Младият мъж се наведе и прошепна:
— Спомена за петдесетте милиона…
— Страхотен номер сте им погодили — прекъсна го Бен Ами. — Но не повярвах на Мани, че идеята била негова.
— Той ли го каза? Всъщност можеше да бъде и негова. Освен това банката нямаше друг изход. А и от Вашингтон здравата я притиснаха. Та какво за петдесетте милиона?
— Южен Йемен — отвърна му Синия.
— Не разбирам…
— Петдесет милиона са много пари, но други имат заделени и по повече за същото. Иран, Ирак… Затова се спрях на Южен Йемен. Трябва да се съобразяваме с изискванията на клиентите. Това е бедна страна, но е отдалечена и почти недостъпна, притисната между Аденския залив и Червено море. Терористите непрекъснато търсят нови територии, където да се обучават и да сеят отровните семена на учението си. Долината Бекаа е пълна с предатели, а с Кадафи никой вече не иска да си има работа. Той съвсем е полудял и всеки момент може да бъде свален.
— Забравих да ти кажа — отново го прекъсна Бен Ами, — Синия е един от най-добрите ни специалисти по борба с тероризма.
— Личи си по думите му… Продължавай, млади момко.
— Не сте много по-възрастен от мен.
— Само с някакви си двайсетина години. Продължавай нататък.
— Доколкото разбрах, вашата идея е оръжията от доставчиците на Хаменди в Европа да пристигнат в Маскат със самолети. На летището уж корумпирани митничари затварят очи и им разрешават да бъдат натоварени за Ливан и долината Бекаа. Така ли е?
— Да. После, докато екипажите са под карантина, хора от султанската гвардия, които ще играят ролята на палестинци, дошли да проверят стоката, за която са платили, ще отворят касите, мисля, че по десет души на самолет са достатъчни, и ще полеят оръжията с киселина. Няма да отнеме повече от петнайсет- двайсет минути на самолет. Войници от маскатския гарнизон ще отцепят целия район на летището и ние ще владеем напълно положението.
— Звучи добре — рече Синия, — но ми се струва, че операцията е рискована. В тази част на света пилотите обикновено отказват да напуснат самолетите си при подобни ситуации. Ако се опитате да ги притиснете, ще ви създадат проблеми. Повечето са прости, но твърдоглави и яки типове. Ще надушат, че нещо не е наред, повярвайте ми… Защо вместо това не убедим най-видните водачи от долината Бекаа да дойдат заедно с най-верните си войски в Южен Йемен? Може например да обявим, че там се организира ново движение, финансирано от някакви врагове на Израел, а такива дал Господ. Ще им кажем, че там ги очаква оръжие и екипировка за петдесет милиона, както и възможности за обучение и препращане на ударни отряди в Газа и Голанските възвишения. Тези фанатици няма да устоят на изкушението… И вместо много самолети ще използваме един кораб, натоварен в Бахрейн, който ще отплава за пристанище Нищун в Южен Йемен.
— Където нещо ще се случи със стоката — предположи Кендрик. — Мисля, че това трябва да стане по- скоро в морето, източно от Рас ал Хад.
— И какво точно ще сполети кораба?
— Ще го нападнат пирати — отговори му Синия и се усмихна. — Когато завладеят кораба, ще имат на разположение цели два дена, за да си свършат работата. Няма да бързат, както би им се наложило на летището, където, между другото, Хаменди може и да има свои шпиони.
Появи се задъхан келнер, извини се за бавното обслужване и прокле тълпите от клиенти. Бен Ами поръча кафе с хал9, докато Кендрик гледаше изпитателно експерта по борба с тероризма.
— Казваш „когато завладеят кораба“ — рече Евън. — Ами ако не успеят? Ако екипажът излъчи по радиостанцията само една дума: „Пирати“? Тогава напълно годните за употреба оръжия ще стигнат безпрепятствено до терористите, а Хаменди ще сложи още няколко милиона в джоба си. Не рискуваме ли прекалено много?
