Еманюел Уайнграс — помисли си Евън, с натежали за сън очи. И все пак не се сдържа — засмя се едва чуто. Спомни си първото им пътуване до Бахрейн.
— Не забравяй, че ще си имаме работа с хора, които управляват архипелаг, а не суша, граничеща с друга суша, която и двете страни наричат държава. Това е емирство, състоящо се от над трийсет острова в Персийския залив. Не че ще тръгнеш да измерваш площта, пък и те няма да ти го поискат, в това е силата им.
— Накъде биеш, Мани?
— Постарай се да ме разбереш, неграмотен чирако! Разчитай на тяхното чувство, че са силни. Държавата е независима — състои се от вулканични островчета, които предпазват пристанищата от бурите в Персийския залив, и е прикътана между полуостров Катар и крайбрежието Хаса на Саудитска Арабия. Последното е много важно заради подкрепата, която им предлага Саудитска Арабия.
— Какво общо има всичко това с някакво си игрище за голф? Играеш ли голф, Мани? Никога не ми е било по джоба.
— Никога не ми е допадало да гоня малката бяла топка из стоте затревени акра, когато артритът ме тормози, а сърцето ми направо ще се пръсне. Но знам какво е за тях това игрище.
— Какво?
— Спомени от миналото. Непрекъснато им напомня за настоящето. За тяхната сила.
— Ще слезеш ли на земята?
— Прочети историята на Асирия, Персия, гърците и римляните. Хвърли един поглед на рисунките на първите португалски картографи и дневниците на Васко да Гама. Всички тези хора в един момент са искали да притежават архипелага. Португалците са го управлявали стотина години. Защо?
— Убеден съм, че ще ми кажеш.
— Заради географското му положение в Персийския залив, заради стратегическото му значение. Векове наред е бил търговско и финансово средище.
Много по-младият Евън Кендрик се изправи, вече прозрял накъде бие ексцентричният архитект.
— Ето какво става тук сега — прекъсна го той. — От цял свят насам валят пари.
— Като независима държава, която в съвременния свят не е изложена на риска да бъде превзета — поясни Уайнграс, — Бахрейн служи и на съюзниците, и на враговете си. Затова клубът на онова игрище за голф ще отразява историята му. Ще го покрием със стенописи. Бизнесменът поглежда към стенописите над бара, Вижда картините и си мисли: „Божичко, каква държава! Всички са се домогвали да я превземат! Какви пари са вложени тук!“ И решава също да заложи нещичко. Публична тайна е, че повечето сделки се сключват на игрището за голф, млади неграмотнико. Защо иначе искат да им го построим?
След като построи малко странния клуб на второкласното игрище за голф, фирмата „Кендрик“ сключи договор за изграждането на три банки и на две правителствени сгради. А след като бе вдигнал скандал в някакво кафене на Ал Зубара, Мани Уайнграс беше освободен от ареста лично от един от най- високопоставените министри.
Монотонният шум на реактивния самолет отекваше в съзнанието на Евън, който бе затворил очи.
— Не съм съгласен да провеждаме допълнителна операция и държа това да бъде отбелязано — отсече Яков, по прякор Синия, от Масадската бригада, докато седмината мъже се качваха в реактивния самолет в източния край на летището на Мускат.
Еманюел Уайнграс веднага отиде при пилота, седна на седалката до него и затегна колана, като кашляше тихо, но дълбоко. Офицерът от Мосад не се качи с тях — имаше работа в Оман. Пистолетът му остана у Бен Ами, който го държеше, докато петимата се настаняваха в самолета.
— Ще бъде отбелязано, приятелю — отвърна Бен Ами. Самолетът вече набираше скорост на пистата. — Разбери — има неща, които е по-добре да не знаем. Ние сме изпълнителите, войниците, други вземат решенията. Те си вършат работата, ние си вършим нашата — да изпълняваме заповедите им.
— Тогава и аз трябва да възразя — намеси се и членът на отряда с кодовото название Сивия. — Не мога да приема фраза като „Да изпълняваме заповедите им“.
