опитвал да ме отрови или да ме намушка с нож. Всички тези неща съвсем объркват мисленето. Поне при мен стана така.
— Йохан е духовно богата и обаятелна личност, Ноъл — каза тя. — Но понякога е потаен и сдържан. Това също е част от него. Животът, който води, е странен. Той прилича на водно конче, което прелита от едно място на друго, от едно свое увлечение на друго. Всичко, което прави, е съвършено и той винаги оставя диря след себе си, но не винаги иска тя да бъде разпозната.
— Той е ту тук, ту там… — прекъсна я Холкрофт. — Сякаш ми описваш някое цвете, което расте навсякъде, но трудно може да се забележи, защото се слива с околната среда.
— Точно така. Йохан може и да не ти каже какво е станало в Рио.
— Тогава ще се опитам да го убедя да го направи. Аз трябва да знам дали репутацията му е безупречна.
— Добре, да допуснем, че не е. Какво ще стане, след като разбереш?
— Той ще бъде отстранен от Женева. Знаем, че Йохан е убил някого. С ушите си си чула как един богат и влиятелен човек му крещи, че заслужава да бъде обесен за убийството. Сигурен съм, че брат ти е имал вземане-даване с Граф, а следователно и с „Одесса“. Избягал е от Бразилия, за да спаси кожата си. Погрижил се е и за вас с Гретхен, но е бягал, за да спаси собствения си живот. Това, че го преследват, може да ни създаде много проблеми. Твърде вероятно е да се опитат да го изнудват, което крие опасност от корумпиране на плана.
— Трябва ли банкерите на всяка цена да научат за това? — попита Хелдън.
Ноъл докосна леко лицето й, за да я погледне в очите.
— Трябва да им кажа. Става дума за седемстотин и осемдесет милиона и за забележителния план на трима мъже, който представлява техният жест към историята. Длъжен съм да се отнеса с подобаващо чувство на отговорност към делото им. Ако има вероятност брат ти да го изложи на опасност или да стане причина за злоупотреба със сумата, милионите трябва да останат заключени още едно поколение. Може и да не се стигне дотам. Според условията ти също имаш право да се явиш в Женева като представител на Фон Тиболт.
Хелдън задържа погледа си върху него.
— Не мога да приема, Ноъл. Йохан трябва да отиде. Той е не само по-подготвен от мен, но и напълно го заслужава. Не мога да му отнема това право.
— А аз не мога да му го предоставя, ако има опасност да провали плана. Нека да поговорим отново, след като се видя с него.
Продължителният й поглед го накара да се почувства неловко.
— Не можеш да престъпиш принципите си, нали?
— Не мога да обуздая възмущението и гнева си. Дошло ми е до гуша от корупция във висшите финансови среди. Толкова често съм се сблъсквал с нея в Америка.
— „Висшите финансови среди“?
— Баща ми използва тази фраза в писмото си до мен.
— Странно.
— Кое?
— Досега винаги го наричаше Клаузен или Хайнрих Клаузен, което звучеше по-официално и дистанцирано.
Холкрофт с кимване призна, че тя има право.
— По-странното е, че сега аз не знам повече за него, отколкото преди. Но ми описаха как е изглеждал, как е говорел и какво силно въздействие е имал върху хората.
— Ето че знаеш повече.
— Не съвсем, защото това са само впечатленията, които той е оставил у едно дете, припомнени след толкова години. Но имам чувството, че по някакъв начин съм се докоснал до него.
— Кога ти казаха родителите ти за него?
— Баща ми… с втория ми баща нищо не сме говорили. Няколко седмици след двадесет и петия ми рожден ден Алтийн ми разказа всичко. Вече се бях дипломирал и правех първите стъпки в професията си.
— В професията ти?
— Архитект съм, не си ли спомняш? Самият аз едва не бях забравил.
— Майка ти изчака да станеш на двадесет и пет, за да ти каже, така ли?
— И много правилно постъпи. Нямаше да ми е никак лесно, ако го бях научил по-рано. Боже мой! Ноъл Холкрофт беше обикновено американско момче, което ядеше чипс и хот-дог, а нещата, около които се въртеше неговият свят, бяха стадионът „Шей“ и участията на „Метс“ в бейзболния шампионат, Медисън Скуеър гардън и представянето на баскетболистите от „Никс“, колежа и приятелите му, чиито бащи бяха участвали в голямата война и всеки по своему бе удържал победа в нея. Ако бяха казали на това момче, че баща му е един от онези садистични фашисти, които показваха във филмите за войната, то просто щеше да откачи.
— Тогава защо изобщо ти го е казала?
— Страхувала се е да не науча сам, въпреки че възможността за това е била минимална. Заедно с Дик заличили всички следи за истинския ми произход и ми издали нов акт за раждане, в който пише, че съм техен син. Но истинският акт останал в Берлин: „Клаузен, дете от мъжки пол. Име на майката: Алтийн. Име на бащата: Хайнрих“. Онези, които научили, че тя изоставила съпруга си и напуснала Германия, можеха да си спомнят това след години. Тя искаше аз да съм подготвен, в случай че някой изрови този документ и реши да се възползва от него. Тогава аз ще знам какво да му отговоря — преди мен родителите ми са имали друго дете, за което не се говори в семейството и което е починало като бебе в Англия.
— Значи освен акт за раждане, е трябвало да фалшифицират и един смъртен акт.
— Да. Той се пази в някой лондонски архив.
Хелдън се облегна на паравана на сепарето.
— Семействата ни имат сходна съдба. Животът и на двама ни е съпроводен с всякакви фалшиви документи. Сигурно е цяло щастие да се живее без тях.
— Те нямат никакво значение за мен. Никога не съм назначавал или уволнявал някого заради лист хартия. — Ноъл допи чашата си. — Аз сам питам за това, което ме интересува. Възнамерявам да задам няколко доста трудни въпроса на брат ти. Искрено се надявам да получа отговорите, които очаквам.
— Аз също се надявам.
Той се наведе към нея.
— Обичаш ли ме поне малко?
— Много повече от малко.
— Остани с мен тази нощ.
— Ще остана. В твоя хотел ли?
— Не онзи на Рю Шевал. Фиктивният господин Фреска, когото измислихме онази вечер, се премести в доста по-луксозно жилище. Аз също имам приятели в Париж и един от тях е помощник-управителят на хотел „Жорж V“.
— Какво разточителство…
— Оправдано е. Аз изпитвам особени чувства към теб, а не знаем какво ни носи утрешният ден. Между другото, защо не трябваше да ходим в Аржантьой? Обеща, че ще ми кажеш.
— Видели са ни.
— Кой ни е видял?
— Някакъв мъж те е познал. Не знаем името му, но разбрахме, че е от Интерпол. Имаме човек там. Главната квартира в Париж е разпространила бюлетин с описанието ти, защото са получили сигнал от Ню Йорк, че те издирват. Подаден е от полицейски офицер на име Майлс.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джон Тенисън слезе от самолета и прекоси претъпканата чакалня за посрещачи на летище „Хийтроу“. Навън, паркиран до бордюра, го чакаше черен ягуар. Шофьорът пушеше и четеше книга, но щом го видя,