— На летището в Маскат рискът би бил по-голям — възрази шепнешком Синия. — Повярвате ми! От години не живеете тук, не познавате обстановката. Не можете от продажни служители! Кой какво внася? Кой колега е получил подкуп, та да го изнудя? Само такива въпроси се въртят в главите им. Нищо не убягва от очите на лешоядите, алчни за пари! А ще се намери кой да им плати, за да разкрият нашата операция… С кораб рискът е значително по-малък послушайте ме!
— Много си убедителен.
— Просто е прав — каза Бен Ами, когато им донесоха кафето.
— Благодаря — добави разузнавачът от Мосад на арабски и плати на келнера, който веднага се понесе към друга маса. — Но естествено вие имате последната дума, Амал Баруди.
— Откъде ще намерим подходящи пирати? — попита Евън.
— Понеже бях убеден, че моят план ще ви хареса — отвърна Синия, без да откъсва очи от лицето му, което ту беше озарен от слънцето, ту бе покрито от сянката на някой минувач, — повдигнах този въпрос пред бившите си колеги от Масадската бригада. Почти всички изявиха желание да участват в акцията. Така както вие мразите Махди, ние ненавиждаме Абдел Хаменди, доставчика на куршумите, които убиват нашите сънародници. Избрах шестима доброволци.
— Само шестима?!
— В акцията не може да участват единствено израелци. Свързах се с други шестима мои познати от Западния бряг… Палестинци, които се отвращават от хора като Хаменди не по-малко от мен. Те също ще се включат в екипа. Но ни трябват още шест души.
— Откъде ще ги вземем?
— От държавата, която ни приюти и ни съдейства. В неин интерес е да ликвидираме Хаменди. Вашият приятел султанът не може ли да ни осигури хора от личната си гвардия?
— Ако не се лъжа, повечето от тях са му роднини — братовчеди.
— Чудесно.
Незаконната търговия с оръжие е сравнително просто нещо, което обяснява факта, че с нея са в състояние да се справят сравнително прости хора от Вашингтон до Бейрут. За тази дейност се искат три неща. Първо: трябва да имаш достъп до тайни авоари. Второ: трябва да намериш посредник, което не представлява никаква трудност — всеки член на ръководството на фирма производителка на оръжия и всеки подкупен служител в съответния отдел на специалните служби могат да посочат името на такъв човек. Естествено, по време на някой делови обед, а не по телефона. Посредникът, от своя страна, урежда сделката и осигурява експортни лицензии, което в Съединените щати означава просто една гаранция, че оръжията ще отпътуват за приятелска страна, а те всъщност някъде по пътя сменят местоназначението си. Третата предпоставка на пръв поглед е най-лесна, но на практика създава трудности заради многообразието на стоката. Става дума за списъка на необходимите видове оръжия и снаряжение, изготвян от купувача. Обикновено клиентите се спречкват помежду си кое оръжие е по-качествено и по-подходящо. Доста хора са ставали жертва на подобни караници.
Затова групата на Кендрик се възползва от организаторските способности и специфичните познания в тази област на Синия. Агенти на Мосад от долината Бекаа му изпратиха списък на предпочитаните от палестинците видове оръжия, които включваха обичайните автомати, гранати, експлозиви и часовникови устройства, надуваеми лодки и друго снаряжение за морски десант, както и подводничарска екипировка за саботажи на кораби и в пристанища. Не бяха забравили и тренировъчни уреди, всевъзможни въжета и въжени стълби за катерене, инфрачервени прибори за нощно виждане, електронно насочвани мини, огнепръскачки и противовъздушни реактивни снаряди. Списъкът беше внушителен и погълна около осемнайсет милиона щатски долара от общата сума от двайсет и шест милиона, които представляваха реалната цена на стоката, струваща на черния пазар двойно повече. Разликата в курса на валутите също оставаше в полза на продавача. И така Синия добави към поръчката три малки китайски танка за „отбрана на командни пунктове“, след което списъкът бе готов и напълно убедителен.
Под дълбоко прикритие разузнавачът на име Бен Ами, облечен в любимите си дънки „Ралф Лорън“, се
