— Милош. Викайте ми Милош.
— Искам да знам повече. Не забравяй, че пистолетите са у мен.
— Стига да се разберем, ще ви кажа и повече.
— Ще ми кажеш всичко, господин Милош. Пистолетът ти е в чантата ми, а моят е под сакото, насочила съм го към теб. И оттук нататък няма да имаш възможност да се развихриш.
— И какво ще правим сега, драга агентко на Централното разузнавателно управление в Египет, която уж е излязла в запас?
— Ще хапнем, любопитко такъв. Умирам от глад, но ще ям с лявата ръка. Ако направиш и най-малкото погрешно движение през масата, никога няма да имаш деца не само защото ще бъдеш мъртъв. Ясно ли се изразих?
— Сигурно сте много добра.
— Достатъчно, господин Милош, достатъчно. Не забравяй, че съм половин арабка.
Седяха един срещу друг в голямо кръгло сепаре, което Калейла бе избрала в италиански ресторант на две преки от хотела. Варак й разказа всичко, което бе чул от апартамента на Ванвландерън.
— Бях потресен. И през ум не ми беше минавало, че Андрю Ванвландерън ще действа на своя глава.
— Да, жена му щеше да му види сметката и да прати някой да го „погребе“ в Мексико.
— Точно така. Наистина е щяла да го направи, стига да знаеше. Той е постъпил глупаво.
— Напротив, пипал е много умно, като се има предвид какво е целял. Всичко, което беше направено на и за Евън Кендрик, логически водеше към убийство за отмъщение. Това е ваша работа, господин Милош, още от мига, в който сте се срещнали в Държавния департамент с Франк Суон.
— Нямах намерение да става така, уверявам ви. Нито за минута не съм си помислял, че е възможно.
— И сте грешали.
— Да.
— Но да се върнем към самото начало.
— Излишно е. Не съм казал нищо съществено.
— Ние обаче знаем много повече, отколкото си мислите. Трябваше само да дръпнем една нишка, за да се разплете кълбото, както се изрази моят шеф… Един конгресмен новак въпреки желанието си е избран във важни комисии на Конгреса, на постове, заради които други биха харизали и дъщерите си. После заради загадъчното отсъствие на председателя на една от тях той попада в телеобективите, което му носи още по- голяма популярност, и като капак в цял свят се разчува, че е участвал в тайна операция в Оман, за което президентът го награждава с най-високия орден за цивилни лица. Планът е доста прозрачен.
— Мен ако питате, всичко е организирано по ноти.
— А скоро в цялата страна ще бъде подета кампания за издигането му за вицепрезидент на Съединените щати.
— Нима знаете?
— Да. Едва ли някой ще си помисли, че избирателите са го издигнали спонтанно.
— Надявам се да изглежда така.
— Какво всъщност целите? — попита Калейла и се наведе — ядеше телешката пържола с лявата ръка, а дясната бе пъхнала под масата.
— Да ви кажа, госпожице Рашад, направо ме боли, като ви гледам как се мъчите. Не ви застрашавам с нищо и няма да ви избягам.
— Не мога да бъда сигурна, че няма да избягате.
— Имаме общи интереси и в някои отношения ми се иска да си сътрудничим.
— Боже Господи, какво нахалство! Бъдете така Любезен да ми посочите, Ваше благородие, в кои отношения и с какво ще си сътрудничим.
— На драго сърце. На първо място трябва да помогнем на държавния секретар и да разобличим хората, решили да го убият, както и да разберем защо, макар че според мен е ясно. После да заловим терористите, нападнали къщите на конгресмена Кендрик и погубили толкова хора, и да докажем връзката им с Ванвландерън…
— Нима знаете за Феърфакс и Меса Верде? — попита Калейла. Варак кимна. — Но информацията е засекретена.
— Аз съм дотук. Трябва да остана в сянка и ще обсъждам с вас действията си само в най-общи линии. Но ако се налага някои хора от правителството ще ви гарантират, че на мен може да се разчита за поверителни операции в САЩ и в чужбина.
— Нямате много високо мнение за себе си. Милош се усмихна предпазливо.
— Всъщност нямам никакво мнение. Но съм роден в страна, където управниците изобщо не се съобразяват с народа, и отдавна съм решил как да изживея живота си. Имам доверие в методите, които съм си изработил. Ако това е нахалство, добре, но разрешете да не се съглася.
Калейла бавно извади дясната си ръка изпод масата, а с лявата вдигна чантата до себе си. Пъхна в нея пистолета и се отпусна на облегалката, като разтърси китката си, която бе изтръпнала.
— Май е време да скрием патлака, пък и сте прав, ужасно неудобно е да режеш месото с лявата ръка.
— Щях да ви предложа да си поръчате нещо по-просто, спагети или ястие, което се яде с пръсти, но не ми беше удобно.
— Гледате много страшно, но сигурно ви е смешно.
— Сега не ми е до смях. Дано държавният секретар е пристигнал поживо-поздраво.
— Предупредили ли сте когото трябва, не можете да направите нищо повече. Службите за сигурност имат, грижата.
— Разчитам на тях.
— Тогава да се върнем на въпроса, господин Милош. — Калейла пак започна да яде бавно, без да изпуска от очи Варак. — Защо Кендрик? Защо го направихте? И най-вече как? Добрали сте се до сведения, смятани за свръхсекретни, взели сте досие, до което няма достъп никой. Човекът, който ви го е дал, трябва да бъде изобличен, за да разбере какво е да нямаш никаква защита, да се разхождаш невъоръжен по тъмните улици на един враждебен град.
— Онези, които ми помогнаха, ми имат доверие, знаят какво целя, както се изразихте вие.
— Но защо?
— Ще ви отговоря само отчасти, госпожице Рашад.
— Нямате грешка. Кажете все пак.
— Американската администрация се нуждае от бързи промени. Предстоят избори.
— Това могат да кажат само избирателите.
— Нямам право да ви казвам повече… и бездруго се раздрънках. Но вие сама се убедихте.
Калейла остави вилицата и погледна европееца.
— Сан Диего? Ванвландерън? Гринел?
— Сан Диего, Ванвландерън и Гринел — повтори тихо чехът. — И по-точно през Цюрих и Бейрут в долината Бекаа са преведени пари срещу това да се премахне един политически противник, конгресмена Кендрик. А сега някой се Опитва неприкрито да попречи на държавния секретар, който е изключителна личност, да участва в конференция по разоръжаването, чиято цел е да се намали производството на космически и ядрени оръжия.
— Сан Диего — повтори Калейла, забравила за яденето. — Орсън Болинджър?
— Пълна загадка — отвърна Варак. — Какво знае? Какво не знае? И въпреки всичко тъкмо той е слабото място в правителството, което иначе е непобедимо. Трябва да бъде сменен, а с него и хората около него, по чиято свирка играе.
— Но защо Евън Кендрик?
— Защото сега няма кой да му излезе насреща.
— Никога няма да приеме — ще ви прати по дяволите. Не го познавате.
— Човек невинаги иска да прави това, което трябва, госпожице Рашад. Но ще го стори, ако някой му
