— Глупаци, глупаци! — шепнеше Варак, както набираше някакъв номер и разглеждаше плана на апартамента на Ванвландерън в ръката си — всички стаи бяха отбелязани с малки червени кръстчета. След секунди на другия край на линията се чу глас.
— Ало?
— Звукооператорът ли е?
— Прага?
— Трябваш ми.
— Добре плащаш. Парите все ще ми свършат работа.
— Мини да ме вземеш след половин час от служебния вход. Ще ти обясня какво искам по пътя към студиото… Има ли промени в схемата?
— Не. Намери ли ключа?
— Благодаря ти и за двете.
— Ти плащаш. След половин час.
Чехът затвори телефона и погледна опакованото звукозаписно устройство пред вратата. Бе прослушал разговора на Рашад с Ардис Ванвландерън и въпреки яда си заради трагедията с държавния секретар се бе усмихнал — мрачно, разбира се, — на смелостта на оперативната агентка от Кайро и на нейния шеф. Използвайки известната информация, бяха рискували да приемат версията си за Андрю Ванвландерън за действителна и бяха превърнали истината в неопровержима лъжа — палестински ударни групи, взели на мушка Болинджър, и нито дума за Кендрик. Гениално! Появата на Ерик Съндстром два часа, след като Рашад бе предала смайващата информация — поява, планирана като капан за предателя в Инвър Брас, а не основана на предположението, че Ванвландерън е замесен в играта, — взриви непоклатимата конспиративна група в Сан Диего. Да не повярва човек!
Варак отиде при вратата, отвори я предпазливо и се измъкна в коридора. Отиде бързо до апартамента на Ванвландерън и, както държеше схемата, го отвори с ключа на Звукооператора. Обиколи крадешком стаите и събра миниатюрните подслушвателни уредби, скрити под маси и столове, в дебелите възглавници на канапето, зад огледалата в четирите спални, под шкафчетата в различните бани и в две печки в кухнята. Кабинета на вдовицата остави за накрая, като преброи червените кръстчета, доволен, че дотук е прибрал всички микрофони. В кабинета беше тъмно, чехът намери настолната лампа и я запали. За десетина секунди прибра четирите микрофона: три бяха в самия кабинет, един — 4 в малката баня до него, и се съсредоточи върху бюрото. Погледна часовника си — операцията му бе отнела девет минути, оставаха му още поне петнайсет да огледа стаята на госпожа Ванвландерън.
Започна от чекмеджетата на бюрото, издърпваше ги едно по едно и ги претърсваше, като прелистваше набързо маловажните документи от вицепрезидентската канцелария: програми, писма от граждани и учреждения, сметнати за достатъчно важни, за да им се отговори някой ден, докладни записки от Белия дом, Държавния департамент, министерството на отбраната и различни други служби, които трябваше да бъдат проучени и докладвани на Орсън Болинджър. Нямаше нищо ценно, нищо, свързано със заговора в Южна Калифорния.
Варак огледа огромния кабинет с ламперия, лавиците с книги, изящните мебели и снимките, окачени в рамки по стените… снимки. По тъмната ламперия висяха двайсетина фотографии. Чехът се приближи и започна внимателно да ги разглежда, като включи още една настолна лампа, за да ги освети по-добре. Беше обичайната колекция — все снимки, на които семейство Ванвландерън се перчеше в компанията на важни политически клечки, като се почне от президента и се стигне до висшите кръгове на администрацията и Конгреса. На съседната стена висяха фотографии, на които вдовицата беше сама. Личеше, че не са нови — те бяха от младините на Ардис Ванвландерън, когато — виждаше се — тя пак не е била коя да е: преобладаваха скъпите коли, яхтите, ски-пистите и тежкарските кожени палта.
Варак тъкмо се канеше да зареже това пищно стентабло, когато погледът му бе привлечен от увеличена моментална снимка, направена очевидно в Лозана, Швейцария, северно от Женевското езеро. Милош се взря в лицето на мургавия мъж до ослепителната жена в центъра. Беше го виждал някъде, но не помнеше къде. После, сякаш надушил нещо, чехът погледна вдясно долу, към друга моментална снимка, правена също в Лозана, но този път в градината на двореца „Бо Ривиж“. Бе сниман същият мъж — кой ли бе той? А до нея имаше трета снимка, вече от Амстердам, от Розенграхт, със същите две лица. Кой все пак беше този човек? Чехът се опита да се съсредоточи. В съзнанието му се мярнаха образи, накъсани картини, но не и името. Риад… Медина, Саудитска Арабия. Стъписано и вбесено саудитско семейство… насрочена екзекуция, а после бягство. Ставаше въпрос за милиони и милиони долари… преди осем-десет години. Кой ли беше мъжът? Варак понечи да вземе някоя от снимките, но инстинктивно усети, че не бива да го прави. Който и да беше човекът, той бе поредната брънка от изградената около Орсън Болинджър мрежа. Изчезнеше ли негова снимка, можеше да настане паника.
