Пътят към Омаха

— Най-близкият пристан на север от Суомпскът, който приема външни лодки за зареждане, е при Глочестър, а тези лодки смучат гориво с по-голяма скорост от шестима араби със сламки от един-единствен чайник с чай. Глочестър е на около половин час разстояние.

— Откъде знаеш всичко това?

— Бях командир на Бостънската моторна ескадра пет поредни мандата, разбира се, че ще го знам. Губим време, Аарон! Трябва да се обадя на ескадрата и на приятелите ми от крайбрежната охрана.

— Още нещо, Куксън. На борда му се намира един от моите служители на име Девъро — Самюъл Девъро, и е много важно той да бъде задържан от властите и да ми бъде предаден.

— Непочтен бизнес, а?

— Не, съвсем не е непочтен, просто действа много необмислено и импулсивно. Но е жизнено важно той да бъде задържан. Ще ти обясня по-късно.

— Девъро ли? Има ли някакви роднински връзки с Дансинг Девъро?

— Син му е, всъщност.

— Много свестен човек беше този Дансинг. Прекалено рано се спомина за човек с неговите способности, фактически, той ме въведе в някои доста доходоносни начинания.

— Я ми кажи, Куксън, след като той почина, ти изобщо свърза ли се с вдовицата му?

— Как бих могъл да постъпя другояче? Той беше мозъкът, аз просто допринесох с една незначителна сума. Преведох дължимото от моя страна на сметките й. Както ти казвам, кой би постъпил другояче?

— Някои хора изглежда не са го направили.

— Проклети крадливи кръвопийци… Аз сега трябва да свършвам и да проведа още няколко разговора, Аарон, но щом така и така се чухме, защо не вечеряме заедно някой път.

— С най-голямо удоволствие.

— С твоята прекрасна съпруга, Шели — тя е толкова висока и грациозна жена.

— Тя се казва Шърли и фактически никак не е висока, по-скоро… няма значение.

Глава 28

Небето изведнъж притъмня и сивите облаци се понесоха в пълен синхрон с гневния океан. А навътре в морето, далеч от брега на Масачузетс, Сам Девъро се държеше за парапета на моторницата и се чудеше какъв зъл дух го беше обладал, за да го накара да се обади на Джеф Фрейзиър, човек, когото определено не харесваше… Е, може би „не харесваше“ беше прекалено силно. Никой, който познаваше „Крейзи Фрейзи“, както го наричаха понякога в мигове на раздразнение, не можеше истински да не го харесва, защото имаше сърце, голямо колкото месечната му наследствена рента, която той охотно би дал на някого, когото би сметнал за нуждаещ се. Това, което безпокоеше Сам в момента, бяха маниакалните маневри на Фрейзи, които сякаш нарочно изпращаха тънката и издължена лодка с два мотора право срещу чудовищните вълни.

— Така трябва, стари ми съученико! — изкрещя хилещият се шкипер с накривена капитанска шапка с лентички. — Тия тънки нещица не излизат над водата, ако не посрещнеш вълната пръв!

— Искаш да кажеш, че можем да потънем?

— Всъщност не съм съвсем сигурен; досега не ми се е случвало! — Гигантска струя се разби в носа на лодката и измокри и двамата мъже. — Адски възбуждащо, нали, приятелю?

— Джеф, ти трезвен ли си?

— Може би съвсем малко, старче, но това няма да окаже никакво влияние! — извиси глас Фрейзиър — Малко твърдо гориво дори помага на духа в такива внезапни бури! Дава ти една крачка предимство пред стихията. Чуваш ли ме, Деви?

— За мое най-голямо нещастие, да, Фрейзи.

— Не се притеснявай. Тези бури връхлитат ненадейно, но понякога също толкова бързо утихват!

— И колко време продължават?

— Не повече от час, час и нещо — изкрещя щастливо ухиленият Фрейзиър. — Единственият ни проблем е докато дойде това време да си намерим корито.

— Корито ли?

— Залив, който омаломощава вълните и вятъра, а такива са адски малко по бреговата линия.

— Отдръпни се към плажа!

— Фрашкано е със скали и рифове, Деви, а тези сладки нещица не се поддават толкова лесно на контрол в лошо време.

— По дяволите, карай към плажа! Виж какви води са се проснали пред теб, без нито една скала. Имам важна работа!

— Ами, скалите и пясъчните рифове не са единствените пречки, стари приятелю — извика Фрейзиър. — Лодки като тази не са най-желателната гледка на някой частен плаж, а ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че докъдето се вижда, има само плажни вили!

— Та ти влезе в Суомпскът само преди половин час!

— По тия места хората като мен плащат за крайбрежните води, които изобщо не използват, за да не могат съседите да ни чуват или да замърсяват водите ни. Също така всички знаят къщата на Бърнбаум и всеки, който чете светската хроника във вестниците е осведомен, че те присъстват на поземлен аукцион в Лондон. Така че там рискувах, Деви, но не и тук — не със тази машина и не с предишните ми бум-бум- та.

— Какви бум-бум…?

— Просто малки глупави пътни произшествия, може да се каже. Нищо особено, но във всяка каца, пълна с ябълки, винаги има по една-две гнили, нали знаеш!

— Какви ябълки? Какви каци? — изрева Сам, след като от двете страни на лодката две вълни в синхрон се стовариха отгоре му и го измокриха до кости.

— Тъпата моторна ескадра на дядката — бездарници, които ме мразят, защото моторницата ми е по- бърза от коя и да е от техните!

— За какво говориш, по дяволите, Фрейзи? — Една огромна вълна се стовари върху Девъро и го събори върху палубата. Той успя да се вкопчи в дръжката на вратата на малката кабина, тя се разтвори рязко навътре и тласъкът го принуди да напъха вътре главата си. — Помощ!  — изкрещя той. — Заседнах някъде!

— Нещо не те чувам, Деви, но не се притеснявай, стари приятелю! Маркерите на Глочестър вече се виждат отпред. „Червен десен завой“, както се казва.

— Червен… мффт… мффттт!

— Говори по-ясно, Деви! Нищо не чувам от този вятър, но ще съм ти много благодарен, ако ми отвориш една бутилка „Дом Пери“. Има там една изстудена каса отзад. Просто ми я търкулни по палубата, както правехме едно време с момичетата от Холиоки, помниш ли?

— Мффтт… оуу… оох! — изписка Сам, докато изваждаше главата си от отвора с някакво навито бяло въже отгоре вместо венец. — Искаш бутилка шампанско, когато се намираме в центъра на ураган? Ти си патологичен случай, Фрейзи, напълно откачен!

— Хайде, стига, старче, това е само едно малко по-силно вълнение и нищо повече, — Ухиленият капитан с козирка на шапката над дясното ухо се обърна и погледна проснатия на палубата пътник с въже около главата — Я, старче, това на главата ти корона от тръни ли е? — изрева той и избухна в смях.

— Аз няма да ти донеса бутилка шампанско и настоявам да ме оставиш на брега или в противен случай като съдебен служител лично ще те санкционирам, позовавайки се на неспособността ти да управляваш плавателен съд в открито море!

— На две хиляди ярда от брега ли ще стане това?

— Много добре знаеш какво искам да ти кажа! — Девъро се надигна на крака, но върху раменете му се стовари поредната маса вода и го размаза върху палубата. — Фрейзиър! — изкрещя Девъро, успявайки да се залови отново за перилата. — Тебе