можете да си представите какво преживях.
— Ja. Сигурно е било ужасно.
— Май го хванаха — изведнъж рече Ноъл, посочвайки назад към полицаите и тълпата.
Берлинчанинът се обърна. Ноъл слезе от бордюра на улицата и тръгна, отначало бавно; изчака няколко коли и пресече от другата страна. Тогава се затича с всички сили по оживената улица към „Курфюрстендам“.
Холкрофт седеше без шапка и палто на пейка близо до църквата „Кайзер Вилхелм“, зъзнеше в нощния хлад и си мислеше, че се бе справил добре. Беше запомнил уроците и ги бе приложил. Измисли свои варианти и едва успя да избегне капана, който бе заложил за друг.
Освен това бе отстранил от пътя си мъжа с черното яке. Онзи трябваше да търси лекар, което щеше да го забави достатъчно.
Най важното — бе разкрил заблудата, в която Манфреди, макар че не бе споменал имена, и Хелдън вярваха. Истинските врагове на Женева не бяха членовете на „Одесса“, нито на „Рахе“, а много по- информирани и опасни хора. Те бяха готови да умрат за каузата си, но не бяха фанатици.
Три сили препречваха пътя към Женева, но една от тях превъзхождаше многократно останалите. Пренебрежението, с което преследвачът му бе говорил за „Рахе“ или „Одесса“, не бе породено от завист или страх. Стана му обидно, че го бъркат с онези касапи и палячовци, защото самият той принадлежеше към организация, много по-сериозна и силна.
Холкрофт погледна часовника си. Бе стоял почти цял час на студа, слабините и главата все още го боляха. Беше изхвърлил мушамата и кепето в боклукчийската кофа на две-три пресечки оттук. Ако берлинската полиция го търсеше, лесно щяха да го разпознаят по тях.
Стори му се, че е чисто — наоколо не се виждаха нито полицаи, нито подозрителни типове. Студеният въздух не облекчи болката му, но от него главата му се проясни. Нищо не смееше да направи, докато се чувстваше зашеметен от удара. Вече можеше и трябваше да тръгва — бе почти девет часът. Време бе да се срещне с Ерих Кеслер, третата ключова личност в плана.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Както и очакваше, заведението вече бе пълно, цигареният дим се бе сгъстил, високоговорителите гърмяха. Управителят го поздрави любезно, но погледът му издаде, че се чуди какво ли се е случило с американеца през изминалия час. Ноъл се почувства доста неловко от вида, в който се бе появил. Не се огледа, но предполагаше, че изглежда далеч не безупречно.
— Бих искал да се измия. Много неприятно паднах.
— Да, разбира се. Ето там, сър — управителят посочи към мъжката тоалетна. — Професор Кеслер дойде и ви очаква. Дадох му куфарчето.
— Още веднъж благодаря — каза Холкрофт и тръгна към тоалетната.
Погледна се в огледалото. По лицето му нямаше петна от кръв, но в очите му се бяха спотаили болката и ужасът от страшното преживяване. Точно това бе видял управителят в тях.
Той пусна чешмата, изми лицето си, среса се. Искаше му се да може със същата лекота да заличи и онова, което се бе запечатало в погледа му. Върна се при управителя и той го отведе до едно сепаре в дъното на залата, отделено от всеобщото оживление с червена завеса.
— Господин професор?
Завесата се дръпна и разкри едър, около четиридесет и пет годишен мъж. Пълното му лице бе обрамчено с къса брада и гъста кестенява коса, сресана назад. Имаше приятно изражение, а в дълбоките му живи очи освен очакване се четеше и добронамереност.
— Господин Холкрофт?
— Господин Кеслер?
— Заповядайте, седнете — Кеслер понечи да се изправи, докато се ръкуваха, но малкото разстояние между масата и корема му не му позволи. Той се засмя и погледна управителя. — От следващата седмица, нали, Руди? Започваме диетата.
— Ach, naturlich, Professor.56
— Това е мой нов приятел от Америка. Господин Холкрофт.
— Да, ние вече се видяхме.
— О, да, разбира се. Нали ви беше оставил това. — Кеслер потупа куфарчето на Ноъл, сложено на съседното място. — Аз съм на скоч. Вие ще пийнете ли един, господин Холкрофт?
— С удоволствие. Само с лед.
Управителят кимна и се отдалечи. Ноъл се облегна назад. Кеслер излъчваше уморената топлота на човек с респектиращ интелект, толерантен към по-посредствените от него и достатъчно великодушен, за да не ги потиска. Холкрофт бе срещал хора като него. Сред тях бяха най-добрите му учители. Чувстваше се добре в компанията на Ерих Кеслер и това го обнадежди.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем. Има много неща, които трябва да ви кажа.
— Първо си поемете въздух — отвърна Кеслер. — Пийнете малко, успокойте се.
— Моля?
— Очевидно ви се е случило нещо.
— Толкова ли съм прозрачен?
— Бих казал, че сте доста объркан, господин Холкрофт.
— Моля ви, наричайте ме Ноъл. Би било добре да намалим дистанцията помежду си.
— Приятна перспектива наистина. Казвам се Ерих. Навън е твърде хладно, за да излезе човек без връхна дреха. А вие очевидно сте без палто, защото тук няма гардероб.
— Бях с палто, но се наложи да се отърва от него. По-късно ще ви обясня.
— Не, не е нужно.
— Страхувам се, че ще бъда принуден. И аз не държа особено, но е част от историята, която предстои да ви разкажа.
— Разбирам. Ето го и скоча ви.
Сервитьорът постави чашата пред Холкрофт, обърна се и дръпна завесата на сепарето.
— Та както ви казах, част е от историята — Ноъл отпи една глътка.
— Спокойно, за никъде не бързаме.
— Споменахте, че имате гости…
— Всъщност той е един. Приятел на брат ми от Мюнхен. Много симпатичен, но доста бъбрив. Този недостатък е често срещан в академичните среди. Така че ме отървахте от него тази вечер.
— Жена ви няма ли да се сърди?
— Не съм женен. Бях навремето, но на нея й се видя скучен животът с университетски преподавател.
— Съжалявам.
— Но тя изобщо не съжалява. Омъжи се за акробат. Представяте ли си? От сивото съжителство с човек на науката към зашеметяващите акробатични височини. Останахме си приятели с нея.
— Сигурно няма човек, който не е приятелски настроен към вас.
— Ако знаете какъв ужас всявам в аудиториите… Истински лъв съм там.
— Който ръмжи, но не хапе — додаде Ноъл.
— Извинете, не ви разбрах?
— Не, нищо. Припомних си част от разговора, който водих снощи с друг човек.
— По-добре ли се чувствате?
— Стори ми се смешно.
— Кое?
— Това, което казах снощи.
— На онзи човек ли? — Кеслер се усмихна. — Лицето ви като че ли започна да се отпуска от напрежението.
— Ако се отпусна още малко, главата ми ще клюмне върху масата.
— Искате ли да поръчаме нещо за вечеря?
