Пътят към Омаха

Маями Бийч. Той бързо свали скитническите си панталони и подгизналата си от пот риза и ги замени с облеклото от фина еленова кожа и кожения си бизонски жакет. След това, под смаяните погледи на Аарон и Сам, внимателно положи огромното творение от пера върху главата си. То се разстла във всичките си сто осемдесет и осем сантиметра.

Една минута по-късно Дженифър излезе от кабината в безупречен тъмен костюм, с вида на хладна и преуспяваща дама адвокат, която изобщо не се бои да застане пред доминирания от мъжкия пол Върховен съд. Това, което я уплаши за момент, беше гледката, която представляваше Макензи Хоукинс.

— А-а-а! — изпищя тя.

— Изразяваш в пълна степен и моите чувства — каза Девъро.

— Генерале — добави Пинкъс, влагайки в титлата любезна, но твърда молба, — това не е някакъв маскарад на Бала на розите в Пасадена. Тези процедури са най-сериозните и респектиращи в правната ни система и вашата външност, колкото и великолепна да е, едва ли е подходяща за ситуацията.

— Какво й е на ситуацията, командире?

— Само бъдещето на племето уопотами и огромен сектор от отбранителната структура на държавата.

— Ще се изкажа по първата част. Мнението ми е окончателно. Между другото, това е всичко, което нося със себе си, освен ако не желаете да вляза като някой член на племето Скитникос анонимикус — което, погледнато от друга гледна точка, не е съвсем лоша идея.

— Ще отидем с перата, генерале — каза бързо Дженифър.

— Мръсното сако още е в коридора — замисли се дълбоко Хоукинс. — Тук горе няма кой да го намери; всички са долу… Като си помисля за това, аз един беден и подтиснат човек от един онеправдан народ — облечен в парцали и може би с хлътнал от глад стомах.

— Не, Мак! — извика Сам. — Те ще те измъкнат навън и ще те линчуват.

— Предполагам, че е напълно възможно — каза Ястреба и се намръщи. — Това е един безчовечен град.

— Тридесет и пет секунди — обяви Редуинг, поглеждайки часовника си. — По-добре да тръгваме.

— Не мога да си представя, че минута или две закъснение могат да имат някакво значение — каза Аарон. — Имам предвид, че там долу цари истинско гражданско неподчинение, маси щурмуват барикадите, което си е живата истина.

— Не щурмуват, командире, а се молят. Има разлика.

— Той е прав, Аарон, и това никак не е в наша полза — каза Девъро. — Веднага щом пазачите осъзнаят, че това е в общи линии една мирна демонстрация, готовността веднага ще бъде отменена и другите веднага ще се върнат по местата си… Ти си присъствал на подобни процедури и преди, нали шефе?

— Три или четири пъти — отвърна Пинкъс.

— Кой стои пред вратите на Върховния съдия, командире?

— Специален пазач и един съдебен служител, генерале.

— Проклятие! — изрева Ястреба. — Единият от тях или и двамата ще разполагат със списък на имената ни. Ще се обадят по радиото и още една дузина други ще изникнат от ламперията и ще ни разкарат. Никога няма да влезем вътре!

— Предполагам, че не говорите сериозно — каза Дженифър. — Това е Върховният съд. Никой не може да подкупва пазачите и съдебните служители и въобще всякакви такива неща.

— Помисли си за милиардите дългове и зачервените физиономии в Пентагона, а и в Министерството на правосъдието и в Държавния департамент и още няколко дузини пиявици в Конгреса, които си прекарват отпуските в плюскане на тонове свинско. Какво са неколкостотин хиляди долара, които ще бъдат изръсени тук из тези свети зали!

— Мак е прав донякъде — каза Сам.

— Плътта е податлива на изкушения — отбеляза Аарон.

