквате?
— Стигнахме до същината на въпроса, госпожо Ванвландерън, тъкмо заради това съм тук. Има ли в Калифорния хора, които биха предпочели друг кандидат в партийната листа? Или по-точно, друг вицепрезидент?
— Не мога да повярвам на ушите си! Как се осмелявате!
— Други се осмеляват, не аз, госпожо Ванвландерън. В крайна сметка може да бъде установено дали някой е говорил с чужбина. В началото е трудно да открием с кого, но не е проблем да установим региона,
