— Какво искате?
— Тъй като трябва доста време, за да ви обясня, ще предоставя на госпожица Рашад да ви разкаже всичко. Ще й се обадя утре, ще поддържаме връзка чрез нея. Ако сте съгласен, ще уредя да ви предадат материала.
— А ако не съм?
— Тогава ще ви посъветвам да не забравяте за последиците.
— Дайте ми пак племенницата.
— На драго сърце!
Варак се обърна към Калейла и й подаде слушалката, след което се върна на стола си.
— Аз съм — каза Рашад.
— Отговаряй само с „да“ или „не“ и ако не можеш, мълчи няколко секунди. Разбра ли?
— Да.
— В безопасност ли си?
— Да.
— Материалът ще свърши ли някаква работа?
— Да, определено.
— Само с „да“, агент Рашад… Изглежда, е отседнал в хотела — дали ще остане?
— Не.
— Каза ли ти как се е добрал до Оманското досие?
— Не.
— И последно, можем ли да приемем условията му?
— Да, ще го направим… Извинявай, пак наруших правилата.
— Разбирам — каза учуден директорът на „Специални операции“. — Ще обясниш лично на мен необичайното си поведение и още по-необичайното неподчинение.
— Ще говорим по-късно. — Калейла затвори и се обърна към Варак: — Шефът е бесен.
— Заради вас или заради мен? Не беше трудно да се досетя какво ви пита.
— И заради двамата.
— Наистина ли ви е чичо?
— Познавам го повече от двайсет години, но да не говорим за него. Нека поговорим малко за вас. И на мен не ми беше трудно да се досетя какво ви пита.
— Но наистина малко — потвърди чехът. — Трябва да тръгвам.
— Каза му, че Гринел е бил с госпожа Ванвландерън и че останалите са били от охраната му.
— Да.
— А на мен ми казахте, че в апартамента на Ванвландерън е имало двама мъже, а охраната е била отвън.
— Точно така.
— Кой е другият човек и защо го криете?
— Да го крия ли?… Нали ви казах, че и двамата са предатели. Ще го чуете и на записа, който ще ви дам, ако шефът Ви приеме моите условия. Както ги приехте Вие.
— Ще го убедя.
— Тогава сама ще чуете.
— Но вие го познавате! Кой е?
Варак стана, притиснал ръце пред себе си.
— Пак навлязохме в забранена зона, госпожице Рашад. Но ще ви кажа едно. Тъкмо заради него трябва да тръгвам. Голямо леке… но няма да ми се изплъзне. Цяла нощ ще обикалям града, докато не го намеря, а ако не успея, знам къде да го открия утре или вдругиден. Да, няма да ми се изплъзне.
Калейла го попита нещо на арабски.
— Не знам арабски, госпожице.
— Но знаете какво означава това, вече ви казах.
— Лека нощ — пожела й чехът и се запъти към вратата.
— Чичо пита как сте се добрали до Оманското досие. Няма да ви остави на мира, докато не разбере.
— Всеки си има неотложни задачи — отговори Варак, като се обърна с ръка на дръжката. — Сега неговите и вашите са в Сан Диего, а моите — другаде. Кажете му да не се страхува от моя човек. Той по- скоро ще умре, отколкото да изложи на опасност някого от вашите, от нашите.
— Ами, щял да умре, та той насмалко да погуби Евън Кендрик!
Телефонът иззвъня — двамата извърнаха рязко глави и се загледаха в него. Калейла вдигна.
— Ало!
— Стана, каквото стана! — извика Пейтън от ЦРУ във Вирджиния. — О, Боже, те го направиха!
— Какво?
— Хотел „Танака“ в Кипър! Взривиха западното крило, изравниха го със земята. Държавният секретар е мъртъв, всички са мъртви!
— Хотелът в Кипър — повтори Калейла монотонно и уплашено, като погледна чеха. — Бил е взривен, държавният секретар е мъртъв, Всички са мъртви…
— Дайте ми телефона! — изрева Варак, после се втурна през стаята и го грабна от ръката й. — Не са ли проверили мазето, вентилационните тръби, основите?
— Службите за сигурност в Кипър твърдяха, че са проверили всичко…
— Службите в Кипър ли? — извика вбесен чехът. — Та в тях гъмжи от вражески елементи! Какви глупаци!
— Искате ли да заемете мястото ми, господине?
— Само това оставаше — отвърна Варак, като преглътна яда си и понижи глас. — Аз не работя с аматьори — добави той презрително, след което тръгна към вратата. Но се обърна и каза на Калейла: — Жалко, че Кендрик с неговия ум не е тук. Той пръв щеше да ви каже какво да правите, какво да търсите. Сигурно нямаше да послушате и него.
Чехът отвори вратата, излезе и я затръшна. Телефонът иззвъня.
— Отиде си — каза Рашад, познала инстинктивно кой се обажда.
— Предложих му да ме замести, но той ми даде да разбера, че не работи с аматьори… Странно, нали? Някакъв човек, който не е от бранша и за когото не знаем нищо, ни предупреждава и ние оплескваме цялата работа. Преди година изпратихме Кендрик в Оман и той направи това, което не успяха да свършат петстотин професионалисти от шест страни. Чудно, нали… Остарявам.
— Не говори така, Ем Джей! — извика агентката от Кайро. — Просто им работи умът и им върви. Но ти си направил неща, за които те могат само да мечтаят.
— Де да беше така, тази вечер обаче изгубих и малкото себелюбие, което ми бе останало.
— Я не се занасяй!… Но тъкмо сега е моментът да ти обясня защо одеве не ти се подчиних.
— Слушам. Друго не ми остава.
— Не знам за кого работи Милош, но те не искат нищо от Евън. Когато го попритиснах, ми изтъкна очевидното. И да му поискат нещо, той ще ги направи за пет стотинки, наистина.
— Така си е. И какво иска този Милош?
— Да не му се месим. Да не им пречим да опитат.
— Евън няма да склони…
— Може и да се съгласи, щом научи за тези негодници, които си разиграват коня в Калифорния. Да кажем, че ги спрем — има стотици други, които чакат да заемат местата им. Милош е прав, трябва някой да бие тревога.
— Ти какво ще кажеш, племеннице?
— Аз го искам жив, а не мъртъв. Няма да допусна да се върне в Емирствата — той може да си втълпи, че няма да му се случи нищо, но ще му видят сметката, щом слезе от самолета. А не може и да живурка как да е в Меса Верде при тази негова енергия и въображение — все едно да се погребе, нали знаеш… А страната може би отива на зле, Ем Джей.
