— Насир? — попита Кендрик, доловил скръбна нотка в гласа на младия убиец. — Насир е бил слаб?
— Той беше теоретик и не ставаше за този пост.
— Теоретик ли? — Евън сви вежди. — Да не би нашият студент да е аналитик?
— Този студент, може да определи моментът, когато действието трябва да замени пасивните спорове, а силата да измести думите. Насир говореше твърде много. Твърде много обясняваше.
— А ти?
— Не става въпрос за мен, а за теб. Какви доказателства за предателство имаш?
— Ятийм — отговори Кендрик на първия въпрос, но не и на втория. — Зая Ятийм. Казаха ми, че е…
— Ятийм — предателка? — извика терористът с гневен поглед.
— А какво?
— Била надеждна…
— Много повече, Амал Баруди! — Младежът сграбчи парчето плат, останало от куртката на Евън. — Тя е предана на нашата кауза, работи неуморно в посолството, много повече от всички нас.
— Освен това знае английски — рече Кендрик, доловил странна нотка в гласа на терориста.
— Аз също — извика в отговор сърдитият самозван студент и пусна затворника.
— И аз! — пророни Евън и погледна многобройните затворници, доста от които ги наблюдаваха. — Сега можем ли да говорим на английски? — попита той и още веднъж погледна кървящото си рамо. — Твърдиш, че искаш доказателства, каквито, разбира се, не мога да ти предоставя, но мога да ти съобщя какво съм видял със собствените си очи — в Берлин. Ти ще решиш дали ти казвам истината, след като си толкова вещ във вземането на решения. Но не искам тия животни да разберат какво говоря.
— Държиш се безочливо при обстоятелства, които не го позволяват.
— Такъв съм си.
— Вече ми каза — кимна терористът. — На английски — склони той. — Спомена нещо за Ятийм.
— Ти реши, че я обвинявам в предателство.
— Кой смее?
— Имах предвид точно обратното — настоя Кендрик, смръщи се и сграбчи рамото си по-силно. — На нея й имат доверие, дори я превъзнасят, тя си върши работата превъзходно. След Насир ми казаха да търся нея. — Евън изпъшка от болка, което му се удаде без усилия, и изхриптя: — Ако тя е убита, трябва да търся човек на име Азра, ако и него го няма — друг с прошарена коса — Ахбияд.
— Аз съм Азра! — извика тъмноокият студент. — На мен ми викат Синия.
„Уцелих десетката“, помисли си Кендрик и погледна твърдо терориста с въпросителен израз.
— Но си в този лагер, а не в посолството…
— Така реши щабът — прекъсна го Азра. — Оглавяван от Ятийм.
— Не разбирам.
— До нас стигнаха слухове, че има пленници, които са измъчвани, подкупвани, пречупвани по един или друг начин, докато не издадат нещо. Беше решено най-силният в щаба също да бъде заловен, за да осигури водачеството, съпротивата!
— И избраха теб? Тя избра теб?
— Зая си знае работата. Тя ми е сестра, аз съм неин брат. Тя е сигурна в моята преданост, както и аз — в нейната. Ние ще се борим рамо до рамо, докато умрем, защото заедно сме виждали смъртта в очите.
Ето че Евън успя. Изви врат, главата му се удари в твърдата циментова стена, а очите му с болка се взряха в тавана с голите крушки под телената мрежа.
— Значи срещам на най-невероятното място човека, когото търсех под дърво и камък. Аллах може и да не ни е изоставил в края на краищата.
— Аллах да върви по дяволите! — възкликна Азра, с което удиви Кендрик. — На сутринта ти ще бъдеш освободен. Нямаш белег на врата. Ще бъдеш свободен.
— Не бъди толкова сигурен — каза Евън, като отново се смръщи и стисна рамото си. — Ако си говорим без заобикалки, надушиха, че на онази снимка е един джихат, затворен в тъмница в Рим, та вече се съмняват в белега. Сега издирват в Риад и Манама картоните ми с данните от лекарските и зъболекарските прегледи. Ако намерят някой от тях, няма да ми се размине бесилото в Израел. Но както и да е, сега това не интересува нито теб, нито мен.
