Ем Джей отговори едва след няколко секунди, пак притворил очи.
— Така е — отвърна тихо той. — Опитваме се да изясним и това.
— Убиха в Кипър държавния секретар и цялата делегация. Мислят само за едно — как да трупат още и още богатство и власт… Аз не искам нищо, ние не искаме нищо!
— Разбирам. Нямаше да го получите, ако го искахте.
— Ето защо се спряхме на него, Мичъл. Открихме един необикновен човек. Той е прекалено проницателен, за да бъде заблуден, и прекалено честен, за да бъде подкупен. А освен това иска да е в центъра на вниманието.
— Не мога да ви упрекна за избора, доктор Уинтърс.
— Та докъде стигнахме?
— До една дилема — каза Пейтън. — Но за момента тя засяга мен, не вас.
Седем и двайсет и пет вечерта, Сан Диего. Те се прегърнаха, Калейла се дръпна, погледна го и го погали по косата.
— Скъпи, ще се справиш ли?
— Забравяш, че съм посветил почти целия си съзнателен живот на това да изляза на глава с арабите, които си умират да се пазарят.
— Онова е било пазарлък, при който хората само раздуват нещата, но не лъжат. А сега ще претеглят всяка твоя дума.
— Те ще направят всичко възможно да ми повярват, значи две на нула за нас. Освен това, щом веднъж ги видя и се срещна с тях, вече ми е все едно дали ще ми вярват.
— Не си прави илюзии, Евън — каза Рашад, като свали ръката си и се дръпна. — Докато не ги хванем, което ще рече да разполагаме и с очевидни улики, те ще действат както досега — мръснишки. Ако дори за миг се усъмнят, че им готвиш капан, току-виж вълните изхвърлят тялото ти, може и изобщо да не те намерим, ти ще се носиш някъде из Тихия океан.
— Както в пълните с акули плитчини на Катар. — Кендрик кимна при спомена за Бахрейн и Махди. — Разбирам накъде биеш. Ще им покажа, че в канцеларията ми знаят къде съм.
— Няма да се случи довечера, скъпи. Мръснишки не означава глупашки. Ще присъстват какви ли не хора — няколко съвсем почтени съветници от екипа на Болинджър, както и представители на тайния му щаб. Стари приятели, които са му нещо като помощници — тъкмо към тях насочи вниманието си. Бъди както винаги хладнокръвен и убедителен. Не позволявай нищо да те извади от равновесие.
Телефонът иззвъня, Евън тръгна към него.
— Това е лимузината — каза той. — Сива с тъмни стъкла, каквато приляга на планинската резиденция на вицепрезидента.
Осем часът и седем минути вечерта, Сан Диего. Стройният мъж прекоси бързо международното летище в Сан Диего, през дясното си рамо бе преметнал калъф с два костюма, а в лявата ръка носеше лекарска чанта. Автоматичната стъклена врата към пиацата се отвори и той излезе на бетонния тротоар. Спря за момент, после се насочи към първата кола на опашката от таксита. Отвори вратата, шофьорът свали вестника.
— Сигурно сте свободен — каза отсечено новият пътник, после метна калъфа с костюмите на облегалката и сложи до себе си лекарската чанта.
— След час приключвам, господине.
— Ще стигнем.
— За къде сте?
— Към планината. Знам пътя. Ще ви го показвам.
— Трябва да ми кажете адрес, господине. Такъв е законът.
— Как ви звучи „калифорнийската резиденция на вицепрезидента на Съединените щати“? — попита сприхаво пътникът.
— Е, това вече е адрес — отвърна безразлично шофьорът.
Подкара нарочно рязко и мъжът, известен в Югозападно Колорадо като доктор Юджийн Лайънс, отхвръкна назад. Той обаче не се обиди, тъй като нормалните му възприятия бяха притъпени от силния гняв. Имаше да разчиства стари сметки, бяха го изиграли.
