Пътят към Омаха

изток към рибните полета при кораловите рифове. Издирването от страна на Крайбрежната патрулна авиация и патрулните кратери ще приключи на разсъмване, но надеждата да намерят оцелели е малка, тъй като се предполага, че яхтата се е разбила в рифовете и е потънала веднага.

След като чу новините, Президентът направи следното изявление: „Добрият стар Винсънт, голям патриот и превъзходен военноморски офицер. Ако е трябвало да си отиде, то аз съм убеден, че би одобрил морските глъбини за свое последно земно убежище.“

Във Военноморския флот, обаче, няма досие, което да потвърждава, че господин Манджекавало е бил военноморски офицер или поне е служил във флота. Когато това му бе съобщено, Президентът направи следната кратка забележка: „Моите стари момчета трябва да приведат в ред досиетата си. Вини е служил в театъра на карибските операции заедно с гръцки партизани на патрулни лодки. Триста чуми и сто вещици, какво им става на тези новоизлюпени моряци?“ Военноморският флот не е дал отговор.

Бостън Глоуб

Петима култови нудисти арестувани в „Риц-Карлън“

Четирима намерени голи на покрива. Петият нападнал бягащ за здраве в градския парк. Всичките твърдят: „Правителствен имунитет“ Вашингтон шокиран

Бостън, 24 август — След серия инциденти, по време на които внушителен брой гости на хотел „Риц- Карлтън“ твърдят, че са видели голи фигури, тичащи по коридорите по различно време, бостънската полиция обгради четирима голи невъоръжени мъже, проправили си път към покрива на сградата. Най-неочаквано те помолили за дрехи, без да дадат обяснение за голотата си, и на всичкото отгоре твърдели, че притежават имунитет от националните служби за сигурност и полагат усилия да ликвидират врагове на САЩ. Пети гол мъж бил укротен от бостънски бегач за здраве, професионален борец, известен като Джос Хамърлокър52, който казал на полицията, че нападателят се опитал да му съблече анцуга със сила. Нашето запитване в ЦРУ предизвика единствено неприятна изненада и мигновено бе отречено каквото и да било участие в инцидента. Високопоставен анонимен източник в Държавния департамент, обаче, предположи връзка между бостънската петорка и южнокалифорнийска секта, чиито членове вършели престъпления единствено в пълна голота, като пеели „Там някъде над дъгата“ и размахвали малки американски знаменца. „Те са извратени типове“, каза анонимният източник, „иначе не биха размахвали такива знаменца. Това сигурно са нейни последователи. Та така!“

Глава 17

Беше нощ и един набит мъж с тъмни очила и червена перука, която му беше голяма и му падаше над ушите, се отправи надолу по тясната, мрачна улица на няколко пресечки от рибарските пристани на Нос Уест, Флорида. От двете страни се редяха малки викториански къщи, скупчени близо една до друга. Мъжът се взираше в номерата от дясната страна, докато откри търсения адрес. Къщата се различаваше от тези до нея и срещу нея само по едно. Прозорците на останалите светеха, дори и прикрити от перденца с волани или венециански щори, а в този дом имаше една единствена слаба светлина и то в стаята до стълбището, която се намираше в задната част на малката постройка. Това беше част от визуалната парола; тук трябваше да се проведе тайното рандеву.

Мъжът с червената перука се изкачи по трите тесни стъпала и се долепи до вратата. След това почука, както беше уговорено преди това — едно почукване, пауза, четири бързи, последвани от още една пауза и още две бързи потупвания. Вратата отвори огромен носорог. Винсънт Манджекавало веднага позна един от своите куриери, когото използваше от време на време. Той имаше съвсем подходящия прякор „Мийт“53 и както винаги беше облечен с бяла риза, бяла копринена вратовръзка и черен костюм.

— Ти ли си най-добрия до когото опряха в това шибано извънредно положение?

— Хей, Вини — това си ти, нали, Вини?… Разбира се, че си ти, надушвам чесъна и долния ром.

— Basta! — изшептя ветеранът от карибския военен театър, като влизаше вътре. — Къде e consigliere54? Искам да го видя веднага.

— Никакви consiglieri — намеси се един висок и строен мъж, появявайки се от една странична врата в затъмнения вестибюл, — никакви донове, никакви адвокати на мафията, никакви оръдия на Коза Ностра, ясно ли е?

— Кой си пък ти, по дяволите?

— Изненадан съм, че не разпознаваш гласа ми…

— А… ти ли си?

— Да — каза облеченият в бяло сако с жълто шалче Смитингтън-Фонтини. — Говорили сме си стотици пъти по телефона — продължи елегантният англо-италианец, — но никога не сме се срещали лично, Винченцо. Ето ви ръката ми — а вие мил ли сте си напоследък вашата?

— Имаш доста здрави ташаци за целия този маскарад, Фонтини, това ще ти кажа — отвърна Манджекавало, изпълнявайки най-краткото ръкостискане от времето, когато Джордж Патън55 се е срещнал с първия руски генерал. — Откъде намери Мийт?

— Да речем, че той се е оказал най-слабо светещата звезда в твоето съзвездие, а пък аз съм експерт по небесна навигация.

— Това не дава отговор на въпроса ми.

— Да кажем тогава, че доновете от Палермо до Бруклин не искат да имат нищо общо с това начинание. Те ни дадоха благословията си, но в основни линии сме оставени на собствените си сили. Те подбраха съдружниците ти тук.

— Има някои неща на Уолстрийт, които трябва да свърша. Това е въпрос на лична чест и себеуважение, като се има предвид това, което е било решено в ущърб на физическото ми благополучие. Вярвам, че това ще бъде разбрано — от Палермо, та чак до Бруклин.

— Съвсем определено, Винченцо, въпрос на лична чест, но с подобаващи средства. Повтарям, никакви пистолети, никакви гробове, фамилиите не трябва да бъдат замесвани. Въпреки че те са твои, а не мои съдружници, аз държа да бъда информиран за вашите ходове. В крайна сметка, стари момко, аз платих за скапаната яхта, която взривихме на рифовете, както и за неизвестния екипаж от Венецуела, който пратихме със самолет обратно в Каракас.

— Мийт — каза Манджекавало. — Що не отидеш да си направиш един сандвич?

— С какво, бе Вини? В кухнята на тоя приятел има само някакви стари бисквити, дето се разпадат като ги докоснеш и сирене, дето мирише на мръсни крака!

— Просто ни остави насаме, Мийт.

— Дали да не се обадя за една пица…

— Никакви телефони — прекъсна го космополитът-индустриалец. — Защо не отидеш да хвърлиш един поглед на задния двор? Ние не бихме желали никакви натрапници да ни попречат, а на мен са ми казвали, че ти си специалист по предотвратяването на подобни действия.

— Не се безпокой, никакви натрапници няма да има — каза поласканият служител, отправяйки се към кухнята. — Имам очи на прилеп — никога не се затварят.

— Прилепите не са чак толкова добре със зрението, Мийт.

— Майтапиш ли се?

— Не се бъзикам.