Пътят към Омаха

случай изпращах послание, че не са успели!

— Боя се, че не разбирам — каза озадаченият Аарон.

— И аз — добави заинтригувана Дженифър.

— Абе, вие адвокати ли сте или продавачи на обувки? — изкрещя съвсем раздразнено Макензи. — Ако сте попаднали в ситуация на живот и смърт и ви е необходима информация, за която знаете, че съществува, но никой не иска да ви я даде, как ще се доберете до нея?

— Чрез енергичен кръстосан разпит — отвърна Пинкъс.

— С наблягане на наказанието за лъжесвидетелстване — добави отново Редуинг.

— Е, предполагам, че от ваша гледна точка сте прави, но ние не действаме в съдебна зала. Има и друг начин…

— Да се провокира — прекъсна го Девъро, кръстосвайки бърз съучастнически поглед с Ястреба. — Прави се някакво драстично изявление или поредица от изявления, които предизвикват враждебен отговор, който потвърждава информацията.

— Мамка му стара, Сам. Винаги съм казвал, че си най-добрият! Помниш ли в Лондон, на Белгрейв Скуеър, когато ти казах как да се справиш с онзи тлъст предател…

— Имаме уговорка да не споменаваме предишната ви връзка, генерале! — напомни Аарон. — Не държим да чуем и дума за нея.

— Ако полковникът тук — по моему полковник — е прав, обяснението е застанало на една от пистите на летище „Логън“, ВВС Две, Командире! Кой го е изпратил?… Освен, ако, разбира се, не съм „Воин на столетието“, в който случай ще се окажем в положението на снижаващ се към силно укрепен бряг изтребител без мотор и без средства за защита.

— Това няма да се опитвам да го проумея, но — Аарон внезапно млъкна и се огледа. В старинното кресло до елегантното бяло бюро, той откри този, когото търсеше. Наемникът Сайръс М. седеше напълно неподвижен, със зинала уста и широко отворени очи. — А, ето ви, полковник.

— Какво?

— Слушахте ли какво говорихме досега?

Сайръс кимна с огромната си глава и отговори бавно и отчетливо: — Да, слушах ви, господин Пинкъс и току-що чух най-невероятната история, откакто няколко палячовци обявиха, че могат да осъществят ядрен синтез в студена вода по двадесет цента галона… Вие сте съвсем откачени! Вие сте луди, побъркани, патологични случаи… Това всичкото истина ли е?

— Всичко е истина, Сайръс — каза Девъро.

— В какво се забърках, да си пикая на главата? — изрева огромният черен химик. — …Извинете ме за речника, мис Редуинг, опитвам се да вкарам всичкото това в уравнение, но не ми е лесно.

— Не е необходимо да се извинявате, Сайръс, и защо не ми викате просто Джени?

— Глупости — каза наемникът, като се надигна от креслото, а съвестта му го накара да погледне надолу, за да види дали не го е счупил. — Ако е истина — продължи той и се приближи до адвокатското трио и към вманиачения „Воин на столетието“, чието напрегнато изражение очевидно караше Сайръс да се чувства неудобно. — …ако това е истина, не виждам друга алтернатива, освен да проверим този Нобелов комитет. Наемайте вашия актьор, господин Пинкъс. Излизаме на сцената.

Глава 21

В къщата на плажа в Суомпскът, Масачузетс, се беше възцарило примирие. Под неутралното ръководство на Аарон Пинкъс бе изготвен документ, подписан от генерал Макензи Хоукинс, известен още като Гърмящата глава, настоящ вожд на уопотамите, и Изгрев Дженифър Редуинг, говорител на гореупоменатото американско индианско племе, според който всички пълномощия за правната защита на племето се прехвърлят на госпожица Редуинг. Самюъл Лансинг Девъро, временен официален адвокат на уопотамите се съгласява да отстъпи всички задължения на постоянния адвокат на племето, гореупоменатата госпожица Редуинг, в случай на съвместно явяване пред Върховния съд на Съединените щати, ако това явяване се изисква.

— Не съм убедена, че последната част ми харесва — беше декларирала Дженифър.

— На мен изобщо не ми харесва! — каза Сам.

— Тогава аз няма да подпиша — Ястреба беше непреклонен. — Промяната на адвоката в последната минута може да се окаже фал, а аз съм вложил в това начинание прекалено много кръв, пот, пари и търпение, за да го допусна. Между другото, госпожице Ред, аз ви дадох пълен контрол върху всички преговори, така че какво, да му се не види, искате повече?

— Какво повече ли?… Никакво явяване изобщо, никаква декларация, никакъв Върховен съд.

— Хайде, скъпа — каза Аарон, — вече е прекалено късно. Изслушването е влязло вече в плана на Съда. Освен това е възможно да пропуснете една златна възможност за племето си. Убеден съм, че с ваша помощ този асансьор към ада може да бъде блокиран.

— Е, възможно е — съгласи се Дженифър, — но само, ако съдът постигне консенсус. Ще ни отпуснат два или три милиона долара и животът ще продължи без сътресения. Ще можем да построим четири или пет училища в резервата и да наемем няколко добри учители.

— Аз определено няма да подпиша! — изрева Ястреба.

— Защо, генерале? Това не е ли достатъчно, за да ви се отплатим?

— Да ми се отплатите ли? Кога съм говорил нещо за плащане, по дяволите? На мен пари не ми трябват — Сам и аз имаме толкова пари, че не можем да ги похарчим даже и в Швейцария!

— Мак, млъквай!

— …всички те са придобити по съвсем законен начин чрез доброволните дарения на няколко богати нищожества. Сигурен съм, че никога не бихте ни обвинили.

— Достатъчно, генерале! — Аарон Пинкъс скочи, доколкото можа, на краката си. — Разбрахме се да не се позовавате нито устно, нито писмено на предишни събития, за които ние нищо не знаем.

— За това няма проблеми, Командире, но аз все пак трябва да изясня позицията си. Не съм жертвал три години от живота си, за да ни даде накрая някой доставчик на ВВС някакви си два-три милиона долара от благотворителната си касичка.

— Да ни даде ли? — възкликна Дженифър. — Мислех, че вие нищо не искате.

— Аз не говоря за себе си, говоря за принципите, от които съм се ръководил.

— Как се изразихте точно? — попита саркастично Дженифър Редуинг. — В интерес на вашите принципи ли?

— Много добре знаете какво имам предвид, малка лейди. Вие искате да продадете племето — което по случайност е моето племе.

— Какво си наумил, Мак? — попита Девъро, знаейки колко е безполезно да се разубеждава Ястреба, щом си е наумил нещо.

— Ще тръгнем като начало с петстотин милиона долара, хубаво кръгло число — което за Пентагона ще бъде все едно комар го е ухапал — и пак ще се отърват евтино.

— Петстотин! — Бронзовото лице на Дженифър Редуинг потъмня, защото кръвта се качи в главата й. — Вие сте напълно побъркан!

— Винаги можеш да отзовеш артилерията си, но не можеш да заплашващ с нея, ако нямаш някакъв резерв… Точно петстотин хубави зелени милиончета или няма да подпиша. Може би трябва да добавим и това, Командире, като допълнително условие, или не знам как го наричате там.

— Това няма да е разумно, генерале — каза Пинкъс, поглеждайки към Сам. — Ако се наложи разследване, би могло да се тълкува като предпоставка за тайно споразумение.

— Тогава аз искам отделен лист — каза намръщено Макензи. — Няма да й позволя да потопи моя народ в тъмната река на злите сили.