военната, нито градската полиция.
— Може би сбърках, но когато я видях да изчезва през изхода, реших, че вероятността да я заловят е нищожна, а шансът вестниците да се докопат до историята е огромен.
— Напълно си прав — съгласи се Пейтън. — Тя е наемен убиец…
— Специалистка по възглавниците — допълни Евън.
— Ако не си се събудил, сега нямаше да се шегуваш. Наемните убийци обмислят всичко до най-малките подробности и имат по няколко варианта за отстъпление със съответния брой костюми за предрешаване. Действал си съвсем правилно.
— Кой я е наел, Мич?
— Мисля, че е очевидно. Гринел. Откак се измъкна от острова, той непрестанно предприема подобни зловещи начинания.
— Какво имаш предвид? Калейла нищо не ми е казвала.
— Калейла, както ти я наричаш, също не знае за тях. Стигат й грижите за тебе. Тя как прие инцидента?
— Не съм й казал. Забраних да й се обаждат.
— Ще побеснее!
— Поне ще се наспи. Та какво е направил Гринел?
— Адвокатът на Ардис Ванвландерън е мъртъв, а книгата е изчезнала. Хората на Гринел са стигнали в Сан Хасинто преди нас.
— По дяволите! — изкрещя Кендрик. — Значи я изтървахме!
— На пръв поглед да, но в цялата история има нещо странно… Спомняш ли си думите ми, че ще е достатъчно човекът на Гринел да хвърли само един поглед към къщата на адвоката, за да се досети, че го следим?
— Да, разбира се.
— Джинджифила е открил този човек.
— Е, и?
— Ако книгата е в ръцете им, защо ще пращат някого да я търси?
— Заловете го и го накарайте да ви отговори на този въпрос! Наблъскайте го с психотропни вещества. Няма да ви е за пръв път!
— Джинджифила не е на същото мнение.
— Защо?
— По две причини. Първо: човекът може да е само обикновен съгледвач, който не знае нищо. Второ: Джинджифила смята да го проследи.
— Значи Джинджифила е открил този тип, без той да го усети?
— Нали ти казах, че няма грешка! Хората на Гринел дори не подозират, че сме намерили мъртвия адвокат. Съгледвачът е видял само една камионетка и двама градинари в зелени работни гащеризони, които са се заели да поливат градината.
— Но ако този човек стои толкова ниско в йерархията, какво ще научи Джинджифила, — Боже, какво идиотско име, — като го проследи?
— Казах, че може да е обикновен изпълнител, комуто е даден само телефон за свръзка. От такъв човек нищо няма да разберем. От друга страна, не е изключено да стои по-високо в организацията и да ни отведе при останалите.
— За Бога, Мич, дрогирайте го и той ще изпее и майчиното си мляко!
— Ти не следиш какво ти обяснявам, Евън! На подобни телефони за свръзка човек трябва да се обажда периодично… в точно определени часове! Ако схемата се наруши, Гринел ще разбере, че нещо не е наред.
— Писна ми от вашите сложни игрички! — рече изтощен Кендрик.
— Прав си, досаден занаят… Опитай се да поспиш. Разпоредих двама войници да пазят пред вратата ти.
— А за теб почивка няма ли? Сега вече разбирам защо не можеш да дойдеш. Сигурно ми се обаждаш от кабинета?
— Да. Чакам да ми звънне Джинджифила. Оттук ми е по-лесно да координирам всичко.
— Не искаш ли да ми разкажеш за вчерашната си среща с шефа на Инвър Брас?
— Утре. Вече не е спешно. Без него Инвър Брас не съществува.
— „Без него“ ли? Какво имаш предвид?
— Той се самоуби… Весела Коледа, господин конгресмен!
Калейла Рашад изпусна пакетите на пода и кресна:
— Какво се е случило?!
После се втурна към леглото.
— При тази система на социално осигуряване не можеш да искаш по-добро медицинско обслужване!
— Няма нищо смешно!… Какви са тези войници пред вратата и долу? Защо проверяваха документите ми така недоверчиво? Какво се е случило?!
Евън й каза, като пропусна подробностите за новите шефове и за пролятата кръв в коридора.
— Мич одобри действията ми.
— Ще му отрежа главата! — извика Калейла. — Длъжен беше да ми се обади!
— И сега ти нямаше да си толкова красива. Сенките под очите ти са вече получерни, значи си дремнала малко.
— Дванайсет часа — призна си тя и седна на ръба на леглото. — Онази мила дебеличка сестра! Не мога да повярвам!
— Ако беше останала тук, можеше да приложиш уменията си, нали имаш черен колан? Аз лично рядко се бия, а със жени — почти никога. Само с проститутки, които искат луди пари.
— Моите услуги са безплатни, така че съм спокойна… О, Боже! Евън, трябваше да ги накарам да ни дадат стая с две легла и да остана при теб!
— Не прекалявай със закрилническите си мераци! Забравяш, че все пак съм мъж!
— А ти не забравяй друго: ако някога някой ни нападне, остави на мен да се оправям!
— Отиде ми мъжкото самочувствие! Няма проблеми! Ще си хапвам бонбонки и ще си пийвам шампанско, докато ти размазваш от бой престъпните типове.
— Само един истински мъж може да се шегува така — отвърна му Рашад, наведе се и го целуна. — Прекалено много те обичам! Това е най-големият ми проблем!
— Аз не го възприемам като проблем.
Отново се целунаха и в този момент телефонът иззвъня.
— Навярно е Мич. Недей да му крещиш! — рече конгресменът и се оказа прав.
— Успяхме! — извика възторжено от ЦРУ в Лангли директорът на отдел „Специални операции“. — Евън каза ли ти за Гринел?
— Не.
— Дай ми го! После той ще ти обясни…
— Защо не ми се обади снощи или сутринта?
— Дай ми го!
— Слушам, сър!
— Какво става, Мич?!
— Успяхме! Напипахме нещо изключително важно!
— Джинджифила ли?…
— Колкото и да е странно, не той. Информацията е от друг източник. В нашата работа понякога се случва да търсиш нещо, като предварително знаеш, че е почти изключено да го намериш, и в края на краищата то — да ти падне от небето. За всеки случай изпратихме човек до кантората на адвоката на госпожа Ванвландерън с набързо скалъпено пълномощно, което уж му осигурява достъп до всички документи на починалата началничка на кабинета на вицепрезидента. Секретарката не му позволила да се рови из
