— Здравей — отвърна Ноъл. Когато го целуна, той смутено погледна зад нея.
— Йохан е на терасата — засмя се тя. — Но целувката е позволена. Аз му казах… колко те харесвам.
— Необходимо ли беше?
— Да, колкото и да е странно. И се радвам, че го направих. Почувствах се много добре. — Тя затвори вратата, без да пуска ръката му. — Повече от година не бях виждала брат си. Но той е променен. Събитията около Женева са му се отразили — цялото му внимание е съсредоточено върху изпълнението на плана. Никога не съм го виждала толкова… не зная… толкова замислен.
— Аз още не съм сигурен в него.
— Той също.
— Така ли?
— По едно време тази сутрин беше решил да не се среща с теб. Каза, че ти няма доверие. Според него някой те е подкупил, за да предадеш Женева.
— Мене?
— Помисли си. Научил е от хора в Рио, че си се срещал с Морис Граф, а след това си заминал директно за Лондон, при Антъни Бомънт. Ти се оказа прав за него. Той наистина е от „Одесса“ — Хелдън замълча за малко. — Той каза… че си прекарал нощта с Гретхен, спал си с нея.
— Чакай да ти обясня — прекъсна я Ноъл.
— Не, скъпи, няма значение. Познавам сестра си. Но не разбираш ли, че между събитията има връзка? „Одесса“ използват жените, за да забавляват приятелите си. Ти си имал връзка с „Одесса“ и те са се погрижили да ти осигурят нещо приятно и разтоварващо след дългото пътуване.
— Но това е чудовищно!
— Такива са предположенията на Йохан.
— Той греши!
— Вече го знае или поне аз мисля така. Разказах му всичко, което ти се… ни се случи. Как се опитаха да те убият. Той остана потресен. Може да те пита някои неща, но мисля, че си промени мнението.
Холкрофт поклати глава изумено. За тебе вече нищо няма да е същото… Нищо няма да е като преди. Не само че не беше същото, но не беше и това, което изглеждаше, че е. От точка А до точка Б не можеше да се стигне по права линия.
— Да не говорим повече за това — реши той. — Ще се срещнем ли по-късно?
— Разбира се.
— В издателството ли се връщаш?
— Не, днес не ходих на работа.
— Забравих, че си била с брат си. А на мен ми каза, че ще ходиш на работа.
— Налагаше се да те излъжа.
— Да, разбира се, и друг път се е налагало.
— Моля те, Ноъл. Да дойда ли да те взема? Да кажем, след два часа?
Ноъл се замисли. Не му излизаше от ума необикновената новина, която Майлс му бе съобщил. Направи опит да се свърже със Сам Буоновентура в Кюрасао, но Сам бе отишъл на обекта.
— Бих искал да направиш нещо друго за мен — каза той на Хелдън. — Казах ти за Буоновентура в Карибско море. Звънях от хотела и му оставих съобщение, но той не се обади. Би ли постояла в стаята ми да говориш с него, в случай че позвъни? Не бих те молил за това, но е спешно. Случило се е нещо, по-късно ще ти обясня какво. Нали ще отидеш?
— Разбира се. Какво да му кажа?
— Да остане на телефона няколко часа. Или да ти даде телефонен номер, на който да му позвъня между шест и осем часа парижко време. Кажи му, че е спешно. — Ноъл бръкна в джоба си. — Ето ти ключа. Не забравяй, че името ми е Фреска.
Хелдън взе ключа, хвана го под ръка и го поведе към студиото.
— А ти не забравяй, че брат ми се казва Тенисън. Джон Тенисън.
Холкрофт погледна към прозореца и през дебелите му стъкла в оловни рамки видя Тенисън, застанал на терасата. Беше облечен в тъмен раиран костюм, без шапка и палто. Опрял ръце на парапета, той гледаше силуетите на сградите на фона на парижкото небе. Високата му и стройна фигура имаше съвършени пропорции и напомняше стегнатото тяло на атлет, съставено сякаш от опънати пружини. Той бавно се завъртя надясно и се обърна към Ноъл. Лицето му правеше наистина поразително впечатление. Идеалните му черти бяха сякаш изваяни от скулптор и може би тъкмо затова то изглеждаше студено. Светлорусата коса допълваше това съвършенство.
Фон Тиболт — Тенисън също го видя и щом очите му се срещнаха, каменното му изражение изчезна. Погледът му беше жив и проницателен. Той свали ръце от парапета и тръгна към вратата на терасата.
Щом влезе в стаята, протегна ръка.
— Аз съм синът на Вилхелм фон Тиболт.
— Аз съм… Ноъл Холкрофт. Моят баща е Хайнрих Клаузен.
— Хелдън ми разказа доста за вас. Толкова много сте преживели.
— Да, и двамата преживяхме ужасни неща — съгласи се Холкрофт. — Искам да кажа, сестра ви и аз. Предполагам, че и на вас не ви е било лесно.
— Тежко наследство са ни завещали. — Тенисън се усмихна. — Малко неловко се чувствам, че трябваше така да се срещнем.
— Е, и аз съм се чувствал по-удобно.
— Без да кажа нито дума — намеси се Хелдън, — вие и сами чудесно се справихте с представянето. Смятам да тръгвам.
— Напротив, остани — предложи й Тенисън. — Това, което ние имаме да си кажем, според мен засяга и теб.
— Не съм толкова сигурна. Поне не засега. А и имам да свърша нещо — отвърна Хелдън и се запъти към фоайето. — Мисля, че за много хора е страшно важно да си имате доверие един на друг. Надявам се, че това ще стане. — Тя отвори вратата и излезе.
Известно време двамата мъже мълчаха и гледаха вратата, от която бе излязла Хелдън.
— Тя е забележителна жена — каза Тенисън. — Много я обичам.
Ноъл се обърна и го погледна.
— Аз също.
Тенисън също го погледна и продължи:
— Дано това не усложнява положението ви в момента.
— Не, но може би усложнява нейното.
— Разбирам. — Тенисън отиде до прозореца и се загледа навън. — Не съм аз този, от който се очаква да ви благослови — с Хелдън живеем напълно независимо един от друг, но дори да можех, не бих ви дал благословията си.
— Благодаря ви за откровеността.
Русият мъж се обърна към него.
— Да, напълно съм откровен. Аз не ви познавам. За вас знам само онова, което Хелдън ми е разказала и което съм научил сам. Думите й са преразказ на това, което е чула от вас, проникнат от чувствата й, разбира се. Аз чух най-различни неща, но общо взето, те са в противоречие с ентусиазирано нарисувания от сестра ми портрет.
— И двамата имаме въпроси. Искате ли да започнете пръв?
— Няма значение, не мислите ли? Моите са малко и съвсем директни. — Изведнъж в гласа на Тенисън зазвуча груба нотка. — Какво общо имате с Морис Граф?
— Мислех, че Хелдън ви е казала.
— Да — това е, което вие сте й казали. Сега го разкажете и на мен. Аз имам много по-голям опит от сестра си. Няма да приема думите ви на доверие — годините ме научиха да не го допускам. Защо се срещнахте с Граф?
— Търсех ви.
— Мен?
