Касите с патроните не са обозначени, но нашите хора знаят кои са и ще ги разбият. Чакат първо ние да си свършим работата тук.
— Да действаме тогава! — извика младият султан и подаде на Евън единия инструмент.
— Какво е това?
— Клещи! Трябва да скъсаме металните ленти, за да могат касите да бъдат отворени!
— Тези луди и с голи ръце ще ги разкъсат, но както и да е… Хайде да се засилим и да бутнем тълпата напред, за да разкъсаме обръча около касите. Ахмат, застани до мен, а ти, Калейла, мини зад него! Щом дам знак — продължи да вика Евън на султана, опитвайки се да отблъсква ударите, които се сипеха върху тях от всички страни, — се втурни напред и се блъсни в стената от хора така, сякаш играеш в любимия си отбор по американски футбол „Пейтриътс“ и от твоята атака зависи изходът на мача.
— Не, господин конгресмен! — кресна му в отговор Ахмат. — Ще ги атакувам, сякаш от това зависи съдбата на Оман! Тези терористи са врагове на моя народ!
— Давай! — изкомандва гръмогласно Кендрик и двамата с мускулестия млад султан се засилиха и се стовариха върху телата на крещящите терористи, като ги бутнаха във войниците.
Кордонът се разкъса! Тълпата се закатери по касите. Евън и Ахмат се промушиха между десетките размахани ръце и обутите в шалвари крака и се заеха трескаво да разкъсват с клещи металните ленти. След миг касите се сринаха и стотиците араби ги начупиха за секунди. После като ято прегладнели скакалци, които се нахвърлят върху сочните листа на дърветата, обезумелите крещящи араби плъпнаха по продълговатите кашони, наподобяващи ковчези, възседнаха ги и започнаха да вадят оръжията и да ги хвърлят на своите събратя.
През това време палестинците от Южния бряг разнасяха кутии с муниции — смъртоносната стока на Абдел Хаменди, продавача на смърт. Оръжията бяха най-различни, всякакви размери и видове. Повечето от скупчилите се хора не знаеха кои патрони за кои оръжия са. Но неколцина терористи от Бекаа имаха опит в това отношение и осветлиха по-невежите си събратя от Южен Йемен.
Възторжен арабин се качи на пирамидата от изпотрошени каси и дръпна спусъка на автомата. Оръжието гръмна в ръцете му и отнесе половината от лицето му. Останалите последваха примера му и се опитаха да стрелят във въздуха, но вместо изстрели навред се разнесоха безплодни щракания. С десетина души се случи същото, както с първия сватбарски пищовджия, и експлозиите отнесоха длани, ръце и глави!
Тълпата бе обзета от истерия. Терористите захвърлиха ужасени оръжията. Някои от тях, точно както беше предположил младият султан на Оман, се нахвърлиха върху останалите необозначени каси и започнаха да ги отварят! Разкъсваха пластмасовите опаковки на различните снаряжения и ги предаваха от ръка на ръка. Тълпата съвсем побесня, но вече не от възторг. Животинска злоба и настървение обзеха терористите. Те оглеждаха инфрачервените прибори за нощно виждане, чиято оптика бе изпотрошена, скъсаните въжени стълбички, пробитите водолазни костюми, огнепръскачките със сплескани дула, ръчните управляеми реактивни снаряди, на които липсваха взривателите, и надуваемите десантни лодки, раздрани по шевовете. Видяното предизвика вълна от негодувание и ярост към предателите.
Като си проправяше път през побеснялата тълпа, Евън стигна при склада, който се намираше по средата на пристана. Долепи гръб в стената и започна да се промъква към масивната отворена порта. Спря на метър от нея. Облеченият в бял костюм Хаменди крещеше на арабски, че ще докара нова стока и че предателите, извършили саботажа в бахрейнските складове, ще бъдат убити. „Ще ги избием до един!“ — отчаяно викаше той. Но множеството приемаше обясненията му с явно недоверие.
Изведнъж иззад ъгъла на склада се появи мъж в тъмен костюм със строга кройка и Кендрик се вцепени. Беше адвокатът Крейтън Гринел, оглавил своеобразната държава в държавата. След като се окопити от първоначалното стъписване, Евън стигна до извода, че всъщност в присъствието на този човек тук няма нищо чудно. Къде другаде би могъл да намери сигурно убежище Гринел, ако не при каймака на международната мрежа от търговци на оръжия? Адвокатът каза няколко думи на Хаменди, който побърза да ги преведе на тълпата. Съобщи, че съдружникът му току-що се е свързал с Бахрейн и е установил какво се е случило. „Виновни са евреите!“ — кресна той. Еврейски терористи нападнали складовете, избили охраната и повредили стоката.
