— Господин президент — отвърна министърът на отбраната. — Ако ми позволите да използвам вашия начин на изразяване, говорете конкретно, по дяволите, какви са тези намеци?!
— „Конкретно“! „Намеци“! Майната ти, Мак! Прочети цифрите! Три милиона долара за танк, който по предварителни изчисления е трябвало да струва един милион! Трийсет милиона за изтребител, който е бил толкова претъпкан с въоръжение, че не е могъл да излети. Наложило се да го проектират наново, което вдигнало производствената цена на всяка машина с още десет милиона! Това не са дреболии!
— В сравнение с общата сума на военния бюджет тези разходи са незначителни, господин президент.
— Както каза един мой приятел по телевизията, обяснете това на обикновените американци, които се чудят как да свържат двата края. Май не сте подходящ за поста, който заемате, господин министре! Ние непрекъснато обясняваме на обществеността, че съветската икономика е в пълна разруха и че технологиите им са светлинни години по-назад от нашите, а щом се наложи да отстоявате бюджета, вие изведнъж започвате да ни убеждавате, че сме затънали в лайна, защото руснаците ни превъзхождали технически и икономически! Не ви ли се струва, че в това се съдържа някакво мъничко противоречие?
— Въпросът е сложен и трябва да разберете…
— Нищо не трябва да разбирам! Стига ми, че виждам тези противоречия! Ами вие, четиримата предани народни избраници от двете камари! Членове на моята партия и на лоялната опозиция! Как така нищо не сте надушили?!
— Вие сте изключително популярен сред народа, господин президент — отговори му лидерът на опозицията. — Трудно е да се противопоставим политически на вашите решения.
— Дори когато рибата вече смърди откъм главата!
— Да, дори и тогава, сър.
— В такъв случай и вие трябва да се простите с поста си… А какво ще кажете вие от военния елит, олимпийските божества от Съвета на главнокомандващите? Защо не си наглеждате дюкяна? Или дотам сте се извисили над всичко, че сте забравили къде се намира Пентагонът? Полковници, генерали и адмирали с бодра маршова стъпка напускат Арлингтън, вливат се в редиците на частния бизнес, който изпълнява поръчките на Министерството на отбраната, и започват смело да крадат парите на данъкоплатците!
— Протестирам! — изсъска председателят на Съвета на главнокомандващите, като пръскаше слюнка през стиснатите си зъби. — Не е наше задължение да следим кой военен за коя частна фирма работи!
— Може и да е така, но с ваша препоръка се назначават онези, които имат точно това задължение!… Ами вие, супершпионите от ЦРУ и АНС, спахте ли? Изключвам, естествено, господин Пейтън… Между другото, ако се опитате да го изпратите с някоя специална задача в Сибир през идните пет години — не забравяйте, че ми предстои още един мандат, — бял ден няма да видите! Из целия Персийски залив и Средиземноморието се продават наши оръжия, и то на държави, върху които аз и Конгресът сме наложили ембарго! Защо не сте проследили този трафик? Кой носи отговорността?
— В много от случаите, когато подобни доставки възбуждаха нашите подозрения, стигахме до извода, че сделките се вършат с ваше съгласие, тъй като отговаряха на вашите външнополитически възгледи, господин президент — започна да се оправдава директорът на Централното разузнавателно управление. — А що се касае за законността, сигурно сте се консултирали с главния прокурор.
— И затова сте си затворили очите и сте си казали: „Да го оставим оня балък сам да си вади горещите кестени от огъня.“ Няма що, добре сте си вързали гащите, но защо все пак не ме попитахте?
— Нашата служба няколко пъти уведоми и съветника ви по националната сигурност, и началника на кабинета ви за някои — странни операции, информация за които стигна до нас, господин президент — намеси се директорът на Агенцията за национална сигурност. — Вашият съветник по националната сигурност каза, че това били „злонамерени слухове“, а шефът на кабинета ви, позволете да го цитирам, реагира по следния начин: „Това са само лайна, с които някои вечно хленчещи разхайтени ултралиберали се опитват да замерят нашия президент.“
— Както вече сигурно сте забелязали — отговори му хладно Дженингс, — и двамата не присъстват тук. Съветникът ми по националната сигурност подаде оставка, а началникът на кабинета се оттегли по лични причини. В защита на Хърб Денисън искам все пак да кажа, че той може и прекалено властнически да е управлявал кораба, но в интерес на истината и лоцманът невинаги определяше верен курс… Такааа… Стигнахме и до нашия върховен правозащитник, пазителя на законността! Като гледам колко закони са били нарушени, заобиколени или направо подминати, имам чувството, че преди три години той е излязъл в обедна почивка и още не се е върнал! Какво правите във вашето ведомство? Шах ли играете, или „Не се сърди човече“? Плащаме на неколкостотин твои подчинени юристи, за да разкриват престъпления, насочени срещу държавата, а те не са забелязали нито едно от изброените в този доклад!
