— Негодници! — изкрещя Яков. — Всички сте негодници!
— Точно така — каза Бен Ами, — всички.
— Идвам от Махди, който финансира цялата операция.
— И вие ли? Извънредните обстоятелства в Бахрейн явно са доста сериозни.
— Моля?
— Претърсихте ли го? — попита Зая охраната. Мъжете кимнаха. — Пуснете го.
— Благодаря ви, госпожо. За какви извънредни обстоятелства в Бахрейн говорите?
— И ние не знаем точно. Един от нашите ще отиде довечера и ще ни донесе новините.
Макдоналд впери поглед в очите на жената над булото, прободе го тъпа болка. Какво ставаше? Защо Бахрейн не го държеше в течение? Какви решения се взимаха без него? Защо? Какво е направила онази проклета пачавра?
— Госпожо — продължи бавно англичанинът, като мереше всяка дума, — тези извънредни обстоятелства в Бахрейн са нещо ново, но и въпросът, по който идвам, е не по-малко сериозен. Нашият благодетел иска веднага да му се разясни какво прави тук, в Маскат, Калейла.
— Калейла ли? Сред нас няма жена на име Калейла. Но нали имената са без значение?
— Тя не е тук, в посолството, а извън него и поддържа връзка с вашите хора, всъщност с брат ви.
— С брат ми ли?
— Да. Трима избягали затворници бързаха да се срещнат с нея по пътя към Джабал Шам, да се срещнат с врага!
— Какво говорите?
— Аз не говоря, госпожо. Аз питам. Искам някакво обяснение. Махди настоява.
— Нямам представа за какво говорите! Вярно, че са избягали трима затворници, сред тях е брат ми, а също Йосиф и другият пратеник на нашия благодетел — някой си Баруди от Източен Берлин.
— От Източен… Госпожо, нещо не разбирам.
— Ако наистина ви праща Махди, съм учудена, че не знаете за него. — Ятийм замълча, а големите й проницателни очи се плъзнаха по лицето на Макдоналд. — От друга страна, може да ви праща всеки.
— Засега аз съм единственият пълномощник на Махди в Маскат! Обадете се в Бахрейн и ще се убедите, госпожо.
— Много добре знаете, че нямаме право да се обаждаме. — Зая щракна с пръсти към охраната. Мъжете се втурнаха към масата. — Хванете този човек и го заведете в залата на щаба. После събудете брат ми и Йосиф и намерете Баруди. Ще има ново съвещание. Бързо!
Дрехите, които Евън Кендрик избра, бяха все от униформите на терористите — негладени панталони в защитен цвят, мръсна куртка американски модел и тъмна риза, разкопчана до средата на гърдите. Той се отличаваше от повечето фанатици, превзели посолството, само по цвета на очите и възрастта си. Покрай потъмнената с крема кожа не му личаха дори годините, а очите му бяха засенчени от козирката на платнената шапка. За да бъде картинката пълна, бе втъкнал в куртката остър нож, а десният му джоб беше издут от пистолет. На „довереника“ наистина му имаха доверие: беше спасил живота на Азра — повелителя на терористите, затова Евън се движеше на воля из завзетото посолство, обикаляше групичките наплашени, капнали от умора хора и пред очите му се откриваха ужасяващи гледки.
Надежда. Това беше единственото, което можеше да им даде, макар и да съзнаваше, че тя едва ли ще се оправдае. Но той бе длъжен да им я вдъхне, да им даде нещо, за което да се вкопчат, за което поне да мислят през непрогледните, най-ужасяващи часове на нощта.
— Аз съм американец! — шепнеше той на изумените заложници, щом се натъкнеше на групичка от трима-четирима, без да изпуска от очи сновящите хлапаци, които мислеха, че с внезапните си сърдити викове той обижда пленниците. — Никой не ви е забравил! Правим всичко по силите си! Не обръщайте внимание, че ви подвиквам. Налага се.
— Слава Богу! — беше неизменният отговор, последван от сълзи и описания на ужаси, които винаги включваха публичната екзекуция на седемте осъдени заложници.
— Ще ни избият до крак! Не ги интересува нищо! На тия мръсни животни не им пука от смъртта, била тя нашата или тяхната.
— Опитайте се да запазите спокойствие! Опитайте се да не издавате страха си, това е много, много важно. Не им се противопоставяйте, но и не се унижавайте. Вашият страх им действа като наркотик. Не го забравяйте!
По едно време Кендрик рязко се изправи и започна грубо да крещи на петима американци. С периферното си зрение беше забелязал един от личната охрана на Зая Ятийм. Мъжът вървеше бързо към него.
— Ей, ти! Баруди!
— Да!
— Зая те вика! Ела веднага в стаята на щаба!
Евън последва мъжа. Прекосиха покрива, после слязоха по стълбите три площадки и тръгнаха по дълъг коридор. Евън си махна шапката, която вече беше прогизнала от пот, и влезе в голям кабинет. След четири секунди целият свят се преобърна от последните думи, които американецът бе очаквал да чуе.
— Боже Господи! Та това е Евън Кендрик!
12
— Меен ир рахгил да? — каза Евън със сковано тяло и съзнание и се опита да се движи нехайно, докато питаше Зая кой е този дебеланко, дето му говори на английски.
— Твърди, че го пращал Махди — отговори Азра, който стоеше между Йосиф и Ахбияд.
— Какво иска?
— Нали чу. Твърди, че си някой си Кендрик.
— Кой е този Кендрик? — попита Евън на английски, като се обърна към Антъни Макдоналд и положи огромни усилия да запази спокойствие и да свикне с присъствието на човека, когото не беше виждал почти от пет години. Макдоналд! Слабоумния пияница от британската колония в Кайро! — Аз съм Амал Баруди. А вие кой сте?
— Много добре знаеш кой съм! — извика англичанинът, като размаха показалец и изгледа един по един четиримата араби от щаба, най-вече Зая Ятийм. — Той не е Амал не знам кой си и няма нищо общо с Махди! Той е американец и се казва Евън Кендрик!
— Завършил съм два американски университета — поясни Евън с усмивка, — но никой не ме е наричал Кендрик. Други неща — да, но не и Кендрик.
— Лъжеш!
— Напротив. Би трябвало аз да ви обвиня в лъжа, щом твърдите, че ви праща Махди. Показаха ми снимките на всички европейци, които той, така да се каже, е наел, а вие не бяхте сред тях. Щях да ви запомня, защото имате биещо на очи лице и тяло.
— Лъжец! Измамник! Ти работиш с оная пачавра Калейла, с врага! Рано тази сутрин, точно преди зазоряване тя отиваше да се срещне с теб!
— И таз добра, да се срещнела с мен! — Кендрик погледна Азра и Йосиф. — Никога не съм чувал за никаква Калейла, била тя враг или пачавра, а преди зазоряване бягахме с приятелите ми като луди, за да отървем кожите. Нямахме време за флиртове, наистина.
— Слушайте какво ви казвам, той лъже. Бях там и я видях! Видях и трима ви.
— Вие сте ни видели? — попита Евън и въпросително изви вежди. — По кой начин?
