живот, затова не го дебнехме дали спазва режима.
— Разберете ме, господин конгресмен. Не искам да ви давам напразни надежди. Той е тежко болен и е на осемдесет и шест години…
— Осемдесет и шест ли!? — възкликна Евън.
— Не знаехте ли?
— Не. На мен ми каза, че е на осемдесет и една.
— Сигурно си вярва. Той е от онези хора, които, щом станат на шейсет, решават, че на следващия си рожден ден ще празнуват петдесет и петата си годишнина. В това няма нищо лошо. Между другото, направихме, пълна картина на развитието на здравословното му състояние и на болестите, от които е боледувал. Затова стигнахме и до архива на лекуващия му лекар в Ню Йорк. Знаете ли, че до трийсет и две годишна възраст Мани е успял да се ожени три пъти?
— Сигурен съм, че и трите съпруги все още продължават да го търсят.
— Не познахте. Починали са. От Атланта искаха да проверят и тяхната клинична история, за да видят дали Мани не е имал сексуални проблеми на младини.
— В такъв случай е трябвало да попитат стотици жени в Лос Анджелис, Париж, Рим, Тел Авив, Риад и в Емирствата! — намеси се Калейла.
— Забележително! — отбеляза лекарят. Очевидно специалистът у него размишляваше върху тази научна загадка, а мъжът просто завиждаше. — Е, време е да тръгвам. Трябва да стигна в Денвър по обед. Господин конгресмен, благодаря ви, че изпратихте самолета си да ме вземе. Спестихте ми доста време.
— Това е най-малкото, което можех да направя за вас, докторе. Толкова съм ви задължен за вашите грижи.
Патологът спря и изгледа Кендрик.
— Току-що ви нарекох „господин конгресмен“, а може би по ви приляга обръщението „господин вицепрезидент“? Не само аз, но и повечето американци са убедени, че ще спечелите. Ако не се кандидатирате, изобщо няма да гласувам. Така ще постъпят почти всички мои колеги и познати.
— Не се заричайте, докторе. Освен това въпросът за моето кандидатиране още не е решен… Ще ви изпратя до колата. Калейла, ако обичаш, иди и провери дали нашият изнежен от разпуснатия живот юноша не се къпе във вана, пълна с уиски.
— Ако го е направил, ще се присъединя към него. — Рашад подаде ръка на лекаря и му каза: — Благодаря за всичко.
— Най-добре ще ми се отблагодарите, ако убедите този млад мъж да ни стане вицепрезидент.
— Повтарям — намеси се Кендрик и поведе лекаря през моравата към колата. — Въпросът още не е решен.
— Въпросът трябва да се реши! — викна Еманюел Уайнграс, както седеше в удобното си кресло на покритата веранда. — Искаш да ме убедиш, че всичко е свършило! Значи Болинджър и неговите приятелчета, тези крадци и фашисти, вече са отстранени и ти мислиш, че няма да се намери кой да заеме мястото им? Толкова ли си глупав?! — завърши речта си старият архитект и впи изпитателно поглед в конгресмена, който седеше заедно с Калейла на канапето.
— Престани, Мани! — отговори му Евън. — С Лангфорд Дженингс сме на различни мнения по твърде много въпроси, за да си паснем. Президентът няма да се чувства уверен със заместник като мен. А като си помисля, че ако нещо се случи, ще трябва да поема поста му, направо ми се изправя косата!
— Ланг знае за твоите притеснения.
— Откога го наричаш „Ланг“?! Архитектът вдигна рамене.
— Е, и бездруго все някога щеше да разбереш…
— Какво да разбера?
— Преди няколко седмици Дженингс се самопокани на обед тук. Тогава вие с прекрасната ми дъщеря се шляехте из Вашингтон. Какво можех да сторя? Да кажа на президента на Съединените щати да не си пъха носа в твоите работи ли?
— По дяволите! — ядоса се Кендрик.
— Почакай, скъпи! — прекъсна го Калейла. — Това е изумително!
— И какво стана по-нататък, Мани? — кресна му Евън.
— Обсъдихме много неща. Е, той не е интелектуалец, но не е и съвсем загубен. Бързо схваща същността на проблемите.
— Как смееш да ходатайстваш за мен!?
