американски долара и златната запалка, а, да, и смачкания пакет американски цигари, забранени за износ — много глупаво от ваша страна! — ще ви ги върна, стига да ме убедите, че това, което вършите, няма да причини гибелта на двеста трийсет и шестимата американци в Маскат. Ние, арабите, не можем да го допуснем. И без това ни мразят до смърт за неща, които не зависят от нас. А що се отнася до моите работодатели, какво ви интересуват те, след като не интересуват вашия и моя приятел Ахмат? Вие му имате доверие, той има доверие на мен. Значи и вие можете да ми се доверите. Щом „а“ е равно на „б“, а „б“ е равно на „с“, значи „а“ е равно и на „с“. Дрехите ви бяха дезинфекцирани, изпрани и изгладени. В първото крило на гардероба са — отляво.
Евън едвам се крепеше на ръба на леглото — вгледа се с леко отворени устни в напрегнатата млада жена.
— Не искате приказки назаем, госпожо. Трябва да помисля върху онази задачка с буквите.
— Не знам какъв е графикът ви, но едва ли разполагате с много време.
— Между единайсет и половина и дванайсет довечера — каза Кендрик — нямаше да разкрие нищо повече за времето. — В самолета с мен пътуваше един младеж — терорист от посолството в Маскат.
— Отседнал е в хотел „Арадус“ на Уади Ел Ад под името Т. Фарук.
— Как?…
— От друг шофьор, който се съгласи да ми помогне — отговори Калейла с по-широка усмивка. — Да речем — добави тя.
— Тези, за които работите, явно имат голямо влияние на доста места.
— Колкото и странно да ви се струва, хората, за които работя, нямат нищо общо с тази история. Те нямаше да стигнат чак дотам.
— Но вие стигнахте.
— Налагаше се. По лични причини. Но и те не подлежат на обсъждане.
— Вие сте голяма работа.
— Защо не се обадите на приятеля си в „Арадус“! Купи си дрехи в хотела, а и се подстрига. Сигурно сте го инструктирали. Но му се обадете, избавете го от притеснението.
— Много мило от ваша страна, че искате да ми помогнете — досущ като шофьорите.
— Защото не съм Ви Враг. Обадете се на Ахмат, ако искате, и той ще ви го каже. Аз също имам номера с трите петици.
От лицето на арабката сякаш се вдигна було, тя, помисли си Евън, бе хубава и интересна, в големите й кафяви очи се четяха, загриженост и любопитство. И все пак той се наруга наум, че не е професионалист и не може да отсее истината от фалша. Между единайсет и половина и дванайсет довечера! Тъкмо тогава, през тези трийсет минути, щеше да открие нишката, водеща към Махди. Можеше ли да има доверие на тази толкова способна, ала потайна жена? Щеше ли да се справи сам? Тя знаеше номера с трите петици… откъде ли? Изведнъж стаята започна да се върти, а слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, се превърнаха в оранжев вулкан. Къде бяха прозорците?
— Не, Кендрик! — извика Калейла. — Само това не! Не припадай! Обади се на номера, аз ще ти помогна! Приятелят ти трябва да знае, че всичко върби по план. Той е терорист в Бахрейн! Няма къде да иде. Обади се!
Евън усети силни шамари по лицето си — остри, шибащи удари, от които кръвта нахлу в главата му. Изведнъж почувства, че Калейла обгръща главата му с дясната си ръка, а с лявата се пресяга към чашата на нощното шкафче.
— Пий! — заповяда тя и поднесе чашата към устните му.
Той се подчини. Течността сякаш избухна в гърлото му.
— Господи! — избоботи Евън.
— Коктейл от водка и бренди — усмихна се Калейла, както го държеше. — Даде ми го един англичанин от МИ–6, казва се Мелвин. Почерпи някого с три такива коктейла и после можеш да му пробуташ каквото си искаш, ми рече той. Мога ли да ти пробутам нещо, конгресмене? Да те изнудя да позвъниш?
— Нищо не можеш да ми пробуташ. Нямам пари. У теб са.
— Хайде, обади се! — примоли Калейла, пусна пленника си и се оттегли на табуретката със златни ръбове пред тоалетката. — Страшно важно е.
Кендрик поклати глава и направи опит да фокусира погледа си върху телефона.
— Не знам номера.
— Ето го. — Калейла бръкна в джоба на куртката и извади лист хартия. — Номерът е 59591.
— Благодаря ви, секретарке!
Евън посегна към телефона. Наведе се, вдигна го и го сложи върху коленете си — всичко това му костваше страхотни болки. Още малко, и умората щеше да го повали: той едва се движеше, едва въртеше шайбата.
— Азра! — каза, когато чу гласа на терориста. — Разгледа ли картата на Манама? Чудесно. Ще те взема от хотела в десет. — Направи пауза и хвърли поглед към Калейла. — Ако случайно се забавя, ще се срещнем на улицата северно от джамията Джума, на пресечката с улица Халифа. Ще те намеря. Разбра ли? Добре.
Разтреперан, Кендрик затвори.
— Трябва да се обадиш на още един телефон, конгресмен.
— Дай ми минутка-две.
Кендрик се облегна на възглавниците. Господи, колко беше уморен!
— А, не, веднага. Кажи на Ахмат къде си, какво си направил, какво става. Той чака. Заслужава да чуе всичко това от теб, не от мен.
— Добре де! — С огромно усилие Евън се наведе и вдигна слушалката от телефонния апарат, който още беше на леглото. — Забравих, че има директна връзка. Какъв беше кодът на Маскат?
— 968 — отговори Калейла. — Набери първо 001.
— Май си разменихме ролите — вметна Кендрик, като набираше номера — едвам различаваше цифрите.
— Кога за последен път си спал? — попита Калейла.
— Преди два-три дни.
— А кога за последен път си ял?
— Вече не помня… А ти? И ти си била доста заета, госпожо Всезнайке.
— И аз не помня… А, да. Когато си тръгнах от Ел Шари ел Мишкуийс, се отбих в онази ужасна сладкарница на площада и хапнах баклава. Но по-скоро за да видя кой е вътре.
Евън вдигна ръка. Тайният телефон на султана звънеше.
— Ало?
— Ахмат, обажда се Кендрик.
— Слава Богу!
— Ядосан съм.
— Какво? Какво има?
— Защо не ми каза за нея?
— За нея ли? За коя?
Евън подаде слушалката на смутената Калейла.
— Аз съм, Ахмат — каза тя засрамено. След осем секунди, през които сърдитият и смутен глас на султана кънтеше из цялата стая, Калейла продължи: — Нямах друг избор, или трябваше да го сторя, или журналистите щяха да надушат, че някакъв конгресмен от Щатите с пистолет и петдесет хиляди долара е влязъл в Бахрейн, без да мине през граничния контрол. Много бързо щяха да надушат, че е пристигнал със самолет, поръчан от султана на Оман. И да се усъмнят относно мисията му в Маскат. От твое име помолих брата на емира, когото познавам от години, да ни настани… Благодаря ти, Ахмат. Ето го.
Кендрик пое слушалката.
— Тя не си поплюва, мой човек, но май наистина е по-добре да съм тук, отколкото някъде другаде. Само без повече изненади… Защо мълчиш?… Не оклюмвай, всичко върви по плана, но не ми се меси, освен ако не те помоля! Нашето момче от посолството е в хотел „Арадус“, а колкото до Макдоналд, сигурно си в течение… — Калейла кимна и Евън бързо продължи: — Така си и знаех. Той е под наблюдение в „Тилос“.