— Как така? — попита го някакъв як мъж, който се отличаваше от останалите по изгладената си униформа на революционер, окичена с ордени и медали. — Всички оръжия и снаряжения бяха в оригинални каси. Дори кашоните вътре бяха непокътнати!
— Чифутите са много хитри! — викна в отговор Хаменди. — Всички тук добре го знаем! Незабавно ще хвана самолета за Бахрейн, ще направя нова поръчка и ще узная истината!
— А ние през това време какво да правим?! — попита мъжът, който очевидно бе от лидерите на южнойеменския революционен режим. — Какво да кажа на нашите братя от долината Бекаа! Такова унижение!
— Уверявам те, че ще получиш своите оръжия, както и възможността да отмъстиш!
Гринел пак каза нещо на ухото на Хаменди и търговецът отново преведе думите му:
— Моят съдружник ми напомня, че имаме осигурен въздушен коридор само още три часа. Не ме питайте колко ми струва това! Трябва веднага да тръгвам!
— Искаме отплата за поруганата чест, братко! Иначе ще те намерим и с теб е свършено!
— Не се тревожете, аз държа на думата си, няма да се наложи да изпълните заплахата си!
„Ще се измъкнат! — помисли си Кендрик — По дяволите, ще се измъкнат!“ Гринел бе подсказал на Хаменди спасителните думи и сега двамата щяха да се махнат от тази лудница, да се качат на самолета и да продължат спокойно да се занимават с отвратителния си бизнес! Той бе длъжен да ги спре! Бе длъжен да действа!
Щом двамата издокарани в костюми търговци тръгнаха към ъгъла на сградата, Евън се втурна след тях. Приличаше на един от многото обезумели терористи. Стигна на крачка от Крейтън Гринел, после на педя… Извади дългия си нож от канията на кръста и сграбчи с лявата си ръка американеца за врата, като го принуди да се обърне с лице към него. Очите им бяха на сантиметри.
— Ти! — извика ужасен Гринел.
— Това е за един старец, който умира, и за хилядите други, убити от теб!
Ножът потъна в корема на адвоката, разпори го и се спря чак когато опря в гръдната кост. Гринел се строполи на дъсчения пристан и бе моментално стъпкан от тълпата обезумели терористи, които дори не подозираха, че един от тях току-що е намерил смъртта си.
„Къде е Хаменди?!“ Кендрик го потърси сред навалицата и видя как, зарязал съдружника си, той се опитва да се добере до колата, която да го отведе до самолета. Нелегалният въздушен коридор щеше да му осигури спокойно пътуване над териториите на вражеските страни. Той не биваше да стигне до автомобила! Търговецът на смърт никога вече не биваше да върши пъкленото си дело! С ритници и юмруци Евън разбута пощръклелите араби и стигна до края на кея. Оттам широката бетонна полоса водеше към един коларски път, където бе спряна съветска лимузина „Зил“. Димът, който излизаше от ауспуха, показваше, че двигателят работи в очакване на двамата пътници. Хаменди бе на метри от спасението си! Пешовете на бялото копринено сако се развяваха зад гърба му. Кендрик напрегна всичките си сили и се завтече като попарен подире му. Когато стигна на шест-седем метра от зила, краката му не издържаха и той се просна на твърдата настилка. Хаменди тъкмо отваряше задната врата на колата. Опрял треперещите си ръце в бетона, Евън стреля, докато патроните му не свършиха.
Абдел Хаменди, световнопризнатият крал на търговията с оръжие, се хвана за гърлото и падна на земята.
„Това не е всичко! — помисли си Кендрик. — Трябва да направиш още нещо!“
Обърна се по гръб, извади от джоба си картата, която му бе дал Синия, в случай че се загуби, откъсна парче от нея, после измъкна от другия си джоб моливче и написа на арабски следното:
„Мошеникът Хаменди е мъртъв! Скоро всички останали търговци ще го последват, защото предателството е навсякъде, както сами се убедихте днес. Всички те са подкупени от Израел и от Големия сатана — Чичо Сам, и ще ни продават повредени оръжия. Предайте на своите братя навред по света това, което ви казвам и на което станахте свидетели тук на пристана! От днес нататък не може да се вярва на нито едно оръжие!
Добре информиран приятел“
