Пътят към Омаха

— Ами аз, сър? — включи се отново Две Изток. — Три Север е шибан олигофрен! Помните ли, когато пазачите го откриха да дъвче оградата със зъби?… На мен трябваше да дадете първото убийство!

— А твоето на мен! — прекъсна го Три Север. — Не забравяйте, майоре, Две Изток беше този, който омете всички ягоди, предназначени за вас на веселбата миналия четвъртък!

— Има нещо вярно в думите ти, Номер Три. Така ми се ядяха ягоди.

— Не съм го направил аз, майоре. Четири Запад беше… Признай си, копеле мръсно!

— Е, Четири Запад? — каза Вулкан. — Открадна ли ми ягодите?

Тишина.

— Обади се, Четири Запад! — продължи майорът. — Липсата на отговор признание за вината ли е? Отговори, нещастнико. Ти ли открадна ягодите ми?

Тишина.

— Четири Запад, Четири Запад! Отговори!

Тишина.

— Радиото му е повредено — заключи Вулкан. — Тъпи, проклети пентагонски търговски посредници! Купуват тези скапани „токита“ за крупната сума четиринадесет хиляди парчето, когато същите радиотъпотийки ги има по двадесет и седем долара на черно!… Четири Запад, чуваш ли ме? — Тишина. — О’кей, Три Север на какво разстояние си?

Тишина.

— Три Север, обади се! — продължителна тишина. — По дяволите, Три Север, отговори! — Нищо. — Тъпи копелета, сети ли се някой от вас, нещастници такива, да си провери батериите? — Отново нищо. — Две Изток, докладвай веднага.

Тишина.

— Какво става, бе, да му го начукам? — разбесня се не на шега майор Вулкан, забравяйки начаса необходимостта от безшумна комуникация. — Ще ми отговори ли някой от вас, негодници такива? — Тишина, нарушена секунди по-късно от един дружелюбен глас.

— Радвам се да се запозная с теб — каза Деси-Едно, като излезе от сенките и се надвеси над натрапника с черната маска. — Вие сте военнопленник, амиго сър, и с вас ще се отнасят справедливо.

— Какво? — Майорът посегна към оръжието си, но движението му беше прекалено, прекалено бавно. Върхът на ботуша на Д-Едно се заби в челото му, точно в центъра на татуирания вулкан.

— Не исках да правя това, господин Пленник, но ти май искаше да ме нараниш, а т’ва не е никак хубаво.

Дженифър Редуинг внезапно се събуди — нещо се беше случило; тя го почувства, чу го! Разбира се, че щеше да го чуе, съгласи се тя. Някъде отвън се дочуваха глухи стонове и гърлени крясъци. Ранени кучета? Животни в капан? Тя изхвърча от леглото и изтича до прозореца без да може да повярва на това, което видяха очите й.

* * *

Сам Девъро дочу някакви далечни звуци и затрупа бучащата си глава с втора възглавница. Закле се пред себе си някъде за петстотен път, че след като излезе от „Бар и Грил“-а на О’Тул повече няма да пие. Обаче звуците продължиха без да се впечатляват от клетвата му и след като отвори очите си, които бяха всякакви други, но не и ясни, той разбра, че шумът няма нищо общо с психическото му състояние. Надигна се с клатушкане от леглото и отиде до прозореца. Мамка му!

* * *

Аарон Пинкъс сънуваше Шърли, една разярена Шърли, чиято коса беше навита на единадесет хиляди розови ролки, всяка от които крещеше срещу него със своя собствена уста, която непрекъснато се отваряше и затваряше със скоростта на автоматично оръдие. Да не би да се беше върнал отново на Омаха Бийч?… Не, той се намираше в любимата си спалня в старата хижа. Какъв беше тогава този джангър? Бавно се надигна от удобното си легло и накуцвайки отиде до прозореца. Боже на Авраама, какво си сторил!

* * *

Макензи Хоукинс отвори очи, все още премятайки в устата си пурата, която беше поставил там рано сутринта. Какво беше това, по дяволите? Виетнам? Корея? Исусе! Къде бяха адютантите му? Защо не го бяха предупредили за вражеската атака?… Не, осъзна се той, усещайки мекия допир на възглавницата под главата си — в полевите лагери няма възглавници! Къде беше тогава?… Легиони на Ханибал, намираше се в скиорската хижа на Командира Пинкъс! Той изскочи от удобното цивилно легло, презирайки се, че си е позволил подобен лукс, и изтича по наполеонки до прозореца. Чингис хан, прости ми, но дори и ти не би могъл да го измислиш!

Като минувачи, възнамеряващи да дадат показания относно ужасните последствия от грандиозна катастрофа, временните обитатели на бившата скиорска хижа се заспускаха надолу по различните стълбища към алпийското фоайе. Те бяха любезно поздравени от Деси-Едно и Две, които носеха на ръце един голям поднос за кафе, на който бяха наредени четири автомата МАК-10, двадесет пълнителя, шестнадесет гранати, четири миниатюрни радиопредавателя, две огнепръскачки, четири инфрачервени бинокъла и една разглобена яйцевидна бомба, която би могла да вдигне във въздуха четвърт от щата Ню Хемпшир.

— Не ни се щеше да ви будим — каза Деси-Едно, — но хенерала каза, че трябва да зачитаме правата на военнопленниците… Ние се опитахме, но аз мисля, че те са с много лоши характери. Тия пушки и другите неща, обясняват какво искам да кажа… А сега, велики хенерале, може ли сержант Деси-Две и аз да поспим?

— Мама му стара, момчета, вече сте лейтенанти! Ама какво е това отвън, по дяволите?

— Моля, senores y senoras56, погледнете сами! — каза Деси-Две и отвори входната врата. — Ние решихме, че на изразумението от Женевил нищо няма да му стане, след като видяхме всичките тия пушки и други неща.

Отвън, на поправения скиорски лифт, поне на пет метра над земята висяха с главата надолу четири полюшващи се тела със запушени усти и овързани с въжета крака.

— Смъкваме ги долу всеки час и им даваме вода — каза Деси-Едно с усмивка. — Ето по този начин ний наистина съ отнасяме добре с военнопленниците си.

Глава 18

— Какво? — изпищя Държавният секретар и крясъкът му накара стенографката от службите за сигурност да подскочи на стола, при което стенографският й бележник отхвръкна право към главата на работодателя й. Той го улови с лявата си ръка, с която удряше слепоочието си, за да спре маниакалното кръжене на лявото око. — Направили са какво?… Как? Не го вярвам! — Секретарят започна да удря стенографския бележник последователно в слепоочието си и в ръба на бюрото, докато накрая страниците се разпердушиниха и изхвърчаха от пружината, която ги придържаше.

— Моля ви! — примоли се стенографката, която обикаляше от известно време около него и ловеше хвърчащите листове.