книжата в отсъствие на шефа й и позвънила в Сан Хасинто. Нашият човек знаел, че там тя няма да намери никого, и продължил да й досажда още няколко часа, като играел ролята на разгневен правителствен чиновник, докато онази се опитвала да открие адвоката. Явно е успял да й опъне нервите, още повече, че заради него девойката не отишла на среща с важни клиенти… В гнева си или може би от страх — няма значение — тя се изпуснала и казала, че ако нашето момче търси онези поверителни документи, на които била направила фотокопия, няма да ги намери, тъй като те са в сейф в банката.
— Чудесно! — тихо възкликна Евън; идеше му да закрещи от радост.
— Тя дори описала счетоводната книга — продължи Пейтън. — Нашето адвокатче се оказа голям хитрец. Решил е първо да продаде книгата на Гринел, а после да го изнудва с копията. Гринел е пратил съгледвача в Сан Хасинто от чисто любопитство. След час книгата ще е в ръцете ни.
— Когато я дешифрирате, Мич, търси името Хаменди, Абдел Хаменди.
— Търговецът на оръжие — отвърна му Пейтън. — Ейдриън ми каза за него. Снимките в апартамента на Ванвландерън — Лозана, Амстердам…
— Същият. Вероятно е записан под псевдоним, но можете да проследите парите, преводите в Женева и в Цюрих, „Гемайншафт Банк“ в Цюрих.
— Точно това ще направим.
— Искам още нещо, Мич: нека свършим едно добро дело. Хаменди доставя оръжия на всички фанатици, които имат пари. Те се избиват помежду си с неговата стока. После се свързва с друг вид убийци, онези, които седят в луксозните си кабинети, облечени в костюми за по три хиляди долара, и мислят само за пари. Включва ги в далаверите си, производството се удвоява, удесеторява, възникват повече причини за въоръжени конфликти, фанатиците се множат… и искат още, още оръжия… Да ликвидираме този човек, какво ще кажеш, Мич? Да дадем на нашия объркан свят възможност поне за миг да си поеме дъх!
— Трудна задача, Евън.
— Дай ми няколко седмици, за да се съвзема, и ме изпрати в Оман!
— Какво?!
— Ще купя от Хаменди такова количество оръжия, за каквото не е и сънувал!
Минаха шестнайсет дни. От Коледа остана само неприятен спомен, а Новата година бе посрещната предпазливо, с недоверие. На четвъртия ден след инцидента в болницата Евън посети Емилио Карало и му занесе снимка на красиво ново рибарско корабче, документите за собственост на корабчето, фактура за предплатен курс за капитани на плавателни съдове с малка водоизместимост и уверението, че никой от остров Пътят към Китай няма да го безпокои в Ел Дескансо. Това бе самата истина. Помагачите на „тайното правителство“, обитавали острова, нямаха никакво желание да се занимават с Емилио. Те се бяха обградили с роти от адвокати. Някои от тях бяха избягали от страната. Не им беше до сакатия рибар от Ел Дескансо. Имаха други грижи: как да спасят живота и богатството си.
На осмия ден започна масирана кампания в печата. Тя бе подета от Чикаго и заля Средния запад. Отначало четири независими вестника, чиито редакции отстояха една от друга на не повече от сто километра, предложиха кандидатурата на конгресмена Кендрик за вицепрезидент. През следващите три денонощия към тях се присъединиха още три издания и шест телевизионни станции, собственост на пет от споменатите вестници. Предложенията постепенно ставаха все по-настоятелни. Гласът на тези второразредни журналисти започна да се чува из цялата страна. От Ню Йорк до Лос Анджелис, от Бисмарк до Хюстън, от Бостън до Маями лъвовете на масмедиите започнаха да обсъждат сериозно повдигнатия въпрос. Главните редактори на „Таим“ и „Нюзуик“ свикаха спешни съвещания. Кендрик бе преместен в едно изолирано крило на военната болница и бе заличен от списъка на пациентите. Във Вашингтон Ани Мълкахи О’Райли и другите от канцеларията отговаряха на стотиците обадили се, че депутатът от Колорадо е извън страната и не е възможно да се свържат с него, за да направи изявление.
