— Отбих колата от пътя.
— Значи сте ни видели, но не ни помогнахте? — прекъсна го сърдито Кендрик. — А твърдите, че ви пращал Махди!
— Така си е, англичанино — обади се Зая. — Защо не им помогнахте?
— Исках да науча някои неща, затова! И ги научих — Калейла, той!
— Имате невероятно въображение, господин… как се казвахте? Всъщност можем да минем и без името. Отиваме в Бахрейн, ще се срещнем с Махди. Ще ви вземем с нас. Великият мъж без съмнение ще ви се израдва, след като сте му толкова важен.
— Съгласен съм — отсече Азра.
— Бахрейн ли? — избоботи Макдоналд. — И как, по дяволите, ще стигнете дотам?
— Нима не знаете? — изсмя се Кендрик.
Еманюел Уайнграс слезе от лимузината пред гробището Джабал Саали, слабите му гърди бяха разкъсани от поредния мъчителен пристъп на кашлица. Той се обърна към шофьора, който държеше вратата, и заговори почтително, с подчертан британски акцент:
— Ще се помоля за английските си деди. Малцина днес го правят. Елате след час.
— След час ли? — попита мъжът на лош английски и показа един пръст. — Исаа? — повтори той на арабски.
— Да, ислямски ми приятелю. Това е поклонение, което правя всяка година. Разбирате ли?
— Да, да. Ел салах. Алахо Акбар! — отговори шофьорът и бързо кимна в знак, че разбира молитвите и Господ е велик.
Държеше доста пари, повече, отколкото бе очаквал, и знаеше, че ще получи още, когато се върне след час.
— Сега ме оставете — каза Уайнграс. — Искам да остана сам.
— Да, да!
Мъжът затвори вратата, върна се на бегом до мястото си и отпраши с колата. Мани си позволи да се изкашля отново, огледа се, за да се ориентира, после тръгна през гробището към каменната къща на няколкостотин метра. След десет минути влезе в мазето, където бе щабът на израелските агенти.
— Уайнграс! — извика офицерът от Мосад. — Радвам се да те видя!
— Не, не се радваш. Никога не се радваш, когато ме виждаш, или когато говорим по телефона. Не си разбираш от работата, ти си един обикновен счетоводител, при това не особено добър.
— Мани, нека не започваме отново…
— Напротив, започваме веднага — прекъсна го Уайнграс, като погледна Бен Ами и петимата от Масадската бригада. — А вие, нещастници, имате ли уиски? Знам, че на този мухльо не му се намира — добави той за агента от Мосад.
— Нямаме дори и вино — отговори Бен Ами. — Не го включиха в провизиите.
— Очевидно по негова заповед. Добре, счетоводителю, кажи ми всичко, което знаеш! Къде е моят син — Евън Кендрик?
— Тук, но това е всичко, което знаем.
— Както обикновено. Винаги изоставате с три дни от събитията.
— Мани…
— Успокой се. Ще получиш инфаркт, а не ми се ще Израел да загуби най-некадърния си счетоводител. Кой може да ми каже нещо повече?
— Аз! — извика Яков с кодовото име Синия. — Сега, не, преди часове трябваше да сме в посолството. Имаме задача, която изобщо не е свързана с вашия американец!
— Значи освен счетоводител си имате и луда глава — вметна Уайнграс. — Някой друг?
— Кендрик е тук без пълномощия — намеси се Бен Ами. — Помогнаха му да дойде дотук, но сега са го зарязали. Ако бъде заловен, ще отрекат, че имат нещо общо с него.
— Откъде имате тази информация?
— От един наш човек във Вашингтон. Не знам точно кой, нито от кой отдел или агенция е.
— Ще ни трябва телефонен указател. Този телефон сигурен ли е? — попита Уайнграс и седна на масата.
— Няма гаранции — каза офицерът от Мосад. — Прокараха го набързо.
— Срещу минимално заплащане, нали?
— Мани!
— Млъкни!
Уайнграс извади от джоба си тефтерче, прелисти го и спря погледа си на едно име и номер. Вдигна слушалката и набра номера. След няколко секунди заговори:
— Благодаря ви, приятелю, за любезността. Казвам се Уайнграс. Това име не ви говори нищо, но великият султан Ахмат ме познава. Естествено, не искам да безпокоя Негово височество, но ако му предадете, че съм се обаждал, той вероятно ще пожелае да ми се отплати за една голяма услуга. Може ли да ви оставя номера си? — Мани продиктува цифрите, като гледаше под око шайбата. — Благодаря, приятелю, искам да добавя и че въпросът не търпи отлагане и султанът сигурно ще ви похвали за усърдието. Благодаря ви още веднъж.
Прочутият преди време архитект затвори телефона, облегна се на стола и си пое дълбоко дъх, за да възпре кашлицата.
— Сега ще чакаме — каза той, като гледаше офицера от Мосад. — Да се надяваме, че султанът има повече мозък и пари от вас… Господи, той се е върнал! След четири години ме послуша и се върна!
— Защо?
— Заради Махди — пророни Уайнграс сърдито и погледна в пода.
— Заради кого?
— Ще разбереш, щура главо!
— Той не ти е истински син, нали, Мани?
— Той е единственият човек, когото съм искал за син. — Телефонът иззвъня, Уайнграс сграбчи слушалката и я доближи до ухото си. — Ало?
— Еманюел?
— Едно време, когато се срещнахме в Лос Анджелис, не беше толкова сдържан.
— Слава на Аллах, никога няма да го забравя. Върнах се и веднага се прегледах.
— Кажи ми, млади негоднико, защити ли онази курсова по икономика в трети курс?
— С триста мъки, Мани. Трябваше да те послушам. Посъветва ме да я направя сложна, защото те обичали сложните неща.
— Можеш ли да говориш? — попита Уайнграс — гласът му изведнъж стана сериозен.
— Аз да, но ти вероятно не можеш. При мен всичко е статично. Разбираш ли?
— Да. Къде е нашият общ познат?
— На път за Бахрейн с още двама души от посолството. Щяха да пътуват само двама, но в последния момент се наложиха промени. Не знам защо.
— Защото сигурно има още някоя нишка, водеща към някого. Само те ли са?
Ахмат направи пауза.
— Не, Мани — тихо отвърна той. — Има още един човек, на когото не бива да пречиш. Жена е и се казва Калейла. Казвам ти го, защото ти имам доверие и защото трябва да знаеш, че и тя е в самолета. Но не бива да научава никой друг. За нея, както и за нашия приятел. Разкрият ли я, зле ни се пише.
— Добре го каза, младеж. Как да се оправям с нея?
— Надявам се да не ти се наложи. Тя се е скрила в пилотската кабина, която ще остане заключена, докато пристигнат в Бахрейн.
— Само това ли ще ми кажеш?
— За нея — да.
— Трябва да действам. С какво ще ми помогнеш?
— Ще те пратя там с друг самолет. При първа възможност нашият приятел ще ми се обади и ще ме осведоми за положението. Щом пристигнеш, обади ми се и ти. Ето на този телефон.
