— А теб не те бива за актьор — отвърна Уайнграс. — Къде отиваш?
— Калейла. Сан Диего. Тя има нужда от мен…
— Тогава се омитай оттук! Не искам да гледам повече тъпата ти мутра. Върви при нея, помогни й. Хванете тия копелета!
Пътува сякаш безкрайно с таксито от летището до хотела, улиците бяха задръстени, а шофьорът го позна и се раздърдори, като непрекъснато ругаеше арабите и всичко арабско.
— Трябва да бъдат избити до крак.
— Заедно с жените и децата, нали?
— Точно така! Хлапетата порастват, а ония пачаври раждат други хлапета!
— Така проблемът ще бъде решен веднъж завинаги.
— Това е единственият начин, нали?
— А, не. Знаем ги колко са много, пък и оръжието струва скъпо, ще ни излезе соленичко. Данъците също ще скочат.
— Ама наистина ли? По дяволите, и без това плащам луди пари. Сигурно има и друг начин.
— Все ще измислите… А сега извинявайте, но трябва да прочета нещо.
Кендрик пак погледна броя на „Денвър Поуст“ и материала за касапницата в Кипър. Дали защото се беше обидил, или бе усетил, че са го поставили на място, шофьорът пусна радиото. По него, както и във вестниците, отразяваха главно отвратителния терористичен акт в Средиземноморието, излъчваха записи от мястото на събитието и повтаряха интервюта с известни политици, които на различни езици заклеймяваха жестокия атентат. И сякаш едно зло никога не идва само, Евън чу смаян радиожурналиста:
— В Сан Диего станахме свидетели на друга трагедия. Рано тази сутрин госпожа Ардис Ванвландерън, началник канцелария на вицепрезидента Болинджър, е била намерена мъртва, тялото й е било изхвърлено на плажа в Коронадо, явно се е самоубила…
Кендрик подскочи като ужилен… Ардис ли? Ардис Ванвландерън?… Ардис Монтро! Бахамските острови… Една малка мръсница от „Оф Шор Инвестмънтс“ му беше казала, че Ардис Монтро се омъжила за богат калифорниец. Боже господи! Ето защо Калейла е дошла в Сан Диего. Мичъл Пейтън бе открил „продажната уличница“ — началничката на канцеларията на Болинджър! Журналистът продължи с размисли за скръбта на вдовицата, която се стори подозрителна на Кендрик.
Той мина през фоайето на хотела и се качи с асансьора на петия етаж. Огледа номерираните стрелки и тръгна по коридора към стаята на Калейла: копнееше да я види и да я прегърне, но и бе потиснат заради Мани, заради ужасната касапница В Кипър, заради толкова много неща, но най-вече заради Еманюел Уайнграс, който бе обречен да умре. Евън спря пред вратата и почука четири пъти. Още преди да се е дръпнал, отвътре се чуха забързани стъпки, вратата се отвори и Калейла се озова в прегръдката му.
— О, Боже, обичам те — прошепна той задъхано в тъмната й коса. — А всичко е толкова отвратително, толкова гадно!
— Хайде, влизай! — Калейла затвори вратата, върна се при Евън и обгърна лицето му с ръце. — С Мани ли се е случило нещо?
— Остават му да живее три, най-много шест месеца — отвърна сподавено той. — Умира от вирус, предаден му с инжекция.
— Несъществуващият доктор Лайънс — вметна Рашад.
— Ще го намеря, дори да го търся двайсет години.
— Вашингтон ще ти помогне с каквото може.
— Отвсякъде пристигат отвратителни новини. Кипър, най-свестният човек в администрацията е разкъсан на парчета…
— Всичко тръгва оттук, Евън. От Сан Диего.
— Какво?
Калейла се дръпна и хванала Евън за ръката, го поведе през стаята към двата стола около кръглата масичка.
— Сядай, скъпи. Имам да ти разказвам толкова неща, за които досега не можех да говоря. Пък и ти си длъжен да направиш нещо… затова те помолих да дойдеш.
— Май знам едно от нещата, които ще ми кажеш — рече Кендрик, като седна. — Ардис Монтро, вдовицата на Ванвландерън. Чух по радиото — съобщиха, че се е самоубила.
— Самоубила се е още когато се е омъжила за покойния си съпруг.
— Ти пристигна тук, за да се срещнеш с нея, нали?
— Да — кимна Рашад и също седна. — Ще чуеш и ще прочетеш всичко. Има запис на всички разговори, донесоха ми го преди час.
— А Кипър?
— Заповедта е била дадена оттук. От един човек на име Гринел.
— Никога не съм чувал за него.
— Малцина го знаят… Евън, по-лошо е, отколкото си представяхме.
— От Ардис ли го научи?… Да, имаше нещо между нас.
— Знам. Не, не от нея — с Ардис говорихме само в общи линии, но аз пак се уплаших. Нашият основен източник е един мъж, който беше убит снощи край летището.
— Кой, за Бога?
— Русокосият европеец, скъпи.
— Какво?
Кендрик се отпусна на стола със зачервено лице.
— Записал е не само моя разговор, но и един друг след него, от който разбрахме всичко. Не знаем други имена освен това на Гринел, но пак можем да сглобим картина, която е ужасяваща.
— Държава в държавата — каза тихо Евън. — Така се изрази Мани. „Слугите, които се разпореждат в дома на господаря.“
— Както винаги, Мани е прав.
Кендрик стана от стола, отиде при прозореца, облегна се на перваза и се загледа навън.
— Кой беше русокосият мъж?
— Така и не разбрахме, но при всички положения, преди да издъхне, ни предаде информацията.
— Оманското досие. Как се е добрал до него?
— Каза ми само, че човекът, който му го е дал, е свестен и поддържа кандидатурата ти за по-висок пост.
— Това не ми говори нищо! — извика Евън и се извърна рязко от прозореца. — Има още нещо!
— Няма.
— Той даваше ли си сметка какви ги забъркаха? Съзнаваше ли, че заради тях загинаха толкова хора?
— Каза, че съжалява ужасно за грешките си. Не знаеше, че му остава да живее броени часове.
— По дяволите! — извика Кендрик към стените на стаята. — Ами този Гринел? Хванали ли са го?
— Изчезнал е. Самолетът му е излетял от Сан Диего за Тусон. До сутринта не знаеше никой. Бил е на летището около час, а после е излетял, без да представи план на полета — това разбрахме.
— Така има опасност някой самолет да се разбие.
— Не и ако се насочи към въздушен коридор от другата страна на границата, над Мексико. Ем Джей предполага, че охраната на Гринел сигурно е забелязала колите на федералните служби, които са го причаквали пред къщата му в Ла Хоя.
Евън се върна на масата и седна, изтощен и съсипан.
— Къде отиваме?
— Ще слезем долу, в апартамента на Ванвландерън. Европеецът настоя да видиш нещо — някакви снимки. Не знам защо, но подметна, че мъжът бил саудитец и че ти сигурно ще се сетиш. Нещо за някакви милиони и някакво бягство. Отцепили сме апартамента. Никой не може да влезе или да излезе от него, нали госпожата ръководеше канцеларията на Болинджър и в жилището вероятно има поверителни документи.
— Добре, да вървим.
Слязоха с асансьора на третия етаж и отидоха пред апартамента на Ванвландерън. Двамата въоръжени
