— Да, вярно е.
— Може би си се изкушавала да му го кажеш.
— Не, никак. Нали ме помолихте да не му казвам.
Обърна се към нея — тя гледаше право напред. Лицето й бе изопнато от умора, бледо, с тъмни кръгове под очите. Изглеждаше самотна и самотата й като че ли не можеше да се пристъпи лесно. Нощта още не бе свършила. Имаха да си кажат много неща, да вземат важни решения.
Ноъл бе стигнал до извода, че точно тя, най-малката дъщеря на Вилхелм фон Тиболт, ще бъде избрана да представлява семейството в Женева.
— Има ли някое спокойно местенце наблизо? Едно питие няма да ни се отрази зле.
— На седем-осем километра оттук има едно ханче. Встрани от пътя е и няма опасност да ни открият.
Ноъл зави, погледна в огледалото и видя фаровете на кола. Това не бе маркиран изход на магистралата — нямаше никакви знаци. Фактът, че шофьорът зад тях реши да отбие точно там и точно в този момент, бе обезпокоителен. Холкрофт тъкмо щеше да заговори, когато се случи нещо странно.
Светлините изчезнаха в огледалото. Просто вече ги нямаше.
Някога ханчето било ферма, част от пасището към нея бе асфалтирано и превърнато в паркинг с желязна ограда. Сводест вход водеше от бара към малката трапезария. Вътре седяха няколко двойки. Очевидно не бяха парижани, дошли да вечерят в дискретна обстановка с хора, с които не можеха да се срещат в града. Те изгледаха новодошлите недружелюбно. В другия край на помещението гореше камина. Мястото бе подходящо за разговори.
Настаниха ги на маса вляво от камината и им донесоха бренди веднага след като го поръчаха.
— Хубаво е тук — каза Ноъл, затоплен от огъня и алкохола. — Как го открихте?
— На пътя към жилището на полковника е. С приятелите ми често се отбиваме тук да поговорим на спокойствие.
— Мога ли да ви попитам за някои неща?
— Питайте.
— Кога напуснахте Англия?
— Преди около три месеца. Когато ми предложиха тази работа.
— В лондонския указател под името Хелдън Тенисън ли сте записана?
— В Англия името „Хелдън“ предизвиква любопитство, а на мен ми е омръзнало да обяснявам. В Париж е друго. Французите не се впечатляват от никакви имена.
— Но вие запазихте фамилията си Фон Тиболт — Холкрофт видя как по лицето й за миг премина сянка на неприязън.
— Не.
— А защо Тенисън тогава?
— Мисля, че причината е очевидна. Всеки би казал, че Фон Тиболт е немско име. Когато избягахме в Англия, бе наложително да го променим.
— Значи го променихте просто така?
— Да. — Хелдън отпи от брендито си и погледна огъня. — Просто така.
Ноъл се вгледа в нея. По гласа й бе усетил, че лъже. Не я биваше много за това. Той реши засега да не показва, че е доловил опита й да скрие нещо и продължи спокойно:
— Какво знаете за баща си?
Хелдън отново се обърна към него.
— Много малко. Майка ми го обичаше и според нея той беше много по-добър, отколкото човек би помислил, ако съди по поста му в Третия райх. Но и вие вече сте убеден в това, нали? Накрая той се е проявил като дълбоко морален човек.
— Разкажете ми за майка си.
— Тя е жена, която е успяла да надделее над събитията. Избягала е от Германия само с няколко бижута, с двете си деца и бременна с трето. Без никакви умения или професия тя успяла да си намери работа и… бързо напреднала. Започнала като продавачка в магазин за облекло и се оказало, че има вкус за дрехи. Спечелила клиенти и развъртяла своя търговия. Тя беше много предприемчива и бизнесът й се разрасна. В дома ни в Рио де Жанейро имахме всички удобства.
— Сестра ви спомена, че за вас той е бил убежище, което после се превърнало в истински ад.
— Сестра ми често се държи като героиня в мелодрама. Не беше чак толкова лошо. Ако се отнасяха към нас с презрение, то за това имаше известно основание.
— И какво е то?
— Майка ми беше много красива…
— Както и дъщерите й — прекъсна я Ноъл.
— Да, предполагам, че е така — каза Хелдън равнодушно. — Красотата никога не е имала значение за мен и в каквато и степен да съм я притежавала, никога не ми се е налагало целенасочено да се възползвам от нея. За разлика от майка ми.
— В Рио ли?
— Да. Там я издържаха няколко мъже. Или по-скоро издържаха цялото ни семейство. Двама или трима от любовниците й се разведоха заради нея, но тя отказа да се омъжи за когото и да било. Майка ми разтрогваше бракове, за да извлече пари или търговски привилегии. След смъртта си ни остави доста солидна сума. Тя беше смятана за парий в германската общност. После това отношение се прехвърли върху нас.
— Била е доста интересна жена — Холкрофт беше заинтригуван. — Как умря?
— Убиха я. Простреляха я в главата една вечер. В колата й.
Лицето му мигом помръкна. В съзнанието му нахлуха спомени — пустата обсерватория високо над Рио, изстрели, откъртване на парчета бетон, звън от натрошено стъкло… Стъкло. Спомни си как изстрел от револвер със заглушител бе отнесъл задното му стъкло и как бяха насочили черното дуло на голям пистолет в главата му.
Спомни си и разговора в сепарето на коктейлбара. Това, което бе чул там, му се бе сторило плод на неоснователен страх, дори му бе прозвучало абсурдно.
Братът и сестрата Карара. Момичето бе казало, че е най-близката приятелка на Йохан фон Тиболт и негова годеница.
Той и сестра ми щяха да се оженят, но германците не позволиха това да се случи.
Кой е могъл да им попречи?
Всеки. С куршум в тила на Йохан.
Карара. Близки приятели, които искаха да помогнат на прокудените Фон Тиболт. Изведнъж Ноъл си помисли, че Хелдън би му казала повече неща, ако знае как Карара му бяха помогнали. Те бяха рискували живота си, за да може той да открие Фон Тиболтови. Тя трябваше да се отнесе със същото доверие.
— Може би е редно да ви кажа — започна той, — че в Рио Карара ми дадоха сведения за вас. Казаха ми откъде да започна търсенето. От тях разбрах, че сте променили името си на Тенисън.
— Кои?
— Приятелите ви, братът и сестрата Карара. Момичето е годеница на брат ви.
— Карара? В Рио де Жанейро?
— Да.
— За първи път чувам за тях. Не познавам никакви Карара.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Отговорът й предизвика ефекта на неочаквано изстрелян куршум. Той бе загубил доверието й и сега Хелдън щеше да бъде предпазлива, когато му разказва за семейството си.
Кои бяха Карара?
Защо го бяха излъгали?
Кой ги бе изпратил при него? Брат й нямал годеница, нито някаква сериозна приятелка.
