Докато Герхарт й разказваше историята, Хелдън усети как започна да й прималява.
— Беше измислен план — продължи Герхарт, — който щеше да осигури хиляди милиони долари на Sonnenkinder за определен период от време. Този период — тридесет години, бе изчислен въз основа на предвиждания за закономерните икономически процеси.
Хелдън шумно си пое дъх и той млъкна за момент.
— Планът бе измислен от трима мъже…
От гърлото й се изтръгна вик…
— …които са имали достъп до огромни фондове. Единият от тях е може би най-гениалният финансов манипулатор на нашето време. Точно той е обединил международните икономически сили и осигурил издигането на Адолф Хитлер. И когато видя, че Райхът ще се провали, той започна изграждането на нов райх.
— Хайнрих Клаузен… — прошепна Хелдън. — Боже мой, не! Ноъл… О, господи, Ноъл!
— Той е само инструмент, едно средство, чрез което могат да се изтеглят парите. Той не знае нищо.
— Тогава… — Очите на Хелдън се разтвориха широко, а слепоочията й запулсираха до болка.
— Да — Герхарт хвана ръката й. — Един от синовете бе избран. Изключително надарено момче и фанатичен член на „Хитлеровата младеж“. Талантливо и красиво дете, което е било наблюдавано, обучавано и подготвяно за мисията си.
— Йохан… о, Боже, това е Йохан.
— Да, това е Йохан фон Тиболт. Неговата цел е да поведе Sonnenkinder към тяхното всемогъщество.
В слепоочията й все по-силно отекваха удари като от барабан — влудяващо гръмовни.
Тя отвори очи, без да знае колко време е прекарала в безсъзнание. Герхарт бе повдигнал главата й върху табуретка и бе опрял до устните й чаша бренди. Тя пое чашата и отпи. Алкохолът бързо се разнесе по тялото й и я върна към ужасяващия факт.
— Йохан — прошепна тя, самото произнасяне на това име вече й причиняваше болка. — Затова хер Оберст…
— Да — Старецът продължи мисълта си. — Затова Клаус направи така, че да сте близо до него. Дъщерята на непримиримия Фон Тиболт, родена в Рио, отчуждена от брат си и сестра си. Но дали наистина се бяха отдалечили, или я използваха като информатор сред разочарованата германска младеж, бродеща по света? Трябваше да разберем това.
— Да ме използват, а после да ме убият — потръпна Хелдън. — Те се опитаха да ме убият в Монтрьо. Господи, моят брат.
Старецът се изправи тежко.
— Страхувам се, че грешите — отвърна той. — Това беше един трагичен следобед, когато бяха допуснати много грешки. Ние бяхме изпратили двамата мъже, които ви преследваха. Инструкциите им бяха ясни: да научат всичко, което могат, за Холкрофт. Тогава все още не знаехме какъв е той. Дали не беше част от тяхната Волфсшанце? Ако беше само пионка в ръцете им, тогава щяхме да го убедим да се присъедини към нас. Но ако беше част от Волфсшанце, трябваше да умре. В този случай ние щяхме да ви отделим от него, преди да бъдете замесена и да пострадате. По причини, които не можахме да разберем, те са решили да го убият.
Хелдън погледна надолу.
— Йохан изпрати човек да ни следи, за да разбере кой толкова се интересува от Ноъл.
Герхарт седна.
— Значи нашите хора са го забелязали и са помислили, че той се среща с Фон Тиболт чрез пратеник на Sonnenkinder. За тях това е означавало, че той е част от Волфсшанце. Друго не им е било нужно.
— Вината е моя — каза Хелдън. — Когато единият дойде при мен на площада, аз се изплаших. Той ми каза да тръгна с него. Говореше немски и аз си помислих, че е от „Одесса“.
— А той бе техен враг. Беше евреин от Хар Ша’Алав.
— Евреин?
Герхарт й разказа набързо за странния кибуц в пустинята Негев.
— Те са нашата малка армия. Получават съобщение и изпращат хора. Организацията е съвсем проста.
Нареждания трябва да бъдат изпратени на смелите мъже, които ще застанат на последните барикади.
Сега Хелдън разбра думите на хер Оберст.
— Ще им изпратите ли съобщение?
— Вие ще го изпратите. Преди малко ви споменах за доктор Литвак от клиниката. При него е медицинският ми картон и там всеки, който прояви любопитство, може да отиде да го види. Той е един от нас. Свързва се с мен всеки ден с радио с широк обхват. Твърде опасно би било да имам телефон тук. Идете при него тази вечер. Той знае кодовете и ще се свърже с Хар Ша’Алав. В Женева трябва да се изпрати група и вие ще трябва да им кажете какво да правят. Йохан, Кеслер и дори Ноъл Холкрофт, ако няма как да го убедим, трябва да бъдат убити. Средствата трябва да бъдат спрени.
— Аз ще обясня на Ноъл.
— Дано успеете. Може да не се окаже толкова просто, колкото си мислите. В момента той е обект на изключително ловка манипулация. Той твърдо вярва в това, което прави, и е склонен да защитава делото на своя баща, когото дори не познава.
— Откъде научихте?
— От майка му. Години наред мислехме, че тя е част от плана на Клаузен и непрекъснато я следяхме. После я притиснахме и разбрахме, че тя никога не е знаела за истинския план. Тя е била създателката на съвършеното средство за изпълнението на плана, и същевременно единствената връзка с него. Кой друг, освен Ноъл Клаузен-Холкрофт, чийто истински произход е заличен във всички документи, освен в собственото му съзнание, би приел условията за секретност, поставени в женевския документ? В такава ситуация човек би потърсил юридическа и финансова консултация. Холкрофт е вярвал в плана и продължава да пази всичко в тайна.
— Но той трябва да бъде разубеден — каза Хелдън. — Той е силен човек с будна съвест. Как са могли да му внушат всичко това?
— Как си внушава всеки, че каузата му е справедлива? — попита старецът риторично. — Като вижда хора, които отчаяно се опитват да го спрат. Прочетете рапортите от Рио. Срещата на Холкрофт с Морис Граф, обвиненията, които е подал в посолството. Всичко това е било театър — никой не се е опитвал да го убие в Рио, но Граф е искал да го накара да мисли така.
— Той е от „Одесса“.
— Никога не е бил неин член. Той е един от лидерите на фалшивата Волфсшанце … вече единствената. Трябваше да кажа „беше“, защото не е жив.
— Какво?
— Бил е застрелян вчера и убиецът му е оставил бележка, че е отмъстил от името на португалски евреи. Работа на брат ви, разбира се. Граф беше твърде стар и своенравен. А и беше изпълнил задачата си.
Хелдън остави чашата си на пода. Трябваше да попита стареца още нещо.
— Хер Герхарт, защо през цялото това време не изобличихте плана в Женева?
— Защото Женева е само половината от истината. Ако я бяхме издали, щяха да ни убият, но това не е важно. Важното е, че не знаем останалото.
— Останалото?
— Да, другата половина. Кои са Sonnenkinder? Как се казват те? Къде са? Преди тридесет години е бил изготвен главен списък, който сега сигурно е у брат ви. Той е огромен — вероятно стотици страници, и е скрит някъде. Фон Тиболт би изгорял жив, но не би казал къде. Сигурно има и друг списък! По-кратък, само няколко страници може би. Той или го носи със себе си, или го държи някъде наблизо. В него са имената на онези, които трябва да получат средствата, верните функционери на Волфсшанце. Този списък трябва да бъде намерен. Кажете на войниците на Хар Ша’Алав да се заемат с откриването му. Да се спрат парите и да
