Монтрьо.
— От Сюрте ли е?
— Да. Той е най-добрият. — Тенисън въздъхна. — Изглежда невероятно. След тридесет години се правят първите ходове за осъществяване на плана. Само две седмици след това обаче кой знае откъде се появяват някакви хора, които, изглежда, също като нас са чакали през тези три десетилетия. Само че те се крият. Защо? Ето това е необяснимо. Защо не излязат на открито?
— Мъжът го е казал на Холкрофт: „Ние можем да вземем тези пари.“ А те не могат да ги получат, ако издадат източниците на сметката.
— Твърде елементарен отговор при такава голяма сума. Ако ги интересуваха само парите, те спокойно можеха да дойдат при нас или при банковите чиновници в случая и да преговарят от позицията на силата. Това са почти осемстотин хиляди милиона, а те щяха да поискат две трети от тях, с което, без да го знаят, щяха да подпишат смъртната си присъда. Не, Ерих, не са само парите. Трябва да потърсим нещо друго.
— Защо не помислим за истинската заплаха? — извика Кеслер. — Който и да е човекът с коженото яке или онези двамата в Монтрьо, те не са най-голямата ни грижа в момента! Отвори очите си за действителния проблем, Йохан! Британското разузнаване знае, че ти си Тинаму! Не подценявай този факт. Те знаят, че ти си Тинаму.
— Едно уточнение: те ме подозират, не са сигурни. И както ти е казал Холкрофт, скоро ще започнат да мислят, че са сгрешили, ако вече не го мислят. Всъщност положението ми гарантира голяма сигурност.
— Ти си луд! — извика Кеслер. — Ще изложиш на опасност всичко.
— Напротив — отвърна Тенисън спокойно. — Ще постигна точно обратното. Мислиш ли, че можем да имаме по-силен съюзник от MI5? Вярно е, че имаме хора в Британското разузнаване, но никой от тях не заема толкова висок пост като Пейтън-Джоунс.
— Какво за Бога искаш да кажеш? — По лицето на учения се стичаше пот, вените на врата му бяха изпъкнали.
— Седни, Ерих.
— Не!
— Седни!
Кеслер се подчини.
— Няма да търпя това, Йохан.
— Няма нужда да търпиш каквото и да било, просто ме изслушай — Тенисън се наведе напред. — Нека си сменим ролите за малко. Аз ще бъда професорът.
— Не се опитвай да ме разубедиш. С онези, които се крият от нас и се опитват да ни попречат, можем да се справим. Но не и с това. Ако те хванат, всичко отива по дяволите.
— Приятно ми е да го чуя, но не бива да мислиш така. Ако с мен се случи нещо, остават списъците с нашите хора по целия свят. Един от тях е вписан като мой заместник, така че Четвъртият райх на всяка цена ще има лидер. Но на мен нищо няма да ми се случи. Тинаму е моето прикритие. Неговото залавяне не само ще снеме подозрението от мен, но и ще увеличи престижа ми.
— Ти съвсем си се побъркал! Нали ти си Тинаму!
Тенисън се облегна назад и се усмихна.
— Защо не се вгледаме по-внимателно в нашия убиец. Преди десет години ти призна, че той е най- гениалното ми творение. Доколкото си спомням, каза още, че някога той може да се окаже и най-силното ни оръжие.
— Теоретично да. Но това беше само научна хипотеза — това също го доказах.
— Вярно е. Доста често се оттегляш в твоята непристъпна академична кула. Разбира се, нормално е човек да си има някое място, където се чувства сигурен. Но знаеш ли, ти се оказа прав. В крайна сметка тези пари не могат да ни послужат, преди да се деблокира сметката. Всичко е обвързано със закони, в които трябва да се намерят вратички. Много по-трудно ще ни бъде, отколкото когато купихме Райхстага, определения брой места в Парламента или изборите в Америка. Но за нас все пак няма да е чак така трудно, както за другите. Такова бе мнението ти преди десет години, сега то е по-вярно от всякога. В момента ние можем да предявим всякакви претенции към най-влиятелните мъже във всяко значимо правителство. От Вашингтон до Париж и Кайро, от Атина до Бейрут и Мадрид, от Лондон до Варшава и дори от самата Москва — те всички са плащали на Тинаму, за да избива противниците им. Никой няма да откаже нищо на Тинаму. Ние сме в положението на хора, които държат в ръцете си ядрена бомба.