— Поне си смел, не само безочлив.
— Казах ти вече! — възкликна Кендрик. — Пиши стихове през свободното си време… Ако ти си Азра, брат на Ятийм, ти трябва информация. Трябва да знаеш какво съм видял в Берлин.
— Доказателствата за предателство ли?
— Ако не е предателство, то е пълна глупост, ако не е глупост, значи е непростима алчност, което също си е предателство. — Евън отново направи опит да се изправи, като се облегна на стената с ръце, опрени в пода. Този път терористът не му попречи. — Да те вземат мътните, помогни ми! — извика той. — Така не мога да мисля. Трябва да измия кръвта, да си изчистя очите.
— Добре — каза бързо мъжът на име Азра — върху лицето му се четеше любопитство. — Подпри се на мен — добави той без особен ентусиазъм.
— Исках само да ми помогнеш да стана — рече Кендрик и дръпна ръката си веднага щом се изправи на крака. — Ще вървя сам, благодаря. Нямам нужда от помощта на невежи хлапета.
— Може да ти е нужна повече помощ, отколкото съм готов да ти предложа…
— Да, забравих! — прекъсна го Евън и залитайки, пое бавно към четирите тоалетни и мивката. — Студентът е и съдия, и прокурор, и дясната ръка на Аллах, когото праща по дяволите!
— Много набожен си бил! Но да ти е ясно — отсече Азра, както стоеше на педя от безочливия, сипещ обиди непознат, — моята война не е за или против Аллах, Авраам или Исус. Това е борба за оцеляване. Искам да живея като човешко същество напук на тези, които са си наумили да ме унищожат със своите куршуми и закони. Изразявам мнението на мнозина, когато казвам: вярвайте, колкото си искате, но не ми навирайте в носа своята вяра. И без това не ми е лесно да опазя живота си, та било то и за един ден само — за да продължа борбата.
Кендрик погледна ядосания млад убиец; вече бяха при чешмата.
— Чудя се дали изобщо да говоря с теб — каза той, като присви очи. — Дали все пак си този Азра, при когото са ме пратили.
— Повярвай — отговори терористът. — В нашата борба са се сработвали различни хора с различни цели, всеки си гледа интереса, но заедно ще постигнем значително повече, отколкото поотделно.
— Ние с теб се разбираме — каза Кендрик с безизразен глас. Стигнаха ръждясалата метална мивка. Евън пусна докрай единствения чучур със студена вода, после, като чу шума, намали струята и пъхна ръце и лице под нея. Наплиска се целия до кръста. Обля неколкократно главата, гърдите и кървящата рана на рамото си. Ми се дълго, макар да усещаше, че Азра губи търпение. Палестинецът пристъпваше от крак на крак. Евън изчакваше подходящия момент.
„Останалите микрофони са в сифоните на тоалетната.“ Вече бе време.
— Стига! — избухна ядосаният терорист, сграбчи здравото рамо на Кендрик и го дръпна от мивката. — Говори! Какво си видял в Берлин! Веднага! Какво е това доказателство за предателство или глупост, или алчност? Казвай!
— Сигурно са замесени доста хора — поде Евън и се закашля все по-силно и по-раздиращо. Цялото му тяло се разтресе. — Изнасят ги хора, напускащи посолството… — Кендрик се присви с ръка на гърлото и залитна към първата тоалетна вляво от мръсната мивка.
— Гади ми се! — извика той и се вкопчи в ръбовете на тоалетната чиния.
— Какво изнасят?
— Филмчета — извика Евън към дръжката на сифона.
— Измъкват от посолството филмчета… За продан!
— Филмчета ли? Снимки?
— Две. Аз ги засякох, купих ги. Снимки на хората вътре и какво правят.
В огромната циментова килия не се чу нищо повече. Прозвучаха оглушителни звънци — знак за тревога. Те отекнаха в стените и в помещението нахълтаха неколцина униформени надзиратели, които насочиха оръжието и заоглеждаха трескаво килията. Само след няколко секунди забелязаха човека, когото търсеха. Шестима войници се втурнаха към тоалетните.
