Пътят към Омаха

още писка там. Момчетата и момичетата ни са бесни и казаха, че няма да търпят повече. Не щат да понасят тия двама мошеници и си искат обратно парите!

— Ще си получат парите в петдесеторен размер, обещавам!

— Мамка му! Виждаш ли това, което виждам и аз, Г. Г.?

— Аз съм на ъгъла на тази сграда и стават прекалено много неща…

— Една шайка типове си пробива път към позициите ни… изчакай една секунда! Сега някакви други — или са полузащитници, или са някакви маймуни в костюми — се присъединяват към тях. Те се спускат към нашия генерал!

— Изпълнявайте План Б, приоритет Номер Едно! Измъкнете го от там! Не можем да позволим да пострада… Започвайте химните и танците. Веднага!

— Ами какво ще стане с двамата мошеници, Вини и бройлера?

— Седнете върху тях!

— Направихме го в автобуса. Дребният ухапа задника на Орлов взор.

— Изпълнявай. Аз тръгвам напред!

— Телешки нос, слушай ме и изпълнявай! — прошепна рязко Хоукинс в радиото си, докато си пробиваше път към входа на Съда.

— Сега пък какво? Измъкнахме генерала ти, който непрекъснато пискаше, че „не бил свършил!“ Малкият Джоуи е прав, той е тъпак!

— Малкия Джоуи ли?… Тъпак?

— Ами да, ние сключихме сделка. Той ще ни върне половината пари и аз ще взема двадесет процента за арбитража.

— Джони, намираме се в криза!

— Не, не се намираме. Двамата мошеници са в един бар малко по-надолу по улицата. Нали разбираш, червената перука на Вини не допринасяше кой знае колко за имиджа ни. Беше съвсем неподходяща. Всъщност, той не е съвсем лош човек, когато го опознаеш. На теб известно ли ти е, че истинските индиански етнически типове били на голяма почит в Лае Вегас? Невада била една голяма запазена територия за червенокожите, разбираш ли.

— Аз ти говоря за настоящия момент! План Б, приоритет Две — мирното превземане на Съда!

— На теб чавка ти е изпила шибания мозък! Може да ни изпозастрелят!

— Не и ако всички паднете на колене и започнете да нареждате и плачете на висок глас, но чак след като вече сте вътре.

— Кой го е казал?

— Има го и в Конституцията. Никой няма право да застреля човек на колене, защото той се моли и ще умре с достойнство, а този, който го е застрелял, ще бъде прокълнат от Господ.

— Без майтап?

— Без майтап. Тръгвайте!

Ястреба върна обратно радиото в прокъсания си джоб вече във вътрешността на огромното фоайе на Върховния съд, а в това време Сайръс държеше Аарон, Джени, Сам и двамата Деси плътно до стената, далеч от аркообразните детектори за метал.

— Слушайте ме сега, приятели — каза химикът-наемник. — Когато уопотамите нахлуят вътре, Д-Едно и Д-Две ще обезвредят детекторите като ги повдигнат, а вие — Сам, Джени и господин Пинкъс, ще се промъкнете под тях и ще се отправите към втория етаж. Използвайте стълбите или асансьорите, няма значение и отидете до втория килер от дясната страна. Другите ви дрехи са там в един найлонов плик. Преоблечете се в мъжката и в дамската тоалетна и се съберете пред залата в източния край на коридора. Аз ще ви чакам.

— Ами Мак? — попита Девъро.

— Доколкото го познавам, а мисля, че вече го опознах добре, се обзалагам, че ще бъде в този килер и ще разпределя покупките преди вас. Човече, щеше ми се този тигър да беше управлявал някои от кампаниите, в които съм участвал. Аз съм добър, но той е връх — искам да кажа, наистина зъл!

— Това комплимент ли е, Сайръс? — попита Пинкъс.

— По-добре да ми повярвате, равине. Бих го последвал и в ада, защото знам, че ще се върна.

— Е, той никога не е плувал двадесет мили в ураган…

— О, я млъквай, Сам… О, о, ето ги, идват!

— Велики Аврааме! — прошепна Аарон, докато ордата уопотами с боядисани, восъчни лица, разкривени в гротесков хленч, се втурнаха през вратите и моментално паднаха на колене, пеейки в унисон с глави вдигнати към тавана, молейки боговете си за пощада. (Ако някой знаеше, а никой не знаеше, това все още беше „Честването на първата брачна нощ“.)

Една дузина пазачи свалиха от раменете си пушките и ги насочиха към главите на протестиращите. Но нито един не стреля. Това го имаше в Конституцията, или поне в съзнанието на охраната на Върховния съд, че не трябваше да се стреля по хора, които се молят. Вместо това се чуха аларми, но не от детекторите, а от вътрешността на самата сграда. За няколко секунди в огромната зала се стекоха подкрепления от охраната, служители и помощен персонал. Настъпи истински хаос.

— Сега! — прошепна Сайръс. Деси-Едно и Две повдигнаха дебелите кадифени въжета и Аарон, Сам и Джени пропълзяха под тях, възползвайки се от безредието.

Макензи също премина без да благодари на някого за този късмет и се втурна към стълбището, което водеше към втория етаж.

Проблем. Естествено. Лелята на Вини Бам-Бам, Анджелина Хойкалото беше объркала втория килер със стаята на климатичната инсталация и няколко скъпоценни минути бяха пропилени в търсенето на черната найлонова торба, в която се намираха дрехите им. Изведнъж се чу приглушена експлозия, на която всъщност нито един от тях не обърна внимание.

— Намерих я! — извика Сам и във въодушевлението си дръпна някакъв шалтер и климатичната инсталация даде накъсо. — Всичко спря — добави той, озадачен от внезапното спиране на голямата машинария.

— Кого го е грижа? — извика Дженифър, подхващайки Пинкъс, докато в това време Ястреба се задаваше тичешком от другия край на коридора и сваляше в движение скитническото си сако.

— Те ти булка Спасов ден! — изрева той. — Тъпата стълба беше заключена отвътре!

— Как влезе? — попита Девъро, измъквайки дрехите на Редуинг от торбата.

— Винаги нося в себе си малък пластичен експлозив, човек никога не знае за какво ще му потрябва.

— Вярно, стори ми се, че чух някакъв гърмеж — каза изтощеният Пинкъс.

— Къде е дамската тоалетна? — попита Редуинг.

— Там в края — отвърна Макензи, сочейки на изток.

— А къде е нашата тоалетна? — попита Сам.

— Доста по-близо, ето тук отляво.

Те потеглиха и изведнъж Дженифър се обърна и извика. — Сам! Мога ли да се преоблека заедно с теб? Остават още само три минути, а онази врата е на разстояние две футболни игрища!

— Леле Боже, откога чакам тези думи!

Проститутката с платиненорусия шлем се втурна обратно към пилегледача „Алби-Джо Скруб“ и двамата заедно последваха Пинкъс и Ястреба в помещението за облекчаване. Джени влезе бързо в една от кабинките, а мъжете се отърваха от дрехите и перуките си и останаха по далеч по-приличните облекла, които носеха под живописния камуфлаж.

Освен Ястреба. Защото в дъното на торбата за отпадъци, сгъната грижливо, за да бъде извадена без усилия, се намираше пълната му парадна униформа на Гърмящата глава, вожд на уопотамите, включително и величествената корона от пера, най-величествената от времето, когато окиичобите са посрещнали един заблуден козметик на име Понс де Леон85 на брега на бъдещия