— Която може да ни убие.
— Да, би могла — съгласи се Тенисън, — но това няма да се случи. Преди години, Ерих, се заклехме, че няма да имаме никакви тайни един от друг. Аз удържах на дадената дума, с изключение на един-единствен случай. Не ти искам прошка, защото се налагаше да взема, както се казва, ключово решение и прецених, че е редно да постъпя така.
— И какво направи? — попита Кеслер.
— Осигурих силното оръжие, за което ти бе споменал преди десет години.
— Как?
— Ти бе напълно категоричен, когато преди малко каза, че аз съм Тинаму.
— Но ти наистина си!
— Не съм.
— Моля?
— Аз съм само половината от Тинаму. По-добрата половина, естествено, но все пак съм само половината. Преди години обучих човек, с когото се редуваме при изпълнението на задачите. Той овладя занаята до съвършенство и е най-добър в света след истинския Тинаму.
Ученият гледаше Фон Тиболт с изумление, примесено със страхопочитание.
— Някой от нашите ли е? Ein Sonnenkind?
— Не, разбира се. Наемен убиец, който не знае нищо, живее в охолство и задоволява всеки свой каприз благодарение на баснословните суми, които получава. Освен това е наясно, че един ден ще трябва да плати за начина, по който живее, и е свикнал с тази мисъл. Въобще той е истински професионалист.
Кеслер разхлаби вратовръзката си.
— Трябва да ти кажа, че непрекъснато ме изненадваш.
— Още не съм свършил — отвърна Тенисън. — Скоро в Лондон ще се състои важна среща на държавни глави. Предоставя ни се чудесна възможност. Тинаму ще бъде заловен.
— Ще бъде какво?
— Съвсем правилно чу — усмихна се Тенисън. — Тинаму ще бъде заловен с рядък калибър оръжие, с което са извършени три предишни убийства. Той ще бъде хванат и убит от човека, който цели шест години го търси, но тъй като се страхува за живота си, ще пожелае името му да остане в тайна. Същият този човек ще се обади на разузнавателните служби на страната, в която е имигрирал преди години. Това е самият Джон Тенисън, европейският кореспондент на „Гардиън“.
— Боже мой — прошепна Кеслер. — Но как ще го направиш?
— Дори и ти няма да знаеш много предварително. Но дивидентът ще бъде колкото от плана в Женева. В печата ще се появи съобщението, че Тинаму е водил таен дневник, който е изчезнал — следователно някой го е откраднал. Този някой ще бъда аз. Така че Тинаму ще ни бъде полезен дори и със смъртта си.
Кеслер поклати глава възхитено.
— Наистина притежаваш изключителен ум и това е най-голямата ти дарба.
— Просто една от многото — уточни русият мъж делово. — Много полезно ще ни бъде обещанието за сътрудничество, което скоро ще дадеш на Британското разузнаване. Други разузнавателни служби действат по-фино, но те са най-добрите. — Тенисън плесна с ръка по дръжката на стола. — Да се върнем отново на непознатия. Ще разберем кой е от онова, което е казал на Холкрофт. Чувал съм същите думи и преди, сигурен съм.
— Вече изчерпахме този метод.
— Напротив — тепърва ще го подложим на анализ. — Тенисън се пресегна и взе лист и молив. — Да започнем от самото начало. Ще запишем всяка негова дума, която си запомнил.
Ученият въздъхна.
— От самото начало — примирено изрече той. — Добре. Първо, мъжът казал на Холкрофт, че във
