Добре отстоявате вижданията си.
— Мога да ги променя точно колкото зебрата — ивиците си, но при някои обстоятелства предпочитам да ги запазя за себе си, вместо да ги изразявам публично.
— За балами ли ни мислите? — попита втори от тайните съветници, висок слаб мъж с разкопчана риза и силен загар.
— За нищо не ви мисля — възрази твърдо Кендрик. — Опитвам се да обясня положението, а това според мен е наложително.
— Не се горещете, млади момко — побърза да го успокои Болинджър и се смръщи на високия загорял съветник — В думите на моя помощник няма нищо обидно. Какво точно искате да изясните?
— Оманската криза… Маскат и Бахрейн. Главната причина да предпочитат мен за този висок пост.
Изведнъж проумя, че хората на вицепрезидента до един си мислят: ще им каже нещо, което да развенчае мита за Оман и да лиши потенциалния кандидат от най-силния му коз. Всички погледи се насочиха към конгресмена.
— Отидох в Маскат — продължи Евън, — защото знаех кой стои зад палестинските терористи. Беше приложил същата тактика, за да изгони фирмата ми от района и да ми попречи да спечеля милиони.
— Значи сте искали да отмъстите? — предположи набитият съветник със златните копчета.
— Ами, да отмъстя, исках да съживя фирмата — и още го искам. Много скоро и това ще стане — смятам да се върна там и да започна отначало, да си наваксам за печалбите, които загубих.
Четвъртият политик финансиращ партията, червендалест мъж с отчетлив бостънски акцент, се наведе напред.
— Значи се връщате в Близкия изток?
— Не, в страните от Персийския залив — има разлика. Емирствата, Бахрейн, Катар, Дубай, това не са Ливан и Сирия или Либия на Кадафи. В Европа се говори, че там пак започва строителство, и аз имам намерение да се включа в него.
— Но нали сте продали фирмата — възрази високият загорял мъж с разкопчаната риза, обаждаше се рядко, но винаги на място.
— Бях принуден. Оценката й бе пет пъти по-голяма, отколкото ми платиха. Но карай! В началото може и да имам проблеми, ще се наложи да се конкурирам със западногерманския, френския и японския капитал, но и аз имам връзки. Пък и…
Кендрик изигра ролята си скромно, но убедително, подметна, че познавал султаните и членовете на правителствата в Оман, Бахрейн, Абу Даби и Дубай, и че те са го закриляли и са му помагали по време на Оманската криза, че дори са му съдействали с транспорт. После замълча също толкова рязко, както беше започнал. Беше споменал уж между другото доста подробности, но не биваше и да прекалява.
Мъжете в библиотеката се спогледаха и след почти незабележимото кимване на вицепрезидента набитият мъж с тъмносиньото сако каза:
— Прави ми впечатление, че имате сериозни планове. За какво ви е пост със сто и петдесет хиляди долара годишна заплата и прекалено много задължения? Вие не сте политик.
— Предвид възрастта ми времето като фактор не е за подценяване. След пет години още няма да съм навършил петдесет и доколкото разбирам, дори и да се заема с работата утре, ще ми трябват две-три години, докато навляза, а и няма никакви гаранции, че ще ми потръгне. Но ако предпочета другото и се понапъна да попадна в листата на кандидатите, сигурно ще бъда избран. Нямам нищо против, господин вицепрезидент. Това просто е резултат от вниманието, което ми обръщат масмедиите.
Няколко души заговориха едновременно, но Болинджър вдигна ръка само на няколко сантиметра от облегалката на фотьойла. Жестът беше достатъчен, та те да замълчат.
— И какво следва от това, господин конгресмен?
— Не е ли очевидно? Няма съмнение, че Дженингс ще спечели изборите, въпреки че Сенатът може да му създаде проблеми. Ако имам късмета да бъда включен в листата, направо от Долната камара ще седна във вицепрезидентското кресло, ще си изкарам мандата и ще се сдобия с повече влияние, а честно казано, и със средства.
— Но това, господин конгресмен — извика ядосан третият служител от Белия дом, който седеше на стола до колегите си на канапето, — означава да се облагодетелствате от служебното си положение.