На единайсетия ден конгресменът и неговата дама се върнаха в Меса Верде, където за голямо свое учудване завариха Еманюел Уайнграс, който, препасал контейнерче с кислород, командваше цяла армия от дърводелци, заели се с ремонта на къщата. Вървеше по-бавно от преди и честичко присядаше да почине, но болестта не го бе лишила от характерната му сприхавост. Старецът снижаваше глас, и то с не повече от един децибел, само когато говореше на Калейла, неговата „нова, прекрасна дъщеря, много по-свястна от онзи безделник, дето все се шляе някъде“.
На петнайсетия ден Мичъл Пейтън с помощта на един млад гений по компютрите, когото взе „на заем“ от Франк Суон, дешифрира счетоводната книга на Гринел, тази своеобразна Библия на „държавата в държавата“. Мич и Джералд Брайс, така се казваше младежът, написаха подробен доклад до президента Лангфорд Дженингс, който им нареди да го отпечатат само в ограничен и точно определен брой копия. Преди дискетата да бъде унищожена, от принтера излезе едно копие в повече, но Ем Джей не разбра това.
През нощта една по една започнаха да пристигат лимузини, ала не в потъналото в мрак имение край Чесапийк Бей, а в Белия дом. Колите влизаха през неофициалния южен вход. Пътниците бяха придружени от морски пехотинци до Овалния кабинет на президента на Съединените американски щати. Лангфорд Дженингс седеше зад бюрото си, вдигнал крака върху любимото си канапенце. Поздравяваше всеки новодошъл с кимване, не кимна само на един. Вицепрезидентът Орсън Болинджър бе удостоен само с презрителен поглед. Столовете бяха подредени в полукръг около бюрото и всяващия страхопочитание мъж, който седеше зад него. Всички държаха еднакви големи пликове за документи. Сред групата бяха и лидерите на малцинствата и мнозинствата от двете камари на Конгреса, изпълняващият длъжността държавен секретар, министърът на отбраната, директорите на Централното разузнавателно управление и на Агенцията за национална сигурност, както и членовете на Съвета на главнокомандващите, главният прокурор и Мичъл Пейтън, директор на отдел „Специални операции“ в ЦРУ. Всички седнаха и зачакаха мълчаливо. Не им се наложи да чакат дълго.
— Здравата сме я оплескали — започна президентът на Съединените щати. — Не знам как сме успели да докараме нещата чак до тук, но ако тази вечер това не ми бъде изяснено, през идните двайсет години много хора от властта ще чукат камъни в някоя кариера! Ясно ли ви е?
Някои кимнаха объркани, други започнаха да възразяват ядосано срещу намеците на президента.
— Тихо! — укроти възмутените Дженингс. — Искам първо всички добре да разберете правилата на тази игра! Получихте и прочетохте доклада, изготвен от господин Пейтън. Надявам се, че както ви наредих, не сте правили копия от него и сте донесли тук своите екземпляри.
Изпълнихте ли моите указания? Отговорете ми един по един! Започваме от ляво на дясно, от главния прокурор.
Присъстващите повториха жеста и думите на най-високопоставения правозащитник и страната: всеки вдигна своя плик и каза: „Не съм правил копия, господин президент.“
— Добре.
Дженингс свали краката си от канапенцето, наведе се, опря се на лакти върху бюрото и продължи:
— Пликовете са номерирани, господа, и отговарят на броя на присъстващите в тази стая. Когато си тръгнете, те ще останат тук. Разбрахте ли? — Някои кимнаха, а други промърмориха нещо утвърдително. — Чудесно… Излишно е да ви обяснявам, че съдържащата се върху тези страници информация е колкото невероятна, толкова и унищожителна. Страшна и тъжна картина. Организация на крадци, убийци и гадове наемала терористи да й вършат гнусната работа. Зверски, кървави нападения във Феърфакс, в Колорадо и… в Кипър, където заедно с цялата си делегация бе вдигнат във въздуха един човек, който струваше повече от всички вас накуп… Ужаси, кражби в огромни размери, корупция във всички ешелони на властта, превръщане на военната ни промишленост в златна кокошка за неколцина богаташи! Измами, незаконни сделки с оръжия, лъжесвидетелстване пред комисиите на Конгреса, купуване на лицензии за износ, пренасочване на стоки за страни, върху търговията с които сме наложили забрана. Господи, каква каша! Всички сте замесени! Стори ми се, че чух някакви възражения!
— Господин президент…
— Но, господин президент…
— За трийсет години служба в армията никой не си е позволявал…
— Аз си позволявам! — викна Дженингс. — И да не си посмял да ми противоречиш! Други възражения?