Милош загаси настолната лампа и се върна при бюрото. Беше време да тръгва, да прибере устройството и да се срещне със Звукооператора на улицата пред служебния вход. Пресегна се към куполовидната лампа на бюрото, когато изведнъж в антрето се отвори врата. Бързо угаси лампата и отиде при вратата на кабинета, като я притвори леко, за да се скрие зад нея и да наблюдава през процепа.
Мярна се висок мъж, който вървеше уверено, явно познаваше обстановката. Варак се смръщи, от седмици не се беше сещал за натрапника — червенокосия агент на ФБР от Меса Верде, от групата, прикрепена към вицепрезидента по молба на Ардис Ванвландерън, мъжа, насочил го към Сан Диего. Милош се смути, ала само за миг. Групата бе отзована във Вашингтон, но един от членовете й бе останал… По- точно, бил е купен, преди Варак да го открие в Меса Верде.
Чехът видя как червенокосият обикаля из дневната, сякаш търси нещо. Вдигна чашата под лампата с абажур от слонова кост на масичката вляво от канапето и тръгна към кухнята. Върна се след няколко секунди със спрей в едната ръка и кърпа за съдове в другата. Отиде при барчето и заизважда бутилките една по една, като ги пръскаше със спрея и ги бършеше. После напръска и медния обков на бара и го изтърка грижливо с кърпата. Обиколи всички по-масивни мебели в дневната: търкаше ги, сякаш чистеше помещението. Бе ясно какво прави — унищожаваше доказателствата, че Ерик Съндстром е бил в апартамента, премахваше отпечатъците от пръстите на учения.
Мъжът остави спрея и кърпата на масичката и се упъти нехайно към кабинета. От притворената врата чехът хукна към малката баня, почти затвори вратата, като остави около сантиметър между нея и рамката.
Подобно на Милош агентът от ФБР запали лампата на бюрото, седна на стола и дръпна чекмеджето долу вдясно. Той обаче направи нещо, за което Варак не се беше сетил — натисна някакво копче, което не се виждаше. Страничният плот на бюрото моментално се отвори.
— Божичко! — възкликна шепнешком червенокосият, като се взря изненадано в празното скривалище. Без излишни движения се пресегна към телефона на бюрото, буквално го изтръгна от поставката и набра някакъв номер. — Няма го! — извика той. — Не, сигурен съм! — добави след кратка пауза. — Няма нищо!… Какво искате от мен? Спазих указанията ви и ви казвам, че тук няма нищо!… Какво? На улицата малко след вас ли? Добре, ще се кача и ще ви се обадя наново.
Агентът затвори, после пак вдигна слушалката и набра единайсет цифри — разговорът щеше да е междуградски.
— Пета база, тук е Кос, специална задача „Сан Диего“, код шест, шест, нула. Потвърдете, ако обичате… Благодаря. Има ли наши автомобили по Ла Хоя, за които не знам?… Няма… Не, не е спешно, сигурно журналистите са разбрали, че вицепрезидентът отива на арт-шоу соаре — разбра ли, соаре — с обратните. Не знае кой е Рембранд, но няма как, придава си важност. Аз ще проверя, остави. — Рижият, дълъг като върлина агент затвори и пак набра някакъв номер. — Не са нашите — почти веднага съобщи тихо той. — Не, по закон не е нужно да ни уведомяват… ЦРУ ли? Ние последни ще разберем… Добре, ще се обадя на летището. Да се свържа ли с вашия пилот?… Както кажете, тогава се омитам оттук. ЦРУ и ФБР никога не работят заедно. Никога.
Агентът от ФБР затвори телефона, точно когато Варак излезе от тъмната баня с черния пистолет в ръка.
— Не бързай толкова — каза координаторът от Инвър Брас.
— Божичко! — извика червенокосият, след което скочи от стола, хвърли се към Варак, сграбчи дясната му ръка със силата на уплашено животно и го избута над тоалетната чиния, до стената, облепена с приятни
