поставиш.
Подчиненият изпълни заповедта и се обърна към шефа си в очакване на нови нареждания.
— Сложи я по-наляво, до втория прозорец. Сега се качи на нея.
— Не разбирам… — каза по-високият, докато се катереше по стъпалата.
— Не е необходимо да разбираш всичко… А сега преброй шест плочки наляво от рамката на прозореца!
— Малко ми е далечко, въпреки че не съм нисък…
— Махди бе по-висок от теб и доста по-внушителен, макар и той да си имаше своите недостатъци…
— Моля?
— Няма значение… Натисни четирите ъгъла на плочката, после с всичка сила притискай с длан средата й! Хайде!
Плочката изскочи и падна в ръката на арабина.
— О, Аллах! — възкликна той.
— Прост механизъм на принципа на вакуума и противотежестите! — обясни му по-ниският. — Бръкни вътре и извади документите!
Подчиненият го стори и взе куп компютърни разпечатки, прихванати с два ластика.
— Хвърли ми ги! — продължи по-ниският. — И върни плочката на мястото й, като пак я натиснеш по средата.
Високият несръчно изпълни заповедта и слезе на пода. После се приближи до началника си, който бе разлистил документите и ги разглеждаше.
— Това ли е съкровището, за което говореше?
— От Персийския залив до западните брегове на Средиземноморието няма по-ценно от него! — отвърна му младият мъж, чиито очи бързо шареха по текста. — Те убиха Махди, но не можаха да унищожат онова, което той създаде! Трябваше временно да отстъпим, ала не се предадохме! Многобройните клонове на нашата организация не бяха отсечени, нито дори окастрени. Те просто потънаха в земята, за да дадат след време нови филизи.
— Тези чудновати на вид страници ли имаш предвид? Старшият кимна, без да откъсва поглед от листовете.
— Какво, в името на Аллах, пише на тях?
— Това са списъците на всички мъже, жени, фирми и корпорации, на всички контакти на Махди с терористите. Ще трябват месеци, може би години, докато възстановим мрежата, но ще го сторим! Те ни чакат! Махди се оказа прав! Няма да отстъпим на никого нашия свят!
— А той ще се разраства! Нали, приятелю! — въодушеви се високият.
— Постепенно — отговори му младият водач. — Живеем в трудни времена. Снаряжението, което ни доставиха миналата седмица, за нищо не става — добави той загадъчно.
— Отново не те разбирам.
— И аз отново ще ти кажа, че не е необходимо.
— Ти откъде си? — попита го озадаченият висок арабин. — Наредиха ни да ти се подчиняваме. Казаха ми, че са ти известни неща, каквито аз нямам честа да знам. Но откъде дойде?
— От много далече. От хиляди километри. От години се готвех за този миг… А сега ме остави. Тръгни си веднага! Слез долу и кажи на пазача да прибере стълбичката в мазето, после махни на колата да те вземе. Тя кръжи из околните улички. Утре ще се срещнем на същото място по същото Време!
— Да те благослови Аллах и духът на Махди да е Винаги с теб! — рече високият, поклони се и бързо излезе, като затвори вратата зад гърба си.
Младият мъж го изчака да слезе по стълбите до асансьора, после бръкна под робата си и извади малка радиостанция. Натисна едно копче и каза:
— Ще излезе след две-три минути. Качи го и го откарай до скалите на южния бряг. Убий го, съблечи му дрехите и хвърли оръжието си В морето!
— Слушам! — отвърна шофьорът на лимузината.
Младият водач прибра радиостанцията и тръгна с тържествена стъпка към огромното бюро от абаносово дърво. Махна готрата, пусна я на пода и седна на стола, който приличаше на трон. После издърпа едно голямо чекмедже на бюрото и извади от него украсената със скъпоценни камъни диадема на Махди. Сложи я на главата си и заговори към покрития с мозайка таван:
— Благодаря ти, татко — рече наследникът на Махди, който бе защитил докторат по компютърни науки в Чикагския университет, — загдето ме избра между синовете си и ме удостои с тази голяма чест и отговорност. Слабохарактерната ми бяла майка не би могла да разбере това, защото, както ти безброй пъти си ми казвал, като ме е родила, тя е изпълнила своята роля… Но трябва да знаеш, че времената вече са други, татко. Сега се искат повече дипломатичност и дългосрочно планиране. Когато се налага, ще използваме и традиционните си методи — няма нищо по-лесно от убийството. Вече сме отправили взор към огромна част от света, по-голяма, отколкото ти си мечтал! Ще имаме наши бойни групи в цяла Европа и навред из Средиземноморието! Връзката ще осъществяваме с най-модерни средства, шифровано, чрез спътници, така че никой да не може да я засече. Светът вече не принадлежи на определена раса, татко, а на младите, умните и силните. На нас!
Новият Махди млъкна и сведе очи към бюрото. Скоро щеше да пристигне всичко, от което се нуждаеше. Великият син на великия Махди щеше да продължи похода!
„Ние трябва да властваме! — каза си той. — Над всички!“
ТРЕТА КНИГА
45
Трийсет и два дни след безумното бягство от остров Пътят към Китай Еманюел Уайнграс излезе с тежка стъпка на покритата веранда на вилата в Меса Верде. Старецът се движеше бавно, но приказваше бързо.
— Къде е оня безделник? — изстреля той въпроса си.
— Бяга за здраве покрай шосето, може и да е тръгнал нагоре, към планината — отговори му Калейла, която седеше на канапето, пиеше сутрешното си кафе и четеше вестник.
— В Ерусалим сега е два следобед — каза Мани.
— А в Маскат е четири часът. И в нашия край хората не са прости и се досещат къде и кога да се обадят по телефона, за да ме намерят.
— Винаги знаеш какво да отговориш, дъще!
— Седни, татенце — засмя се Калейла и потупа възглавницата до себе си.
— Това дете все намира начин да те затапи! — измърмори Уайнграс и откопча контейнерчето с кислород, за да седне на канапето.
— Безделникът напоследък изглежда добре — продължи Мани и се облегна с пъшкане.
— Ще речеш, че тренира за олимпийските игри.
— Понеже стана дума за спорт и здраве, да ти се намира някоя цигара?
— Нали ти е забранено да пушиш?
— Да.
— Невъзможен си!
Калейла бръкна в джоба на хавлията си, извади пакет цигари, изтръска една и се пресегна към масичката за керамичната запалка. Запали цигарата на Уайнграс и повтори:
— Невъзможен си.
— Ти пък се държиш като арабска бавачка — отвърна й Мани и смукна от цигарата с изражението на дебело дете, което тайно нагъва шоколад. — Какво ново в Оман?
— Моят добър приятел, султанът, е малко объркан, но моята още по-добра приятелка, жена му, ще го вкара в правия път… Между другото, Ахмат ти изпраща много здраве.
— Има си хас да ме забрави, след като на мен дължи бележките си в Харвард и още ми е длъжник за