— Хайде да се омитаме оттук! — заключи Дженифър. Така и направиха и забързаха, запазвайки максимално достолепие, към внушителните аркообразни врати на кабинета. За тяхно най-голямо облекчение, видяха, че масивната фигура на Сайръс е застанала пред тях; с огромно учудване видяха и двамата Деси, коленичили от двете му страни в свещеническите си одежди.

— Полковник, какво правят тук двамата ми адютанти?

— Генерале, какво сте си сложил, по дяволите?

— Парадната униформа, подобаваща на племенния ми сан, разбира се. Сега, отговорете на въпроса ми!

— Идеята беше на Деси-Едно. Той каза, че са стигнали толкова далече и въпреки че не били сигурни за какво е това всичкото, решили, че може би ще се нуждаете от допълнителна охрана. За тях не представляваше никакъв проблем да се качат тук — колкото и да е странно, но тук си е живо убежище от безредиците на долния етаж.

— Колко мило — каза Дженифър.

— Колко тъпо! — изкрещя Девъро. — Ще ги забележат, ще ги арестуват и разпитват и цялото ни нелегално проникване ще цъфне на първите страници на вестниците!

— Ти нищо не разбираш — каза Д-Едно, надигайки глава с ръце все още сключени за молитва. — Numero uno, изобщо нищо не сме видели. Numero dos, ний сме misioneros, които обръщат бедните варвари в Христовата вяра. Кой ша арестува такива падрета? А ако се опитат, няма да могат да ходят няколко месеца и никой няма да влезе вътре освен вие.

— Проклет да съм — измърмори Хоукинс и погледна почти нежно надолу към двамата си адютанти. — Правилно съм се спрял на вас, момчета. При тъмните операции човек винаги трябва да разполага с вторичен спасителен персонал; той обикновено е първият, който поема огъня върху себе си. Ние се поколебахме да ги включим, защото знаехме каква може да бъде равносметката, но вие не се поколебахте да дойдете като доброволци. Прекрасно е от ваша страна, момчета.

— Т’ва е хубаво, генерале — каза Д-Две, — но ти няма да си проклет. Аз сам ще оправя тая работа, а не моя амиго. Нъл’ виждаш, аз съм catolico, той е само protestante — то не се брои.

Тътенът на отекващи стъпки по дългия коридор накара всички да извърнат рязко глави в пълен шок. Той бързо премина, щом тичащата фигура на Роман З., с по една камера във всяка ръка и дълга найлонова торба, преметната през рамото му и удряща се в бедрата му, се затича към тях.

— Мои най-скъпи и най-обичани друзя! — изкрещя той, останал без дъх и спря. — Няма да повярвате колко великолепен бях! Заснех физиономиите на всички, включително и трима човеци, които убедих с дългия си нож да кажат, че са били изпратени тук от „Министъра на правосъдието“ и от някакъв дребен секретар на нещо дето му викат „отбрана“.

— Това е страхотно! — каза Сам. — Но как се добра дотук?

— Очен лесно! Там долу в мраморната зала всички пеят и танцуват, и се смеят, и плачат, също като моите цигански предшественици. Хора със смешни дрехи и боядисани лица раздават наоколо бутилки с плодов сок и всички са толкова щастливи и тъжни, че ми напомниха за един наш лагер в планините на Моравия. Всичко е glorioso!

— O, Боже мой! — възкликна Дженифър — Джибрите!

— Кое, скъпа моя?

— Джибри, господин Пинкъс. Най-отровното питие, добивано някога от цивилизован или нецивилизован човек. Мохоуките твърдят, че те са го изобретили, но ние сме го подобрили и сме го направили двадесет пъти по-силно. Употребата му е абсолютно забранена в резервата, но ако някой е успял да открие тези джибри и да ги пусне в употреба, това е само онзи негодник Джони Телешкия нос!

— Бих казал, че в този момент той е напълно достоен и за името си, и за рождението си — каза Девъро.

— Хайде да влизаме — каза вече съвсем заповеднически Сайръс. — Аз ще