— Направих го, защото съм ти баща, неблагодарен кретен такъв! Истинския си баща дори не си го виждал! Ако не бях аз, до ден днешен щеше да строиш някакви тъпотии в Саудитска Арабия и да трепериш дали печалбата ще ти покрие разноските! Недей да ми викаш, а помисли какво ми дължиш! Е, добре, признавам, преуспяхме в строителния бизнес и благодарение на твоя кураж, но основната фигура бях аз, затова ме слушай внимателно!
Побеснял, Кендрик затвори очи и се отпусна върху облегалката на канапето. Изведнъж Калейла забеляза, че Уайнграс й прави някакви знаци и се опитва да привлече вниманието й. Устните му изписаха следните думи: „Ти си трай! Знам какво правя!“ Тя успя да му отвърне само със смаяния си поглед. —
— Добре, Мани — каза Евън, отвори очи и загледа в тавана. — Слушам те.
— Така по ми харесваш — рече Уайнграс, намигна на разузнавачката от Кайро и продължи: — Можеш да се откажеш и никой няма да те упрекне, защото никому нищо не дължиш, напротив — страната ти е длъжница. Но аз те познавам, приятелю. В теб има благороден гняв и чувство за справедливост, от които не можеш да се отървеш, колкото и да ти се иска. Казано накратко: ти просто ненавиждаш мръсниците. Изключвам присъстващите тук възрастни лица. Хора като теб са полезни за този наш скапан свят, понеже мръсниците са повече от свестните… Проблемът на хора като теб е, че обикновено никой не ги слуша. Защо да ги слушат? Какво са, та да ги слушат? Някакви досадни агитатори. Гадовете лесно се отървават от тях. Пречат им да растат в службата, изхвърлят ги от работа, а ако продължават да вдигат шум и вече са завоювали някакви позиции, ги влачат по съдилищата, където ловки, високо платени адвокати ги засипват с помия от лъжи, така че в края на краищата, ако имат късмет, тези хора се отървават с парична глоба и жените им ги напускат, стига изобщо да имат такива, защото подобни борци за правда обикновено не успяват да завъдят семейство. Понякога обаче се случва да ги бутне камион или да ги намерят късно нощем прегазени на релсите на метрото… А ти имаш предимството, че всички те слушат. Погледни социологическите проучвания! Ти си любимият кардинал на народа, ако приемем, че по популярност Дженингс е папата. Никой не би посмял да те нападне в съдебната зала или в Конгреса. Ще имаш уникалната възможност да говориш на всеослушание от името на повечето свестни хора в страната. Ланг ще те въведе…
— Като кажеш „Ланг“, лошо ми става! — промърмори Евън.
— Вината не е моя! — възрази Уайнграс и разпери ръце в жест на безпомощност. — Когато пристигна, се обръщах към него както подобава: с „господин президент“. Питай сестрите, те ме чуха, преди да ги изпроводя от хола. Но по-късно той ми сипа едно питие от барчето, каза ми, че разсъждавам нестандартно, и ми предложи да му викам „Ланг“.
— Мани — прекъсна го Калейла, — как Дженингс стигна до извода, че разсъждаваш нестандартно?
— Между другото, стана дума за онази нова сграда в центъра, която всички толкова величаят, та чак в „Ню Йорк Таймс“ се появи хвалебствена статия за нея. Обясних му, че не е трябвало да поздравява но телевизията този тъпанар, архитекта. Сайвантът, който е вдигнал, представлява нескопосана смесица от неокласицизъм и сецесион. Освен това не е работа на един президент да говори за нещо, които не разбира — например как пълзящият кофраж намалява с две трети разходите по строежа. Така му рекох и той си взе бележка.
— По дяволите! — повтори Евън, вече съвсем обезсърчен.
— Но да се върнем към темата — каза Уайнграс и изражението му изведнъж стана сериозно. Той гледа известно време Кендрик, пое си няколко пъти дълбоко дъх и продължи: — Можем да приемем, че вече си свършил достатъчно за страната си и имаш пълното право да си живееш щастливо с моята арабска дъщеря и да трупаш пари. Вече си спечелил уважението на Щатите и на голяма част от света. Но помисли! Предоставя ти се възможността не да се бориш с мръсниците, а да ги спреш, поне част от тях, още преди да