39
Кендрик се запозна набързо с присъстващите и остана с ясното впечатление, че не всички имена и звания са точни. Затова огледа изпитателно всички, сякаш се канеше да ги рисува, а не се чувства сигурен в себе си. Калейла беше права, в седемчленния съвет имаше какви ли не хора, но не беше чак толкова трудно да се разбере кой какъв е. Един държавен служител с трийсет-четирийсет хиляди долара годишна заплата не се обличаше, нито пък се държеше като човек, който изхарчва тези пари, за да отскочи в края на седмицата до Париж… или Дивон. Според него служителите от Белия дом бяха малцинство — трима помощници срещу четирима външни съветници — тайният щаб от Калифорния.
Вицепрезидентът Орсън Болинджър беше мъж със среден ръст, средно телосложение, средна възраст и средно висок глас, който, макар и да звучеше убедително, не вдъхваше респект. Беше… средна хубост, идеалният заместник-командващ, стига главнокомандващият да се радваше на чудесно здраве и жизненост. Правеше впечатление на подлизурко, който евентуално би се справил със задачите си, но само при някои условия. Не беше опасен, но не бе и глупав. Щеше да оцелее в политиката, защото бе наясно с неписаното правило, че в едно състезание има и губещи. Поздрави сърдечно конгресмена Кендрик и го покани във внушителната си библиотека, където бяха събрани „хората“ му, насядали по кожените фотьойли и канапета.
— Няма да празнуваме Коледа — каза Болинджър, като се настани в най-хубавия стол и посочи на Евън мястото до себе си, — нали загубихме скъпите Ардис и Андрю. Такава ужасна трагедия, и двамата бяха такива патриоти. Тя не можеше да живее без него. Само ако сте ги виждали заедно, ще разберете.
Всички наоколо закимаха и изсумтяха нетърпеливо.
— Разбирам, господин вицепрезидент — вметна тъжно Кендрик. — Вероятно знаете, че преди известно време в Саудитска Арабия се запознах с госпожа Ванвландерън, чудесна и толкова чувствителна жена.
— Не, господин конгресмен, не знаех.
— Не е толкова важно, но не и за мен, естествено. Никога няма да я забравя. Тя бе великолепна.
— Каквато е всъщност и вашата молба да се срещнем тази вечер — каза един от държавните служители, който седеше на канапето. — В течение сме, че в Чикаго искат избори за нов вицепрезидент, но както разбрахме, вие не го одобрявате. Така ли е, господин конгресмен?
— Както обясних днес следобед на вицепрезидента, научих едва преди седмица… Не, не съм давал съгласието си. Имам други планове и не смятам и занапред да се занимавам с политика.
— Тогава защо не обявите, че няма да се кандидатирате? — попита друг от помощниците, седнал на същото канапе.
— Е, едва ли е толкова просто. Ще ви излъжа, ако ви кажа, че не съм поласкан от предложението, а последните няколко дни канцеларията ми организира голямо проучване на общественото мнение и в района, и сред ръководителите на моята партия, което показа, че имам доста шансове да спечеля.
— Но нали току-що казахте, че имате други планове — прекъсна го някакъв набит мъж в сив панталон и тъмносиньо сако със златни копчета… явно не бе от Белия дом.
— Не, само казах, че имам други цели. Но още не съм решил.
— Какво смятате да правите, господин конгресмен? — попита служителят, предложил на Евън да обяви, че няма да се кандидатира.
— Това засяга само вицепрезидента и мен.
— Да, но тези хора ми помагат — обади се, мазно и любезно ухилен, Болинджър.
— Разбирам, сър, но моите хора не са тук… за да ме посъветват.
— Не ми приличате на човек, който се нуждае от съвети — вметна някакъв дребен шишкав мъж, финансиращ партията, от голям кожен фотьойл, в който направо се губеше. — Гледах ви по телевизията.