— Напомням ви, Бен Ами — добави мъжът по прякор Оранжевия. — Последните три седмици бяхме подготвяни да изпълним конкретна задача, с която въпреки дълбоките съмнения смятаме, че ще се справим. Знаем си отлично работата и изведнъж ни в клин, ни в ръкав ни изтърсват, че трябва да заминем за Бахрейн и да търсим човек, на когото не сме виждали очите, съгласно с план, за който нямаме никаква представа.
— Ако изобщо има план — обади се и Черния. — Да не излезе, че в Мосад просто са задължени на онзи стар мухльо, дето търси американския си син, който всъщност не му е никакъв син.
Уайнграс се обърна. Самолетът набираше височина и шумът от двигателите бе донякъде заглушен.
— Чуйте, лукови глави! — извика той. — Ако този американец е отишъл в Бахрейн с някакъв откачен арабски терорист, значи има основателна причина. На вас, бабаити такива, сигурно не ви е хрумвало, че трагедията в Маскат едва ли е планирана от онези орангутани с патлаците. Мозъкът, с ваше разрешение, е в Бахрейн. Ето кого е тръгнал да търси американецът.
— От вашето обяснение, стига то да е вярно — каза мъжът по прякор Белия, — подразбирам, че няма план, господин Уайнграс. Или играем на сляпо?
— Едва ли ни чакат цветя и рози, умнико, но не сме се докарали дотам, да играем на сляпо. Щом кацнем в Бахрейн и се установим, ще се обаждам в Маскат през четвърт час, докато получим нужната информация. Тогава ще имаме план.
— По кой начин? — изсъска подозрително Синия.
— Сами ще си го измислим, щура главо.
Едрият англичанин загледа вцепенен как терористът Азра се отдалечава с бахрейнския служител.
Мълчаливият мъж с униформа беше посрещнал реактивния самолет зад последния хангар на летището в Мухарак.
— Я чакай! — извика Макдоналд и хвърли див поглед към Евън Кендрик, който стоеше зад него. — Спри! Не можеш да ме оставиш с този човек! Казах ти, че лъже. Не е от нашите!
— Вярно е — съгласи се палестинецът, като спря и погледна през рамо. — Той е от Източен Берлин и ми спаси живота. Ако казваш истината, убеден съм, че ще спаси и твоя.
— Не можеш…
— Налага се — прекъсна го Азра, след което се обърна към служителя и кимна.
Без да коментира думите или израза му, бахрейнецът рече на Кендрик:
— Ето, моят колега излиза от хангара. Той ще ви преведе през друг изход. Добре дошли в нашата страна.
— Азра! — изкрещя Макдоналд, но гласът му беше заглушен от рева на реактивните двигатели.
— По-кротко, Тони! — каза Евън, когато вторият служител се приближи до тях. — Тук сме нелегално и заради теб може да ни теглят куршума.
— Ти си! Сигурен бях, че си ти! Кендрик!
— Да, аз съм, но ако някой от нашите тук, в Бахрейн, разбере, че си споменал името ми, твоята прекрасна впиянчена Сесилия, нали се казваше така, ще остане вдовица, преди да си е поръчала поредното питие.
— За Бога, направо не мога да повярвам! Нали продаде фирмата и се прибра в Щатите! Казаха ми, че си се хванал с политика.
— С помощта на Махди току-виж съм станал и президент!
— Божичко!
— Усмихни се, Тони. На този и без това не му харесва това, което върши, нека поне му засвидетелстваме малко благодарност. Усмихни се, свиня такава!
С тъмни панталони, пилотска куртка и офицерска шапка с козирка, Калейла стоеше до опашката на реактивния самолет и наблюдаваше какво става на петдесетина метра от нея. Младият убиец палестинец с прякор Синия беше изведен от летището. Конгресменът от САЩ и онзи мухльо Макдоналд тръгнаха с друг униформен мъж, който ги преведе през лабиринта между товарните хангари. Кендрик, този отявлен
