— Видях го! — намеси се Калейла, която също се бе предрешила като моряк. — Не може да бъде! Това е той!
— Кой? — попита раздразнено султанът.
— Хаменди! — отвърна му Евън и посочи един човек в бял копринен костюм, обграден от хора в униформи и в традиционни арабски одежди.
Войниците проправяха път на групичката, която вървеше към кораба.
— Той е със същия бял костюм, с който го видяхме на снимките в апартамента на Ванвландерън — добави Рашад.
— Сигурно си е ушил десетки еднакви — предположи Евън. — Навярно си мисли, че с тях изглежда душевно чист и божествен… Но трябва да призная, че е доста смел, след като е напуснал непристъпната си крепост в Алпите и е дошъл в това пристанище на няколко часа със самолет от Риад.
— Ами! — възрази Ахмат. — Тук е в пълна безопасност. Владетелите на Саудитска Арабия не биха предприели нищо, за да не разбунтуват тази тълпа безумци.
— Освен това — допълни Калейла — Хаменди е надушил, че оттам, откъдето идва нашият кораб, може да потекат още милиони, и иска лично да се увери, че операцията протича без проблеми. Рискът си струва!
— Така е — рече Кендрик уж на Калейла, но всъщност гледаше Ахмат. — Саудитският крал го е страх да предприеме нещо… Султанът на Оман също…
— Фанатиците трябва да бъдат оставени сами да се оправят със собствените си батаци — оправда се султанът.
— Друго имам предвид.
— Какво?
— Разчитаме, че когато всички тези хора и най-вече лидерите на групировките от долината Бекаа разберат, че стоката е негодна, ще обявят Хаменди за крадец на петдесет милиона долара и за предател.
— Слухът ще стигне в Бекаа бързо като ястреб, както биха казали моите предци — съгласи се султанът, — и десетки бойни групи незабавно ще тръгнат със задачата да го ликвидират. Не само заради парите, а и защото ги е направил за смях.
— Това е оптималният вариант — рече Кендрик. — На него се надяваме, но Хаменди има капитали из целия свят и може да се укрие на стотици места.
— Накъде биеш, Евън? — попита го Калейла.
— Можем малко да ускорим събитията и да осъществим оптималния вариант.
— Говори по-ясно, ако обичаш! — прекъсна го нетърпеливо разузнавачката.
— Погледнете какво става на кея. Войниците едва удържат тълпата. Ако няколко души започнат да скандират: „Фарджуна! Фарджуна!“, никой няма да може да спре народа.
— „Покажете ни! Искаме да видим!“ — преведе думите му Ахмат.
— Ще отворят една-две каси, после ще намерят мунициите…
— И безумците ще понечат да стрелят във въздуха, но няма да могат! — добави Калейла.
— След това ще отворят останалите каси и ще видят, че всички оръжия са негодни, екипировката е изпотрошена и огнепръскачките не бълват пламъци, а само безпомощно съскат. А Хаменди ще им е подръка! Хайде да слизаме!
— Двамата с Калейла няма да ви пусна! — твърдо заяви Кендрик и даде знак на един от Масадската бригада.
Човекът дотърча при него и Евън продължи:
— Нали знаеш кой съм?
— Не би трябвало, но знам — отвърна му израелецът.
— Значи ти е известно, че аз командвам отряда!
— Да, но…
— Аз съм командирът тук!
— Добре де, ти си командирът.
— Арестувай тези двамата и ги заключи в някоя каюта!
Викът на израелеца заглуши протестите на Калейла и Ахмат:
— Да не си полудял!? Та това е сул…
— Пет пари не давам, ако ще да е самият Мохамед! Заключи ги!
После Евън се завтече по трапа към обезумялата тълпа на пристана.
Намери единия от палестинските „хамали“ сред групичката крещящи араби, наобиколили първия от танковете, и го издърпа настрана. Заговори му припряно на ухото. Палестинецът кимна и направи знак на един от сънародниците си да издири останалите.
После петимата се пръснаха и тръгнаха от групичка на групичка, като крещяха, колкото сила имат, думата, възпламенила тълпата. Хиляди гласове започнаха да я повтарят в такт. Като могъща вълна над морето от хора се разнесе:
— Фарджуна! Фарджуна! Фарджуна!
Народът се струпа около стоварените сандъци и буквално изблъска неколцината шефове, в чийто център бе Абдел Хаменди, към огромната олющена порта на близкия склад. Някои с викове се извиниха на търговеца на оръжие, който се насили да се усмихне, но изглеждаше като човек, дошъл по работа в опасен квартал и изгарящ от нетърпение да се махне. На пристана го задържаше само мисълта за успешната сделка.
— Насам! — извика глас, който Евън познаваше добре.
Бе Калейла! А до нея стоеше Ахмат. Двамата едва успяваха да се задържат на крака. Обезумялата тълпа можеше всеки момент да ги стъпче.
— Какво търсите тук, по дяволите?! — изкрещя им Кендрик и си проправи път до тях през блъсканицата.
— Господин конгресмен — каза султанът на Оман с властен тон. — Ти може и да командваш отряда, което е спорно, но кораба командвам аз! Моите войници го превзеха!
— Знаеш ли какво ще се случи, ако й падне шапката или й съдерат ризата и тези фанатици видят, че е жена? Ами ако разберат ти кой си…
— Престанете! — намеси се Рашад заповеднически. — Побързайте! Всеки момент тълпата може да надвие войниците, а ние трябва да се погрижим това да стане според нашия план!
— Как? — попита Евън.
— Към сандъците! — нареди Калейла вместо отговор. — Купчината вляво, обозначена с червено. Минете пред мен, сама не мога да ги разблъскам! Евън, ще се хвана за ръката ти.
— О, колко си благосклонна към мен! Хайде!
Тримата се врязаха в навалицата и започнаха да си пробиват път към триметрово пале от подредени една върху друга каси, привързани с широки метални ленти. Уплашените войници се опитваха да направят кордон около нея, като се хванат за ръце, но бяха твърде малко. А тълпата напираше и крещеше:
— Фарджуна! Фарджуна!
Хората искаха да видят смъртоносната стока, символизираща собствената им значимост.
— Всички разбраха, че в тези каси е огнестрелното оръжие — изкрещя Кендрик в ухото на Рашад. — Близостта му направо ги влудява!
— Как няма да разберат?! Виж обозначението!
На всяка дървена каса с червена боя бе отпечатано схематично изображение на мишена: три концентрични кръга, пресечени от кръст.
— На този символ му викат „окото на бика“ и в цял свят означава оръжия. Идеята да го използваме беше на Синия. Досети се, че терористите ги влече най-вече ръчното огнестрелно оръжие, затова реши да им подскаже кои каси да отворят най-напред.
— Добре е овладял новата си професия!
— Къде са мунициите? — попита Ахмат и извади два продълговати инструмента от джобовете си.
— Палестинците ще се погрижат за тях — отвърна Калейла, която се бе привела под гората от ръце. —
