обясни причините.
— И според вас е достатъчно?
— Не познавам господин Кендрик, ала едва ли има друг човек, когото да съм проучвал толкова внимателно. Той е забележителна личност, но не се перчи с успехите си. Спечелил е доста благодарение на бума в една бързоразвиваща се близкоизточна държава, а после се е отказал от милиони, защото е бил потресен. След това е навлязъл в политиката с единствената цел да измести една — как ме нарекохте вие? — гадна отрепка, трупала пари от избирателите в Колорадо. Най-накрая отива в Оман с пълното съзнание, че може и да не се върне, защото е вярвал, че е в състояние да помогне за разрешаването на кризата. Към такъв човек не можем да се отнасяме лекомислено. На него му е позволено, но не и на нас.
— О, Боже — възкликна Калейла. — Сякаш чувам собствените си думи в друг вариант.
— За политическите му успехи ли?
— Не, за да обясня защо не е лъжец. Но трябва да ви кажа, че е имало и друга причина да се върне в Оман. Тя спада към не особено приятната графа „убийство“. Евън бе убеден, че знае кой стои зад терористите в Маскат — същото чудовище, причинило смъртта на седемдесет и осем души от групата „Кендрик“, включително на жени и деца. Беше прав — този човек беше екзекутиран в съответствие с арабските закони.
— Това едва ли е в негов минус.
— Не, но обстоятелствата вече не са същите.
— А според мен това само потвърждава, че Евън отстоява справедливостта, тоест, че сме направили правилен избор.
— „Сте“ ли?
— Повече не мога да кажа.
— Повтарям, той няма да приеме.
— Няма да приеме, щом разбере как е бил манипулиран. Но ще се съгласи, ако е убеден, че е необходим.
Калейла пак се отпусна на облегалката и погледна изпитателно чеха.
— Ако съм разбрала правилно, намеквате за нещо, което ми звучи много обидно.
— А не би трябвало. — Варак се наведе напред. — Никой не може да убеди човек да приеме една изборна длъжност, ако той не я иска. И обратното, никой не може да принуди водещите сенатори и конгресмени на една политическа партия да приемат нов кандидат — те трябва да го харесват… Вярно, направихме доста, за да изтъкнем достойнствата му, но не сме ги създавали тези достойнства — той си ги притежава.
— Молите ме да не му казвам за нашия разговор, да не му споменавам за вас… А знаете ли от колко време ви търсим?
— А вие знаете ли колко месеца сме търсили Кендрик?
— Много важно! Беше изигран и го знае. Няма да се скриете, няма да ви позволя. Доста му се струпа на главата заради вас. Смъртта на скъпи приятели, а сега и на един старец, който от петнайсет години му е като баща. Всичките му планове отидоха по дяволите — прекалено много!
— Не мога да върна събитията назад, мога само да съжалявам за грешките си както никой друг, но все пак помислете за страната си, която вече е и моя. Вярно, спомогнахме една политическа сила да излезе на преден план, но тя вече съществуваше. Все ще намерим някои умни свестни мъже, които ръководството на партията да одобри, защото са известни и удобни, но те няма да бъдат сила… Ясен ли съм?
— Ако се вярва на историята, един вицепрезидент е заявил, че постът му не струва и „кофа топла пикня“.
— Не и в наши дни, още повече ако вицепрезидент е Евън Кендрик. Очевидно сте били в Кайро, когато се появи по телевизията…
— Да — прекъсна го Калейла, — но и там има американски канал — на видеозапис, естествено. Гледах го, а после съм го наблюдавала и тук, и то доста често, сигурно благодарение на вашия… план. Той бе много добър, много умен и симпатичен.
— Госпожице Рашад, той няма равен. Заслугите му, думите му не са изсмукани от пръстите. Какво да ви разправям! С най-модерни компютри съм прехвърлил над четиристотин възможности и сред тях изпъкваше един човек. Евън Кендрик.
— А не смятате ли, че искате нещо срещу нищо?
— Нали казахте, че го познавате. Ако поискаме, какво, мислите, ще направи?
— Ще ви предаде на някоя комисия за борба с корупцията и ще се погрижи да осъмнете зад решетките.
— Точно така.
Калейла поклати глава със затворени очи.
— Пие ми се вино, господин Милош. Трябва да обмисля някои неща.
Варак повика келнера и му поръча две чаши изстудено вино, като му предостави той да избере марката.
— Освен другите ми недостатъци — каза чехът — не разбирам и от вина, ако не се броят марките в родината ми.
— Ами, на друг ги разправяйте тези. Сто на сто сте опитен дегустатор.
— Нищо подобно. Чувам, че приятелите ми поръчват вина от определени райони и реколти, и им се възхищавам.
— Наистина ли имате приятели? Приличате ми на саможивец.
— А, грешите. Живея като всички останали. Приятелите ми ме мислят за преводач на свободна практика, разбира се, който работи вкъщи.
— Да, ясно — каза агентката от Кайро. — И аз започнах така.
— Нямам офис, разполагам само с телефонен секретар, с който мога да се свързвам отвсякъде.
— И аз.
Донесоха им виното, Калейла отпи и рече:
— Той не може да се върне — каза тя сякаш на себе си, а после се обърна донякъде и към Варак. — Най-малкото през близките няколко години. Щом информацията бъде разсекретена, в долината Бекаа ще се пролее доста кръв.
— За конгресмена ли говорите?
— Да. Терористите бяха заловени… Преди няколко часа е имало трето, последно нападение в Меса Верде, но жертвите не са толкова много, както във Феърфакс.
— Преди няколко часа ли?… Кендрик там ли е бил?
— Да.
— Е?
— Доколкото разбрах, отървал се е на косъм. Но както и във Вирджиния, мнозина от нашите са били избити.
— Колко жалко… А Уайнграс е бил ранен тежко, нали така? Имахте предвид него, когато говорехте за някакъв старец.
— Да. Откарали са го със самолет в болница в Денвър. Евън е с него.
— Ами терористите? — Варак впи поглед в нея.
— Общо са били деветима. Осем са загинали — оцелял е само един, най-младият.
— И когато съобщят за нападенията, в Бекаа ще се лее кръв. Затова Кендрик не може да се върне в тази част на света.
— Няма да оцелее и две денонощия. Изключено е да го опазим от тия откаченяци.
— А тук разчитате на невероятния професионализъм на тайните служби. Но пак няма гаранция.
— Зная. — Калейла отпи от виното.
— Нали разбирате накъде бия?
— Мисля, че да.
— Да не насилваме нещата. Образуван е съвсем законен комитет, който да издигне кандидатурата на конгресмена. Нека не му пречим, нека видим как ще го посрещнат хората. А ако ние с вас сме прави за
