— Там всичко се променя, Яков. И то много бързо — отвърна лекарят.
— Ами Холкрофт?
— Не знам какво да ти кажа. Бях сигурен, че ще умре, но той оцеля като по чудо. Не че това има голямо значение за него. Той не може да се върне към предишния си живот. В пет-шест страни го издирват за убийство. Смъртната присъда е възобновена навсякъде, законът за самоотбраната е пародия при всички видове престъпления. Навсякъде. Ще го застрелят в мига, в който го видят.
— Те победиха — каза Яков и очите му се напълниха със сълзи. — Sonnenkinder победиха.
— Ще видим — отвърна Литвак, — след като разберем какво е останало там.
ЕПИЛОГ
Образи. Безформени, размазани, неопределени и безсмислени. Губещи се в мъглата очертания. Съзнаваше, че е жив. Нямаше нито мисъл, нито спомен за преживяното, а само усещането, че съществува. Постепенно безформените образи станаха по-определени, мъглата започна да се прояснява, а нещата да му изглеждат познати. Мисълта щеше да дойде след това; важното бе, че можеше да вижда и да си спомня.
Ноъл я видя, надвесена над него, буйната й като водопад коса докосваше лицето му. В очите й имаше сълзи, сълзи се стичаха и по бузите й. Той се опита да достигне красивото, уморено лице над него. Ръката му се отпусна надолу и тя я хвана.
— Скъпи мой…
Той я чу. Можеше да чува. Зрение, звук и спомен. Той затвори очи — мисълта щеше също да дойде скоро.
Литвак стоеше на вратата и гледаше как Хелдън мие врата и гърдите на Ноъл с гъба. В ръката си държеше вестник. Той се вгледа в лицето на Ноъл, белязано от изстреляните по него куршуми. Имаше белези на лявата буза, на челото и по целия врат. Но раните заздравяваха. От вътрешността на къщата се чуваше професионално изпълнение на цигулка.
— Бих искал да повишите заплатата на сестрата — каза Ноъл тихо.
— Заради кои нейни задължения? — засмя се Литвак.
— Докторе, трябва първо себе си да излекувате — каза през смях Хелдън.
— Де да можех. Още толкова неща искам да излекувам — отвърна лекарят и остави вестника на леглото на Холкрофт. Това бе парижкото издание на „Херълд трибюн“. — Ето какво намерих за теб в Нюшател. Но не съм съвсем сигурен, че ще ти е приятно да го прочетеш.
— Каква е поуката в днешния брой?
— Може би „Последиците от неподчинението“ би било подходящо заглавие. Върховният съд е забранил на редколегията на „Ню Йорк Таймс“ да отразява повече събитията от Пентагона. Въпросът естествено засяга националната сигурност. Освен това Върховният съд е оправдал големия брой екзекуции в щата Мичигън. Съдът е стигнал до мъдрото заключение, че когато малобройни групи хора застрашават благосъстоянието на обществото, е необходимо да се вземат бързи и решителни мерки за отстраняването им.
— Днес обикновеният гражданин е от тези малобройни групи — каза Ноъл тихо. Главата му бе подпряна на възглавницата. — Бум! И той е мъртъв.
Това са новините от света, предавани от Би Би Си в Лондон. След вълната от покушения, отнели живота на политически фигури по цялото земно кълбо, всички столици са предприели безпощадни мерки за сигурност, които са безпрецедентни в съвременната история. Най-голямата отговорност за привеждането им в сила ще падне върху армията и полицията и за да се постигне международно сътрудничество на най- високо ниво, в Цюрих, Швейцария бе основана агенция. Тя се нарича „Anvil“80 и задачата й е да спомогне за бързото и точно предаване на поверителна информация между ръководни членове на армията и полицията…
Яков Бен-Гадиз свиреше скерцото на Концерт за цигулка на Менделсон, когато усети, че мисълта му отново е отлетяла нанякъде. Ноъл Холкрофт лежеше на канапето в другия край на стаята, Хелдън бе седнала на пода до него.
Пластичният хирург, който бе дошъл от Лос Анжелис, за да оперира анонимния си пациент, бе изпълнил забележително задачата си. Лицето на Холкрофт, макар да приличаше на предишното, бе променено. Белезите от раните бяха заличени. На тяхно място бяха останали съвсем леки нарези, от които чертите му изглеждаха изсечени. Бръчките по челото и около очите му бяха станали по-дълбоки и забележими. В това леко променено и възстановено лице наивността бе изчезнала и на нейно място се бе появила отсянка на жестокост. Или може би не само отсянка.
Освен тези промени, Ноъл бе остарял. Бе остарял бързо и болезнено. От инцидента на пътя северно от Фрибург бяха минали четири месеца, но ако човек го погледнеше, би помислил, че е изтекло цяло десетилетие.
Все пак той бе оцелял, тялото му се бе възстановило под непрекъснатите грижи на Хелдън и безкрайните, сурови упражнения, които протичаха под наблюдението на бившия командос от Хар Ша’Алав.
На Яков тези занимания му доставяха удоволствие. Той изискваше съвършено изпълнение, а Холкрофт го постигаше. Трябваше да е напълно здрав, преди да започне обучението му.
То щеше да започне утре. Високо в планините, далеч от любопитни очи, но под зоркия поглед на Яков Бен-Гадиз. Ученикът щеше да направи онова, което учителят му вече не можеше. Той щеше да премине през всички кръгове на ада, за да надмине учителя си.
Утре щеше да започне.
Дойче Цайтунг
Берлин, 4 юли
Днес Бундестагът официално одобри създаването на поправителни центрове по примера на изградените в Аризона и Тексас, САЩ. Тези центрове, подобно на американските, ще имат възпитателен характер и ще бъдат под наблюдението на военните.
Там ще отиват за определен период онези, които са признати за виновни по обвинение за извършени престъпления срещу народа на Германия.
— Тел! Въже! Верига!
— Научи се да използваш пръстите си! Не забравяй, че те са оръжия.
— Изкатери се отново на дървото. Много бавно го направи…
— Качи се на хълма и се спусни по него, без да те забележа…
— Видях те. Считай, че са успели да ти пръснат главата!
— Натисни нервното окончание, не вената! Имаш пет такива точки. Открий ги. Сега опитай с превръзка на очите. Напипай ги…
— Претъркули се след падането, не клякай.
— Трябва винаги да имаш два варианта за действие и да можеш да направиш избора между тях за части от секундата. Научи се да мислиш по този начин. Превърни го в инстинкт…
— Точността е въпрос на прицелване, неподвижност и задържане на дишането. Стреляй още седем пъти — искам всички попадения да са в диаметър пет сантиметра.
— Бягай, бягай, бягай! Използвай заобикалящата обстановка, слей се с нея. Не се страхувай да стоиш неподвижно. Човекът, който застава на едно място, често се забелязва най-трудно…
Лятото мина и Яков Бен-Гадиз бе доволен от постигнатото. Ученикът бе надминал учителя. Вече бе подготвен.
Тя също бе подготвена. Двамата щяха да действат заедно. Sonnenkinder бяха под прицел. Списъкът им бе внимателно разучен.
