Пътят към Омаха

да опрат до Златния Голдфарб — когото също съм обучавал.

— Да не би да познавате Хайми Урагана?

— Дяволски добър мъж, силен като слон и умен като оксфордски отличник.

— Добре, добре — продължи Манджекавало, — но поради положението с КСВВС и съображения за национална сигурност, Съдът още осем дни няма да позволи декларацията да бъде обявена, а в деня преди това да стане, вие и вашият официален адвокат ще трябва да се явите на закрито заседание за устен разпит. Това се прави, за да ви се даде възможност окончателно да предявите искането си.

— Аз съм подготвен за това, Командире Y. Подготвен съм почти от цяла проклета година! Приветствам поканата. Аз съм чист.

— Да бе, но Пентагонът, Военновъздушните сили и особено доставчиците на отбраната не са. Те искат вашия задник, генерале, мъртвия ви задник.

— Ако контингентът, изпратен днес следобед от тях в Бостън, бележи еволюцията им в областта на бойните умения, то аз ще се запътя към Върховния съд и ще вляза там в пълна парадна уопотамска униформа.

— Исусе! Казвали са ми, че те били най-жестоките и най-побърканите убийци. Изключение правела една група, която държат затворена зад високите стени в някаква смешна ферма, където те играели на волейбол, прехвърляйки пазачите през мрежата. Викат им „Гнусната четворка“ — те са следващите, които ще пуснат по петите ви.

— В такъв случай — каза Ястреба — предполагам, че бихте могъл да ни изпратите попълнение от един взвод. Да ви кажа истината, Командире, аз разполагам само с двама оперативни подчинени за защита на позициите.

— В това е проблемът, генерале. При едни нормални обстоятелства бих могъл да изпратя цял екип опитни командоси, които да ви отбраняват, но сега няма време — такава операция изисква известна подготовка, защото секретността трябва да е пълна, в противен случай всички ще изгубим.

— Това ми звучи досущ като изявление на някое гадно копеле с раиран костюм, господин Безименен.

— Няма такова нещо… кълна се в гроба на леля си Анджелина…

— Това е лелята на Малкия Джоузеф.

— Семейството ни е голямо… Слушайте сега, бих могъл да събера двама или трима много близки сътрудници, на които може да се разчита да мълчат като свети монаси, но повече от това ще представлява проблем. Отсъствието им ще бъде забелязано, ще започнат да задават въпроси, вероятно ще плъзнат и слухове от рода на: „За кого работеше той?“ или „Че той изглеждаше прекрасно вчера, какво искаш да ми кажеш с това, че е в болница?“ Прекалено много въпроси от този род ще изникнат, ако ви дам по-голяма охрана и заедно с тях може да изскочи на повърхността и моето име, а това не трябва да става!

— Да не би да сте затънал в някакви гущерови лайна, Командире Y?

— Казах ви, сблъсках се със собственото ми отстраняване. Аз съм finito, костите ми вече са морска сол!

— Страшно съжалявам, боецо… Горе главата, командире, докторите не винаги знаят всичко.

— Моите доктори знаят, защото не разбират и бъкел от медицина!

— Аз имам друго, може би трето виждане по въпроса…

— Генерале, ако обичате! Става въпрос за това, което ви обясних преди малко. Известни сили очакват да ме видят вкочанен до един, два дни и така и ще стане. — По-точно, така ще изглежда, че е станало — защото докато съм умрял ще мога да работя във ваша полза, така както и в моя собствена.

— Аз не съм кой знае колко религиозен човек — заключи дълбокомислено Ястреба. — Честно казано, видял съм доста пролята кръв, заради онези фанатици, които се кълнат, че ще убиват всеки, който не мисли като тях. Историята е пълна с такива фъшкии, но аз не си падам по тях. Всички ние произхождаме от онзи червей, изпълзял навремето от водата или от онази светкавица, която е вкарала примитивен мозък в главите ни. Така че никой няма правото да претендира за изключителност.

— Това дълга история ли е, генерале? Защото, ако е, нямам време да я изслушам.

— По дяволите, не, кратка е. Ако вие сте мъртъв, командире, то тогава сто процента не младата тревичка на гроба ви ще е тази, която ще действа от ваше име. Нещо не ми се връзвате в представата като кандидат за възкръсване.

— Исусе Христе!

— Дори и той да е успял, за вас не ми се вярва, боецо.

— Аз няма да съм мъртъв, генерале — просто ще изчезна като че ли съм мъртъв, capisce?

— Не съвсем.

— Както ви казах, сега работим по този въпрос. Жизнено важно е моите врагове — вашите врагове — да помислят, че аз съм вече извън сценария…

— Какъв сценарий?

— Този, който завършва с мъртвия ви задник и тези на всички около вас, които са замесени в уопотамските ви фъшкии!

— Ще се направя, че не съм чул тази ваша забележка.

— У плете ми се езика, кълна се — о, забравете я! Исках да кажа благородното ви дело в защита на онеправданите хора, така харесва ли ви?

— Точно на мушката, командире.

— Вижте сега, докато аз съм уж мъртъв и вън от сценария, моите хора ще работят на Уолстрийт. Те ще раздуят цената на акциите на КСВВС до небето на базата на внезапна преоценка от страна на Пентагона. А след това вие ще влезете във Върховния съд и те ще се сгромолясат — също като атомна бомба върху кредитите си, които се опират на проекти, и тогава момчетата от хайлайфа, които няма да могат да си платят сметките, ще отидат да чистят кенефи в Кайро! Чатнахте ли, генерале? И двамата получаваме това, което искаме!

— Струва ми се, че долавям у вас определена враждебност спрямо тези хора.

— Така е, Вожде Гърмяща глава! Те искат да ни заврат в калта — всички нас!… Ще координираме действията си чрез Малкия Джоуи. Дръжте връзка с него.

— Трябва да ви кажа, командире и ще го кажа тук, пред Джоузеф, аз наистина мисля, че той не отдава никакво значение на всекидневната координация. Единствената възможност да се свърже човек с него е, когато не звъни на рум-сървиса.

— Лайняна глава! — изрева Джоуи Савана.

Вашингтон Пост

Директор на Цру изчезнал безследно в морето

Крайбрежни патрули провеждат безрезултатно 18-часово издирване по крайбрежието на Флорида. Частна яхта попаднала в буря

Нос Уест, 24 август — Винсънт ф. А. Манджекавало, директор на ЦРУ и гост на яхтата „Дадено Бейби“, се смята за загинал в морето заедно с капитана и екипажа на 34-футо-вия плавателен съд, напуснал Нос Уест вчера сутринта в 6:00 часа за злополучно риболовно пътешествие. Според метеоролозите внезапната субтропическа буря се извила откъм Муертос Кейс приблизително в 10:30 сутринта и почти веднага се насочила на север, далеч от бреговата линия, но право на пътя на яхтата, която се е била отправила на