Пътят към Омаха

— Искам го обездвижен, а колата обезвредена, разбираш ли какво ти казвам?

— Не е толкова трудно. Той да отиде да спи, а аз да изтръгна шнуровете — т’ва се прави всяка нощ в Бруклин. Освен ако не го искате мъртъв, което, честно, генерале, аз не правя.

— За Бога, не! Искам да им изпратя послание. Те искат да ни гръмнат задниците, момко, а аз ще им покажа, че не могат да го направят!

— Ще стане, генерале. След т’ва к’во?

— Върни се в хотела, в апартамента на господин Пинкъс, но покрий фланговете си. Четирима мъже в тъпанарски черни шлифери се качиха горе да ни светят маслото… Докато дойдеш, аз сигурно ще съм разкарал поне трима от тези негодници, но ти все пак се погрижи за четвъртия.

— Хей! Само ти ли ша са забавляваш? Аз ша взема три, ти вземи един!

— Харесва ми духът ти, синко.

— Ами Деси-Две?

— Ще ти обясня след малко — каза Хоукинс, обръщайки се към Аарон Пинкъс. — Кажете ми, командире, имате ли някое място, за което никой да не знае, нещо като скривалище, където водите, да речем, непривилегировани жени, които, биха се радвали на вашата компания?

— Вие луд ли сте? Вие не познавате Шърли!

— Добре, разбирам… Но някъде все пак трябва да има някое не толкова оживено място, където бихме могли да останем за ден-два.

— Ами, фирмата купи навремето една скиорска хижа до границата с Ню Хемпшър, защото един от най- надеждните ни клиенти беше изпаднал в огромно затруднение — там рядко вали сняг…

— Това е добре! Ще се присъединим към вас там.

— Но откъде ще разберете къде се намира?

— Много просто, команданте — намеси се Деси-Едно, — Деси-Две чопна само автомобили, дето си имаха telefonos вътре. Записахме numeros и на двете. — Д-Едно извади къс хартия с два номера, изписани напряко. — Виждаш ли? Моят амиго, той има същото.

— Вие двамата сте наистина забележителни. Много ще ми бъде приятно, ако ми се обадите…

— Не е време за медали, командире! — прекъсна го твърдо Ястреба. — Мисията ни не е приключена. Вземете Сам, майка му и индианката и ги закарайте в Ню Хемпшър. Сега, хайде да се махаме оттук! Сержантът ми и аз имаме да вършим работа!

* * *

Първите два черни шлифера изобщо не разбраха какво им се случи. И двамата бяха се прикрили близо до вратите на апартамента, който преди малко напуснаха Ястреба и компанията му, и двамата бяха издебнати от Ястреба откъм стълбището, приведени в безсъзнание и лишени от всичките им дрехи, включително и от слиповете. Третият неуспял убиец се опитваше да отвори вратата, но заниманието му беше прекъснато от един пийнал гост на хотела, който минавайки покрай него се извъртя и отпрати в долната част на гърба му един парализиращ удар чи-сай. Четвъртият Хоукинс остави на адютанта си, Деси-Едно. В крайна сметка в това се състоеше отговорността на командващия — да вдъхва увереност на подчинените си. Всъщност това се превърна в урок по търпеливост, едно от най- важните качества, които трябва да притежава добрия разузнавач, мислеше си Мак. Той чакаше в сянката на вратата, до която лежеше в безсъзнание голият убиец от СВН. Д-Едно се появи безшумно и тръгна също така тихо към средата на коридора, където притисна гърба си към стената срещу апартамента на Пинкъс. В продължение на осем минути, които се сториха на Деси-Едно цял час, той остана неподвижен и едвам дишащ, докато вратата през две врати от неговата се отвори и един мъж в черен шлифер излезе, хванал автомат в ръката си.

— Iguana, Jose! — изрева Д-Едно и така изненада неосъществилия се убиец, че той изобщо не разбра как оръжието беше изритано от ръката му, нито пък разбра как бе проснат в безсъзнание от един бърз и тежък юмрук в средата на челото му.

— Изключително! — каза генералът, излизайки от сенките. — Знаех си, че има нещо в теб, синко.

— Защо не го направи ти, за Бога?

— Практика на бойното поле, момко! Всички така сме се издигнали.

— Можеше да ме убие!

— Аз имах пълна вяра в теб, сержант. Ти си съвсем готов за курса на Военното разузнаване за напреднали.

— Т’ва хубаво ли е?

— Ще поговорим по-късно. Сега трябва да съблечем тоя палячо до голо и да се махаме оттук. Всички сме между чука и наковалнята, адютант. Трябва да се съсредоточим върху следващите си ходове. И за мен, и за теб това е присъединяването към останалите някъде там на север.

— Няма проблеми, генерале. Преди да дойда тук, говорих с моя амиго по telefono в колата. Където и да идат, Деси-Две ще стои в автомобила, за да ми каже къде са.

— Добра тактика, синко… — Ястреба млъкна при звука на отваряща се врата. Двойка гости на хотела на средна възраст, излязоха от стаята си. — Бързо! — прошепна Мак и посегна да вдигне проснатото на пода тяло. — Изправи го, като че ли току-що е драйфал.

— Той излезе ей от оная врата, генерале. Още е отворена!

— Да тръгваме! — Хоукинс и адютантът помъкнаха куцащата фигура към отворената врата под изумените погледи на гостите на хотела.

— Долу има страхотна сватба, амигос! — извика Деси-Едно, поглеждайки назад. — Искате ли да ви вземем на купона?

— Не… не, благодарим — каза възрастният мъж и побърза да отведе жена си към асансьорите.

* * *

Скиорската хижа в подножието на Хуксет, щата Ню Хемпшър представляваше една недодялана, занемарена и усойна постройка, която и в най-добрите си времена не би била удостоена с повече от две звезди дори и в непретенциозна, туристическа брошура. Но все пак тя беше убежище и имаше и електричество, и отопление, и телефон. А също така се намираше на по-малко от час от Бостън и по тази причина „Аарон Пинкъс и съдружници“ я намираха за съвсем прилично извънградско убежище за адвокати, работещи по трудни дела. Тя беше станала толкова необходима, че Аарон беше решил да не я продава, а да я преустрои и ремонтира.

— Ние трябва да върнем тези две коли — каза загрижено Пинкъс на Ястреба, докато сядаха един срещу друг в дълбоките кожени кресла в бившето фоайе на хижата. — Полицейските бюлетини ще бъдат разпратени навсякъде.

— Няма защо да се безпокоите, командире. Моите адютанти ще ги префасонират за нула време.

— Не е в това работата, генерале. Това е сериозна кражба, а Сам и аз сме, нека да ви припомня — служители на съда и бяхме доброволни съучастници. Наистина настоявам.

— О, по дяволите, подробности! Добре, ще пратя сержантите да ги откарат обратно и да ги оставят на една пресечка от хотела.

— Много ви благодаря, генерале.

— След това може да вземат за временно ползване други две возила…

— Моля ви, това не е необходимо! фирмата ми има постоянен договор с една агенция за коли под наем и моят шофьор Пади може да докара тук един автомобил, а някой негов приятел още един.

— Ще трябва да докарат и адютантите ми. Още нямам готовност да ги освободя.

— Разбира се. При така стеклите се обстоятелства, аз бих се чувствал още по-добре, ако тези двама младежи са наоколо. Ето, ще ви напиша адреса на агенцията, всички могат да се срещнат там — Пинкъс бръкна в джоба си и извади един бележник.