Пътят към Омаха

— Това е пълна справка за този, с когото в момента си уреждам среща.

— Леле-мале, кълна се в гроба на леля ми Анджелина, за твое добро е!

— Това ще преценя аз.

— Не мога да ти кажа нищо без позволение.

— Ами я си представи, че започна да ти изтръгвам ноктите един по един, а, Малки Джоузеф?

— Хайде стига де, това вече го минахме. Под лайняната си обвивка може и да си твърд, но в никакъв случай не си някой истеричен нацист… Ето, ето ги ръцете ми. Искаш ли да позвъня да донесат едни клещи?

— Престани, Джоузеф… Малката волност не трябва да излиза извън рамките на тази стая!

— Ако искаш да ми кажеш, че не искаш клещи, забрави го. Същото го казах и на поне една дузина capitanos в армията на Мусолини — тази тлъста пача!

Телефонът иззвъня.

— Това вероятно е свръзката ти, Джоузеф. Понякога истината е най-доброто разрешение. Кажи на шефа ти, че съм тук — точно тук, с теб!

— Времето съвпада — каза Савана, поглеждайки часовника си. — Сега той трябва да е сам.

— Направи както ти казах.

— Имам ли избор? Че няма да ми изтръгнеш ноктите — няма, но огромните ти лапи върху нежното ми гърло са съвсем друго нещо — Малкия Джоуи отиде до телефона на нощното шкафче и го вдигна. — Аз съм — каза той — и големият Генерал Тъпак е на три метра от мен, само че не знае с кого ще говори, а аз държа на пръстите си, ако разбираш какво искам да ти кажа.

— Дай ми го, Джоуи — каза спокойният глас на Винсънт Манджекавало.

— Ето — извика Савана и подаде слушалката на Хоукинс.

— Тук Командир X — каза Ястреба в микрофона, — доколкото разбирам, разговарям с Командир Y.

— Вие сте генерал Макензи Хоукинс, сериен номер две-нула-едно-пет-седем, Армия на Съединените щати, два пъти носител на Медала за Чест на Конгреса и най-големият трън в задника на Пентагона, с който той някога се е примирявал. Точен ли съм?

— Ами, някои от преценките ви са доста пресилени… Кой сте вие, по дяволите?

— Аз съм един човек, който само до преди един ден искаше да ви види в гроба — с всички военни почести, разбира се — но, който сега ви иска съвсем жив. Достатъчно ясно ли се изразявам?

— Не, не се изразяваш ясно, вашингтонско копеле такова. Защо мина на другата страна?

— Защото ония, които ви искаха некролозите, сега искат моя, а на мен това определено не ми харесва.

— Значи ти си бил палячото, който изпрати онзи дрисльо Цезар Не-знам-си-кой- си в „Четирите сезона“?

— За мой най-голям срам и позор, аз бях.

— По-спокойно, синко, провалът не беше твой, а негов. Той просто беше много тъп, а аз имам двама отлични адютанти.

— Какво?

— Не бих желал да си прекалено жесток към себе си. Командирът винаги трябва да е подготвен за неочаквана външна намеса. Това е част от обучението по теория на вероятностите във Военната академия.

— Какви ми ги говориш, по дяволите?

— От което се досещам, че ти просто не си от военен материал. А аз какво друго бих могъл да кажа?

— Можеш просто да слушаш, ето какво… Аз съм много опечален, че определени хора, за които смятах, че много ме уважават, искат да ме видят в същия този гроб, за който се разбрахме, че е предназначен за теб — само че сега те искат и аз да съм там с теб, което съвсем не ми е по вкуса, capicse? Искам вие да останете жив и в добро здраве, за да мога аз да постъпя с тези типове така, както и те с мен. А именно, да погреба копелетата.

— Не става, командире Y. Ако говорите за разправа с крайни последствия сред цивилен персонал, ще ми бъде необходима пряка заповед от Президента, подписана също така и от председателя на Съвета на началник-щабовете и от Директора на ЦРУ — ако ви е ясно какво означава това.

— Не се шегувате, нали?

— Не очаквам от вас да знаете каква е процедурата…

— А аз пък не искам от вас това, което току-що казахте! — прекъсна го рязко Манджекавало. — Не съм опрял до вас за няколко дребни и прости удара. Това, което съм наумил на тези перлено бели тиквички, е чисто изтезание. Искам ги унищожени, смазани, съсипани — част от бездомниците с кредит колкото на Скитника Пит!

— Скитника ли?

— Той навремето чистеше писоарите в метрото на Бруклин — ето това искам за тези копелета! Искам в останалата част от мизерния си живот тези нещастници да чистят писоарите в Кайро!

— Бих споменал, Командире Y, че като млад капитан в пустинната война срещу Ромел, аз доста се сприятелих с египетския офицерски корпус…

— Basta! — извика Манджекавало, но моментално се усети и снижи глас. — Извинете ме, велики, велики генерале. Подложен съм на голямо напрежение, нали ме разбирате?

— Не може да си го позволявате — направи му забележка Ястреба. — Всички се чувстваме по този начин, но на вас не ви е позволено да се предавате. Помнете, че вашите хора търсят у вас смелостта, която може би не им достига. Стегнете се и я покажете!

— Ценя дълбоко тези ваши думи — каза засрамено Вини Бам-Бам, — но сега трябва да ви предупредя…

— СВН-тата ли имате предвид? — прекъсна го Хоукинс. — Малкия Джоузеф предаде предишното ви послание и понастоящем ситуацията е под контрол. Вражите части са обезвредени.

— Какво? Те вече са ви открили, така ли?

— За по-голяма точност, командире, ние първи ги забелязахме и предприехме подходящи действия. Моите сили са на съвсем сигурно място и ще останат там далеч от сцената на бойните действия.

— Какво стана? Къде са СВ-тата?

— СВН-тата — поправи го Ястреба, — Непоправимите. А не тези другите смели, нормални мъже, които аз съм обучавал и които са дали толкова много. Това са психопатите, от които не можахме да се освободим.

— Но къде са те?

— Ами, понастоящем сигурно са в затвора, до един с обвинение за оскърбление на обществения морал, а ако не са, значи четирима чисто голи мъже тичат нагоре-надолу по стълбите на хотел „Риц-Карлтън“ и се крият, за да не ги види никой… O, а петия член на групата, също гол, е без съмнение още в линкълна си, който няма да потегли, защото има повреда.

— Мамка му!

— Вярвам, че това послание ще бъде предадено във Вашингтон безпрепятствено и по най-бързия начин… А сега, да се върнем на тактиката, командире. Вие очевидно сте в течение на моите планове, а какви са вашите?

— Същите като вашите, генерале. Спрямо едно малко и наивно племе от невинни коренни жители на САЩ е било извършено едно отвратително и мръсно деяние и щедрата богата нация трябва да им възстанови дължимото… Дотук харесва ли ви?

— Право на мушката, боецо!

— А сега, това което не ви е известно, генерале, е, че известен брой съдии от Върховния съд намират декларацията на адвоката ви за що-годе убедителна. Те в никакъв случай не представляват твърдо мнозинство, но я обсъждат помежду си.

— Знаех си! — намеси се триумфиращо Ястреба. — Ако не беше така, нямаше