— Те не са от наша компетентност, господин президент. Ние насочваме усилията си…
— А какво, по дяволите, е от вашата компетентност?! Присвояванията в особено големи размери за сметка на държавни поръчки не са ли от вашата компетентност? Ако не са, от утре да станат, некадърници такива!… А сега да преминем към моя многоуважаван заместник. Той е последен от редичката, но пръв в далаверата! Раболепният, лицемерно разкайващ се проводник на „особено важни интереси“. Човекът в дъното на всичко. Твоите момчета извършиха всичко това, Орсън! Как можа да го сториш!?
— Те са и ваши момчета, господин президент! Събраха средствата за първата ви предизборна кампания! Осигуриха ви този пост, защото съумяха да набавят милиони долари повече от опозицията! Вие откликнахте на техните призиви за безпрепятствено развитие на търговията и промишлеността!
— Безпрепятствено, но в границите на разумното! — възрази Дженингс и вените на челото му се издуха. — Развитие, да, но не манипулирано! Не покварено от корупция и от връзки с всички съмнителни търговци на оръжие от Средиземноморието и Европа. Развитие, но не чрез изнудване, убийства и наемане на терористи!
— Аз не знаех нищо! — извика Болинджър и скочи на крака.
— Вероятно не си, господин вицепрезидент, защото си представлявал твърде удобен проводник на тяхното влияние, за да рискуват да изпаднеш в паника и да объркаш плановете им. Но не може да не си подозирал какво става! Просто си се правил на ударен! Седни си на мястото!
Болинджър седна и Дженингс продължи:
— Отсега да се разберем, Орсън! Няма да се кандидатираш на предстоящите избори! И да не съм те видял да се навърташ в щаба на партията! Ти си вън от играта! Край на далаверите! Само ако науча, че си член на съвета на директорите на каквото и да е друго освен на някоя благотворителна организация… прави му сметка!
— Господин президент! — намеси се председателят на Съвета на главнокомандващите. — Във връзка с изнесените факти и вашето отношение към тях аз подавам оставка!
Последваха го още пет-шест други, които също станаха и патетично повториха думите му. Лангфорд Дженингс отпусна гръб върху облегалката на стола и каза със смразяващ тон:
— А, не! Няма да се измъкнете толкова лесно! Няма да устройвам Вартоломеева нощ в администрацията! Плъховете няма да напуснат кораба! Ще си останете на постовете и ще се опитате да оправите кашата, която сте надробили!… Искам добре да ме разберете! Не ме интересува какво ще си помислят хората за вас или за мен! От значение е само добруването на страната! Така че засега този предварителен доклад, защото случаят ще се разследва до край, ще остане при мен и ще бъде запазен в тайна. По закон имам право да го сторя! Аз ще реша кога да го направя достояние на обществеността и бъдете сигурни, че няма да протакам! Ако го разсекретя незабавно, това би вързало ръцете на президентската институция, която не е била толкова силна от години, и би нанесло непоправима вреда на страната, но повтарям, в края на краищата докладът ще бъде обнародван!… Мъжете, а може би в бъдеще и жените, които заемат президентския пост, винаги оставят някаква следа в историята. Е, аз се оттеглям от тази надпревара за безсмъртие, защото дори да ме изберат за втори мандат, хората рано или късно ще бъдат запознати със съдържанието на доклада, ще разберат за всички тези ужаси… Но чак след като съм сигурен, че страната е възмездена за стореното й зло, че всички, отговорни за извършените престъпления, са понесли съответното наказание. Ако трябва, ще работите ден и нощ, всички вие с изключение на тоя подлизурко — моя вицепрезидент, който, ако има малко доблест, ще си пръсне черепа!… В заключение, господа, ще ви кажа следното. Ако някой от вас реши да се измъкне от този потъващ кораб, който докарахме до сегашното му
