униформени полицаи на пост кимнаха и този вляво се обърна. Пъхна ключа и отвори вратата.
— За мен е чест да се запозная с вас, господин конгресмен — каза полицаят вдясно и протегна ръка.
— Приятно ми е — отвърна Кендрик после се ръкува и влезе вътре.
— Как се чувстваш като знаменитост? — попита Калейла, затваряйки вратата.
— Нито ми е удобно, нито съм поласкан — отвърна Евън, докато минаваха през мраморното антре и вървяха към дневната. — Къде са снимките?
— Европеецът не уточни, спомена само, че са в кабинета, били правени в Лозана, Швейцария, и в Амстердам.
— Ей там — каза Кендрик, видял запалената настолна лампа в стаята вляво. — Хайде!
Минаха през застланата с килим стая и влязоха в кабинета. Евън свикна със здрача, после отиде при втората лампа в другия край на кабинета и я запали. Светлината открои окачените на зигзаг снимки върху стената.
— Божичко, откъде да започнем? — попита Калейла.
— Ще ги гледаме бавно и внимателно — отвърна Кендрик, после бързо се отмести от стената вляво и съсредоточи вниманието си на дясната. — Това е Европа — поясни той, като оглеждаше фотографиите. — Лозана — добави и спря погледа си на двама души върху увеличена моментална снимка на фона на езерото Леман. — Това е Ардис… не, изключено.
— Кое?
— Чакай малко. — Евън пак загледа снимките и прикова поглед върху друга увеличена фотография, на която лицата се виждаха по-ясно. — Пак Лозана. Това са градините на „Бо Ривиж“… Нима е възможно?
— Кое?… Европеецът също спомена за „Бо Ривиж“. Както и Амстердам, и Роза не знам какво си.
— Розенграхт. Ето го. — Кендрик посочи снимка, на която лицата бяха още по-ясни, по-отчетливи. — Божичко, той е!
— Кой?
— Абдел Хаменди. Преди години го познавах в Риад. Беше министър, ала шахът го хвана, че има фирма с подправени договори и печели милиони. Трябваше да бъде екзекутиран публично, но избяга от страната… Разправяха, че си бил построил цяла крепост някъде в Алпите близо до Дивон и се бил заел с нов бизнес. С оръжие. Станал най-богатият и най-неизвестният търговец на оръжие в света.
— На втората ролка от записа Ардис Ванвландерън споменава Дивон. Така, между другото, но сега вече ми е ясно.
Евън отстъпи назад и погледна Калейла.
— Нашият мъртъв европеец е имал добър нюх. Не е помнел подробностите, но е съзрял кръв по ръцете на Хаменди, сякаш се е стичала от снимката… Държава в държавата със своя борса за нелегалната търговия с оръжие в цял свят. — Кендрик изведнъж се смръщи и погледна разтревожено. — Нима всичко това е свързано с Болинджър?
— Според европееца няма как да разберем какво знае Болинджър и какво — не? Само едно е сигурно. Той е обединителната брънка между хората, които финансират политическите партии в САЩ.
— Божичко, как са се окопали…
— Трябва да знаеш още нещо. Именно съпругът на Ардис Ванвландерън е поддържал връзка с терористите. Той е в дъното на атентатите срещу твоите къщи.
— Господи! — изрева Евън. — Но защо?
— Заради теб — отвърна тихо Калейла. — Ти си бил мишената — теб е искал да убият. Действал е сам — ето защо останалите са убили жена му, когато са разбрали — за да прекъснат връзката със семейството, — но всички ги е страх от теб. От другата седмица в цялата страна ще започне кампания за издигането ти за вицепрезидент на мястото на Болинджър.
— Кой я е организирал? Хората на русия европеец ли?
— Да. И тези около Болинджър се мъчат да попречат. Смятат, че няма да им простиш и ще ги разкараш от политическата сцена.
— Малко е да се каже — възрази Евън. — Ще ги гоня до дупка, ще им се стъжни животът… Кипър, Феърфакс, Меса Верде — копелета такива! Кои са те? Има ли някакъв списък?
— Можем да направим списък, в който да включим — страшно много хора, но не знаем кой е замесен и кой — не.
— Хайде да разберем.
— Как?
— Ще се внедря в лагера на Болинджър. Ще им покажа един друг конгресмен Кендрик — който може да бъде купен, за да не се кандидатира за изборите.
Мичъл Джарвис Пейтън гледаше през прозореца от бюрото си в ЦРУ, Вирджиния. Имаше да мисли за толкова много неща, че за щастие не се сещаше за Коледа. Не съжаляваше за живота, който бе избрал, но Коледа бе за него едно малко мъчение. Той имаше две омъжени сестри в Средния запад и куп племенници и племеннички, на които беше изпратил обичайните подаръци, избрани с вкус от дългогодишната му секретарка, но нямаше никакво желание да прекарва празника с тях. Просто нямаше какво да си кажат, Пейтън бе живял прекалено дълго по съвсем друг начин, за да си говорят за складове за дървен материал и застрахователни компании, а не можеше, разбира се, да разправя нищо за работата си. Пък и децата, повечето вече големи, не бяха нищо особено, сред тях нямаше нито един учен, всички слушаха безпрекословно родителите си, които не мислеха за друго освен за спокойния, материално осигурен живот. На Пейтън не му се ходеше при тях. Може би затова му се щеше по-често да е със своята измислена племенница Ейдриън Рашад — май трябваше да свикне да я нарича Калейла. Тя принадлежеше на неговия свят и бе чудесно момиче. Пейтън за момент съжали за едно време в Кайро, когато семейство Рашад настоятелно го канеше на Бъдни вечер с накичена пищна елха и записи на коледни песни в изпълнение на хора на Мормонската църква.
— Наистина, Ем Джей — възкликваше жената на Рашад. — Не забравяй, че съм от Калифорния. И моята кожа е по-бяла.
Къде бяха отишли тези дни? И щяха ли да се върнат някога? Разбира се, че не. Той прекарваше сам Коледите.
Червеният телефон иззвъня. Пейтън вдигна начаса слушалката.
— Ало!
— Той е полудял — изплака Ейдриън-Калейла. — Наистина е откачил, Ем Джей!
— Да не те е зарязал?
— Нищо подобно. Напира да се среща с Болинджър!
— Откъде-накъде!
— В ролята на шпионин. Представяш ли си?
— Ще си го представя, ако говориш по-ясно…
Явно последва боричкане за слушалката, бяха разменени някои остри думи.
— Мич, аз съм, Евън.
— Разбрах.
— Отивам при тях.
— При хората на Болинджър ли?
— Логично. Направих същото и в Маскат.
— Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода… Тези хора не си поплюват.
— Аз също. Ще ми паднат в ръцете. И ще ги разоблича.
— Ние ще ти помогнем…
— Не, ще действам сам. Навсякъде имат свои хора. Трябва да го изиграя сам, да им втълпя, че мога да бъда убеден да се откажа от политиката.
— Нещо не се връзва с думите и постъпките ти напоследък. Няма да стане, Кендрик.
— Ще стане, ако им кажа част от истината — и то много съществена част.
— Какво, Евън?
— Че каквото и да съм направил в Оман, съм го правил от егоизъм. Върнал съм се, за да почна отначало,
