Пътят към Омаха

— Зет ми има пълен килер с дрехи и е на размери приблизително като колегата ви — той вдига тежести, дори на неговата възраст. А и госпожа Лафърти е превъзходна шивачка…

— Значи това е уредено — прекъсна го нетърпеливият Сайръс. — Просто ще трябва да разберем кои са онези клоуни от ВВС Две.

— Това вече е направено — каза Макензи Хоукинс, запалвайки загасналата си пура.

— Какво?

Шумотевицата от учудени гласове се стовари върху генерала, който просто вдигна рошавите си вежди и издуха кръгче цигарен дим над лицето си.

— Моля ви, генерале! — настоя Сайръс. — Важно е. Какво сте направил?

— Вие се мислите за много хитри, но имате много къса памет.

— Мак, за Бога…

— Особено пък ти, Сам. Ти беше този, който го измисли; разбира се, аз бях крачка пред теб, но проницателните ти анализи ме изпълниха с гордост.

— За какво говориш, по дяволите?

— Малкият Джоузеф, момко! Той още е там…

— Кой?… Къде?

— В оня хотел, „Четирите сезона“. Говорих с него преди половин час и той е в течение на нещата.

— В течение на какви неща? Не можеш да се доверяваш на този дребен негодник, Мак, ти сам го каза!

— Сега мога — натърти Ястреба. — Той злоупотребява с дневните си сметки с цинична скандалност, което е сигурен белег, че притежава известна независимост от шефа си. Освен това той непрекъснато се опитва да ме провокира — това е човек, на когото бих могъл да имам известно доверие.

— Тази логика нещо ми убягва — каза Пинкъс.

— Господа — каза Ястреба, — смятам, че ще го одобрите… Инструктирах Малкия Джоузеф, който макар и човек на възраст, просто е роден за скаут, да огледа бойното поле от всички страни. Той ще преслуша лагера им, разположението на подкрепленията и огневата им мощ, ако има такава, маршрутите ви за отстъпление, ако се наложи, и най-добрия камуфлаж, който можете да използвате в подстъпите си към нулевата мишена.

— Нулева какво?

— Не, Хенри, не, сигурен съм, че генералът преувеличава! — намеси се Пинкъс, хвърляйки един настойчив поглед първо на генерала, а после и на Сайръс. — Вие обещахте, че няма да има никакво насилие и ще се вземат всички предохранителни мерки!

— Не се безпокойте и за двете, господин Пинкъс. Генералът просто използва военна терминология, за да опише хотелските стаи на така наречения комитет и подходящите дрехи…

— — Разбрал си ме погрешно, Аарон, скъпи приятелю! — Актьорът се изправи на крака, обърнал профила си надясно, със стиснати челюсти и блеснали очи. — Приветствам задачата и тази славна роля — каквато и да е тя. Помните ли, генерале, когато се присъединихме към британците и си проправихме път към Ел Аламейн!

— Разбира се, че помня, майор Сътън!… Просто ви издигнах в няколко чина сега в течение на битката — това, разбира се, е пълно право на командването.

— Приемам този чин, сър — сър Хенри се обърна и отдаде чест, а генералът се надигна от стола и стори същото. — Дайте ми тези негодници! Отново на тихия фронт и ще напълним стените с некролозите на ония от актьорския профсъюз — и на тези от Гилдията на киноартистите. Ние не се боим от никого — кръвта ни още кипи, нали, генерале?

— Вие, момчета, наистина бяхте най-добрите в Сахара. Бяхте най-смелите на света, боецо.

— Те са изкукуригали! — прошепна Сам на Дженифър. — Намират се в пробито кану в средата на тайфун, а за какво говорят.

— Засрами се, Сам! Те и двамата са… ами, по-големи от живота и това е доста освежаващо.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Ами, в този свят на фалшиви отрепки в костюми е хубаво да знаеш, че все още има хора, които преследват тигрите-убийци.