Богаташите, поддържащи партията, наведоха очи или се намръщиха и загледаха разсеяно.
— Ако не знаех, че не разбирате как стоят нещата — рече Евън, — щях да се засегна. Споделям с вас този очевиден факт, защото искам да съм напълно откровен с вицепрезидента Болинджър, човек, когото дълбоко уважавам. Казах голата истина — то си върви с длъжността. Но това не значи, че няма да си изпълнявам задълженията и ще служа на своя народ с по-малко енергия и себеотрицание. Каквито и облаги да получа от този пост — вестникарски публикации, членство в управителните съвети, участие в турнири по голф, ще съм си ги заслужил, защото няма да се отнасям през пръсти към задълженията си. Както и вицепрезидентът Болинджър, не бих могъл да постъпя иначе.
— Добре го казахте, Евън — обади се тихо вицепрезидентът и изгледа строго сприхавия си помощник — Заслужавате извинение.
— Извинявайте — обади се младокът. — Вие сте прав, разбира се. То си върви с длъжността.
— Не е нужно да се извинявате — посъветва го Кендрик усмихнато. — Хубаво е човек да е предан на шефа си… — После се обърна към Болинджър: — Ако има черен пояс, моментално изчезвам оттук — добави той, нарушавайки със смях напрежението, възцарило се за миг в стаята.
— Ами, играе само тенис на маса, и то колкото да не е без хич — обади се възрастният държавен служител на канапето вляво.
— Но е много хитър — допълни най-старият помощник вдясно. — Не играе честно.
— Във всеки случай — продължи Евън, като изчака усмивките — повечето фалшиви — да изчезнат от лицата на насъбралите се, — наистина смятах да бъда съвсем откровен с вас, господин вицепрезидент. Точно тези неща исках да обмисля. Пропилях четири, не, близо пет години, вместо да си гледам професията — и фирмата, за която хвърлих доста усилия. Спря ме един маниак убиец, бях принуден да продам фирмата, защото хората се страхуваха да работят с мен. Той е мъртъв, обстановката се промени и се нормализира, но конкуренцията на европейците е много жестока. Дали ще се справя сам, или да направя всичко възможно да спечеля изборите, след което да се възползвам от вицепрезидентския пост? От друга страна обаче дали съм готов да пожертвам за политиката още години и толкова много енергия? Все въпроси, на които мога да отговоря само аз, сър. Надявам се, че ме разбирате.
И Кендрик чу думите, които така се бе надявал да чуе.
— Знам, Орсън, че вече е късно за хората от екипа ти — каза високият слаб мъж с разкопчаната риза, до която загорялата му кожа се открояваше още повече, — но ми се ще да обсъдим малко по-обстойно тези въпроси.
— Да, разбира се — съгласи се вицепрезидентът и се обърна към помощниците си. — Те горките са на крак от зори, а после научихме за Ардис. Тръгвайте си, момчета, за да изкарате Коледа със семействата си — повиках, Евън, жените и децата на сътрудниците си тук, във втора база на Военновъздушните сили, за да бъдат заедно по празниците.
— Чудесно сте направили, сър.
— Да де. Може би всички те притежават черен колан… Свободни сте. Утре е Бъдни вечер, а вдругиден, ако не ме лъже паметта — Коледа. Ако руснаците не бомбардират Вашингтон, ще се видим след три дни.
— Благодаря, господин вицепрезидент.
— Много сте любезен, сър.
— Можем да останем, ако желаете — каза най-възрастният, щом всички се изправиха.
— А после двамата ви колеги да ви изядат с парцалите? — попита Болинджър, развеселен от израженията на останалите. — И дума да не става. А на излизане повикайте иконома. Няма да е зле да пийнем малко коняк, докато решаваме световните проблеми.
Тримата служители от Белия дом излязоха от библиотеката като програмирани роботи, задействани от мелодията на познат марш. Мъжът в тъмносиньото сако със златните копчета се понаведе — коремът явно му пречеше.
— Нали искате да говорим открито, господин конгресмен? Наистина открито и честно? Е, така и ще
