Изведнъж предното му стъкло се пръсна на парченца. Наоколо се появиха малки кръгчета смърт, усети как стъклата се забиват в бузите и пръстите му. Бяха го улучили. През задното стъкло на полицейската кола бяха стреляли по него с автомат.
От капака на мотора му заизлиза дим. Радиаторът експлодира. В следващия миг уцелиха гумите и във въздуха се разхвърчаха парчета каучук. Колата кривна встрани и се заби в един насип.
Бен-Гадиз изрева и блъсна с рамо вратата, но тя не се отвори. Зад него купето гореше в пламъци.
Холкрофт погледна към полицейската кола в огледалото. Тя бе започнала да се приближава към него и му святкаше нещо с фаровете си. Вероятно полицаите искаха да му предадат нещо.
Нямаше как да спре на завоя. На няколкостотин метра надолу по път сигурно имаше по-равна отсечка. Той намали и полицейската кола се изравни с него; прехвърчащите снежинки му пречеха да види ясно младия офицер.
Шофьорът натискаше клаксона и продължаваше да му подава сигнали с фаровете. Той спусна надолу прозорчето.
— Ще отбия веднага щом…
Тогава видя лицето на единия. Изражението му. Това не бе младият полицай от Женева, а съвсем непознат човек. В прозореца се появи дулото на пушка.
Ноъл направи отчаян опит да вдигна нагоре прозорчето, но бе твърде късно. Чу изстрелите, видя огнените езици и почувства как стотина бръснача прорязват тялото му. Видя как собствената му кръв опръска стъклото и чу виковете си в останалата без управление кола.
Бронята се огъна силно, пращейки от многобройните удари. Таблото му бе обърнато надолу. Педалите стърчаха оттам, където трябваше да бъде таванът, а той лежеше върху него. После отново се преметна и се озова на мястото си. След това бе запратен в стъклото, оттласна се от него и се заби в кормилото, вдигна се нагоре и накрая бе захвърлен в някакво празно пространство.
То бе тихо и спокойно. Болката от бръсначите бе изчезнала, мъглата около него се бе разсеяла и той пропадна в бездна.
Яков разби останалата част от предното стъкло с пистолета си. Карабината бе паднала на пода, експлозивите бяха в затворената кутия, гранатите не се виждаха никъде.
Можеше да използва само едно от оръжията си, защото бе в ръката му. Щеше да стреля с него, докато не му се свършеха патроните или не го убиеха.
В колата имаше трима души; единият се бе навел и се готвеше да стреля. Бен-Гадиз виждаше главата му в огледалото! Сега! Той се прицели внимателно през завесата от дим и дръпна спусъка. Лицето на мъжа подскочи нагоре и падна върху нащърбеното стъкло на прозореца.
Яков отново блъсна вратата с рамо, тя поддаде леко, но не се отвори. Трябваше бързо да се измъкне навън — всеки миг резервоарът щеше да избухне. Пред него полицейската кола блъскаше ролс-ройса напред, а единият мъж бе излязъл на пътя, бе се пресегнал през прозореца и бе хванал волана. Двамата се опитваха да прекатурят колата през насипа.
Бен-Гадиз блъсна с цялото си тяло вратата и тя се отвори. Евреинът излезе навън; кръвта от раните му се стичаше на струйки по снежната белота. Той извади пистолета си и изстреля два куршума; погледът му бе замъглен.
После едновременно се случиха две ужасни неща.
Ролс-ройсът се преобърна; през снежното пространство се разнесоха изстрели. Линията на огъня подкоси краката на Яков. Той вече не усещаше никаква болка.
Не усещаше абсолютно нищо, но инстинктивно започна да извива тялото си и да се търкаля. Ръцете му допираха надупчената гума, метал, студени парчета стъкло, после сняг. Експлозията отекна силно — резервоарът на колата му лумна в пламъци. Бен-Гадиз чу някой да казва:
— Мъртви са! Обръщай! Да се махаме оттук!
И колата потегли.
Преди минута Хелдън бе намалила скоростта. Ноъл все още не се появяваше. Къде се бе забавил? Тя отби встрани и зачака. Минаха още две минути и тя не можеше да чака повече.
Обърна обратно и тръгна нагоре по хълма. Натиснала педала на газта докрай, тя измина половин миля, но той все още не се виждаше. Ръцете й се разтрепераха.
Нещо се бе случило! Знаеше го със сигурност, чувстваше го!
Видя колата на Яков! Беше се преобърнала! Цялата в пламъци!
Божичко! Къде бе колата на Ноъл? Къде бе Ноъл? А Яков?
Тя натисна спирачките и с писък излетя навън. Подхлъзна се на заснежения път и падна; без да обръща внимание на раната на крака си, се изправи, затича се и отново закрещя:
— Ноъл! Ноъл!
Сълзите се стичаха по страните й. Тя не можеше да овладее обзелата я истерия.
Тогава отнякъде дочу командата:
— Хелдън! Престани. Насам…
Гласът на Яков! Откъде бе дошъл? Откъде? Тя го чу отново.
— Хелдън! Тук, долу!
Откъм насипа. Затича се към него и в миг светът около нея се сгромоляса. Там бе преобърнатият и димящ ролс-ройс, цялата му броня бе смачкана. В ужаса си видя тялото на Бен-Гадиз близо до колата. И после забеляза струйките кръв, които започваха от пътя и през насипа стигаха до Яков.
Хелдън скочи надолу и се затъркаля през снега и камъните. Тя продължаваше да пищи при мисълта за това, което очакваше да види. Спря се до Бен-Гадиз и погледна през отворения прозорец към любимия си. Той лежеше неподвижно, лицето му бе обляно в кръв.
— Не!… Не!
Яков сграбчи ръката й и я дръпна към себе си. Гласът му едва се чуваше, но командите му бяха ясни.
— Върни се при колата си. На юг от Трево има малко селце, то е на не повече от пет километра оттук. Обади се на Литвак. Пре дю Лак не е толкова далеч… на около 20–22 километра. Той може да намери пилоти, бързи коли. Свържи се с него. Кажи му.
Хелдън не можеше да отмести поглед от Ноъл.
— Той е мъртъв… Мъртъв е!
— Може и да не е. Побързай!
— Не мога. Не мога да го оставя.
Бен-Гадиз насочи пистолета си към него.
— Ако не тръгнеш веднага, ще го застрелям.
Литвак влезе в стаята, в която лежеше Бен-Гадиз, цялата долна част от тялото му бе омотана в бинт. Яков бе вперил поглед през прозореца в заснежените поля и планините отвъд тях. Той продължи да гледа навън и не обърна внимание на лекаря.
— Искаш ли да знаеш истината?
Евреинът бавно обърна главата си.
— Няма смисъл да си затварям очите за нея, нали? Тя така или иначе е изписана на лицето ти.
— Можеше и да е по-зле. Никога няма да ходиш както преди — увреждането е доста сериозно. Но след време ще започнеш да ставаш. Отначало ще си помагаш с патерици, по-късно може би само с бастун.
— Което не е идеалната прогноза за работа като моята.
— Не е. Но умът ти е невредим, а и ръцете ти ще се оправят. Можеш отново да започнеш да свириш.
Яков се усмихна тъжно.
— Не бях толкова добър. Мисълта ми все се отклоняваше от музиката. Не бях такъв професионалист, както в другия си живот.
— Можеш да вложиш мисълта си в нещо друго.
Евреинът се намръщи и погледна през прозореца.
— Първо да разберем какво е останало там.