— Това са допотопни глупости, достойни за един второкурсник!

— Да, знам — усмихна се Дженифър. — Не е ли хубаво да видиш, че още има такива неща?

— И ти наричаш себе си освободена от предразсъдъци жена…

— Въпреки, че съм такава, струва ми се, че никога не съм го афиширала, това е допотопното. А не тези старци — те просто си припомнят света такъв, какъвто е бил. Аз приемам този свят и това, което те са направили, за да стане по-добър.

— Мак! — извика Девъро и накара двамата ветерани от Северна Африка да го изгледат така, като че ли е голям черен червей, изникнал от чиния с червени спагети. — Откъде знаеш, че този Малък Джоузеф наистина ще направи това, което си му поръчал? Ти ни описа някакъв негодник — може би такъв, който няма да те измами — но все пак негодник. Представи се, че ти казва това, което предполага, че искаш да чуеш?

— Не може да го направи, Сам. Виж сега, аз говорих с шефа му, който, искам да ти кажа, е много високопоставен — на равна нога с командир Пинкъс и мен — може би дори с повече влияние, където това има значение.

— Е, и какво?

— Е, тази много важна личност има силни лични мотиви да иска ние да завършим успешно мисията си, което ние няма да можем да направим, ако не се явим в цялост пред Върховния съд след осемдесет и седем часа, считано от сега нататък.

— Осемдесет и седем как го казахте? — попита обърканият Аарон.

— Броим обратно, Командире. Точка нула след приблизително осемдесет и седем часа.

— Това нещо като „нулева мишена“ ли е? — заинтересува се възрастният адвокат.

— Представяте ли си, майор Сътън, и този момък е бил на Омаха Бийч?

— Вероятно като писар, генерале…

— Да, бил съм там и носех пушка, а не някакъв кодекс.

— „Нулева мишена“, скъпи Аарон, е обектът за непосредствена атака, а „Точка нула“ е крайният обект — обясни актьорът. — Например, в похода към Ел Аламейн — първо трябваше да завземем Тобрук, т.е. той беше нулева мишена, а Аламейн — точка нула. Всъщност в хрониките на Фроасар — от които Шекспир е черпил сведения за пиесите си, както и в тези на Холиншед — термините са упоменати…

— О’кей, о’кей! — повиши глас раздразненият Девъро. — Какво общо има цялата тази бъркотия с някакъв негодник на име Малък Джоузеф? Ще повторя, Мак, кое те кара да мислиш, че той ще направи това, което си му казал? Нали преди това те е лъгал?

— Очевидно промяната на обстоятелствата — отвърна Дженифър, преди Ястреба да успее да отговори. — Предполагам, че е предан на много важния си шеф.

— Дюшеш, госпожице Ред. Предаността му е такава, че от нея зависи ще продължава ли да диша Джоузеф или не.

— Е, ако случаят е такъв…

— Случаят е такъв, Сам — потвърди Хоукинс. — Както ти добре знаеш, аз не греша в тази област. Трябва ли да ти напомням за оня клуб в Лонг Айлънд, или за птичата ферма в Берлин, или пък за оня луд шейх в Тизи Узу, който искаше да му продам третата си жена за три камили и един малък дворец?

— Достатъчно, генерале! — каза твърдо Пинкъс. — Напомням ви, че в случая няма да има паралел между сегашните и някакви минали събития. А сега, вие и Хенри седнете долу и да продължим разговора.

— Дадено, Командире. — Двамата ветерани от Ел Аламейн седнаха и Ястреба продължи: — Но ние не можем да свършим кой знае какво, докато Малкия Джоузеф не изготви рапорта си.

— По какъв начин ще го направи? — попита Девъро. — Ще изпрати кодирано послание с пощенски гълъб, който ще литне от хотелския му прозорец направо към шейхството Тизи Узу ли?

— Не, синко, по телефона — И както би се изразил Сър Хенри, телефонът, който като че ли само чакаше