Пътят към Омаха

— Аз не съм забравила — прекъсна го Елинор. — Говорих с нея миналата вечер, но не съм и давала нито адрес, нито телефонен номер.

— Кора — извика Сам — Как си… ти си говорила с нея, майко, така ли? Защо не си ми казала?

— Не си ме питал. Всичко вкъщи е наред. Полицаите непрекъснато стоят там и ми се струва, че тя сега храни цялото управление.

— Кора? Майка казва, че там всичко е наред.

— Майка ти пак се е наляла с чай, Сами. Проклетият телефон се счупи да звъни цял ден и никой не може или не иска да ми каже къде сте, да ви вземат дяволите.

— Откъде разбра?

— От дъщерята на Пади Лафърти, Бриджет. Тя каза, че Ерин й дала този номер, в случай, че има някакви проблеми с внучетата.

— Така става. Какво има? Кой ме е търсил?

— Не теб, Сами, търсиха друг, но не и теб!

— Кого?

— Първо оня лудия генерал, дето непрекъснато говориш за него. След това онази дългокраката индианка, дето не трябва да излиза сама по улиците. И да ти кажа, обадиха се поне по двадесет пъти за всеки от тях, все същите двама, по на половин час.

— Как се казваха?

— Единият не ми каза, а за другия няма да повярваш. Първият беше толкова паникьосан, като че ли всичко около него гори, нещо като теб понякога, Сами. Само крещеше, че сестра му трябва веднага да се обади на брат си.

— Добре, ще й кажа. Ами другият, този за генерала?

— Ами като ти кажа, сигурно ще си помислиш, че пак съм фиркана, но не съм, защото наоколо има прекалено много ченгета… Леле, момко, каква сметка ще получиш от месаря…

— Кажи името, Кора.

— Джони Телешкия нос, представяш ли си, Сами?

— Джони Телешкия нос ли? — каза бавно Девъро.

— Телешки нос…? — задъха се Дженифър.

— Телешки нос! — извика Ястреба. — Охраната ми ли се е опитвала да се свърже с мен? Изчезни от телефона, лейтенант!

— Бившият ми клиент се е опитал да се свърже с мен! — извика Дженифър и се сблъска с генерала, тъй като и двамата се затичаха към Сам.

— He! — повиши глас Девъро и дръпна телефона настрана. — Телешкия нос е за Мак. Брат ти иска да му се обадиш.

— Дай ми тоя телефон, момче!

— Не, първо аз!

— Успокойте се всички, ако обичате — каза Пинкъс, извисявайки глас. — Зет ми има поне три, ако не и четири телефонни линии, най-малко две от които са за сестрата на Шърли. Тук навсякъде има телефони. Всеки от вас просто да си намери един и да натисне някой бутон, който не свети.

Това, което последва, приличаше на кратка блъсканица в детска градина преди излизане на разходка. Ястреба и Дженифър се втурнаха да търсят отделни телефони. Мак забеляза един на верандата, изтича към стъклената врата и я отвори със страхотен трясък, Редуинг видя друг на старинното бяло бюро в задната част на стаята и се хвърли към него. Последвалата какофония от гласове разтърси застиналата вечер в Суомскът.

— Чао, Кора.

— Чарли, аз съм!

— Телешки нос, Гърмящата глава се обажда!

— Шегуваш се, братче, кажи ми, че се шегуваш!

— По дяволите, нулев час минус четири дни!

— Не се ли шегуваш…?

— Изпрати обратно съгласието ми и го разпиши Г. Г. Вожд на най-онеправдания народ в тази нация!

— Изпрати ми един билет за Американска Самоа. Ще се срещнем там.

Единият триумфиращ, а другият победен, Ястреба и Дженифър затвориха всеки съответния телефон. Генералът прекрачи през вратата като командир на римски легион през портите на Картаген, докато Редуинг се отдалечи от елегантното бяло бюро, като откъсната от ятото крехка птичка, омаломощена от свирепите ветрове.

— Какво има, скъпа моя? — попита любезно Аарон, явно трогнат от държанието на Дженифър.

— Най-лошото — отвърна едва чуто тя. — Асансьор за ада.

— Хайде стига, Дженифър…

— Върховния съд — още по-тихо прошепна Дженифър.

— Дюшеш! — изрева Ястреба. — Право в центъра на мишената! Върховният съд.

— Пак в затвора ли ги пращаш? — проплака Деси-Едно.

— Генерале, що го направи? — попита зашеметеният Деси-Две.

— Нищо не сте разбрали, капитани. Вие сте на път да направите много добра военна кариера в частите на Рейнджърите.

— Запазете всички тишина! — надвика ги Девъро и донякъде се изненада, като видя, че му се подчиниха. — Добре, Ред, първо ти. Какво каза брат ти?

— Това, което този неандерталец току-що потвърди. Чарли се обадил на Джони Телешкия нос, за да провери там всичко наред ли е, и Джони в това време със зъби и нокти се опитвал да открие този планински мутант. Вчера сутринта е пристигнала телеграма, изискваща незабавен отговор по телефона или по факса… Генерал Гърмящ психопат трябва да се яви в съда, за да потвърди, че изразява волята на племето в петдневен срок, считано от вчера три часа следобяд и да изложи случая си. Всичко свърши, остана да наблюдаваме само бавната агония на съсипания ми народ. Дебатите в съда ще бъдат публични.

— Успяхме, Сам! Старият екип не е загубил и частица от блестящите си способности.

— Нищо! — изкрещя Девъро. — Аз не съм направил абсолютно нищо! Аз нямам нищо общо с теб.

— Синко, знаеш, че мразя да противореча…

— Не съм ти никакъв синко!

— Не, той е мой син — каза Елинор. — Има ли желание някой да го вземе?

— …но ти си официалният адвокат на делото — довърши Хоукинс с малко по- тих глас от преди.

— А, не, тази покана е била за теб, а не за мен!

— Отново грешиш, съветник — каза нещастно Дженифър. — Ти си изместил не само неправоспособния ми брат, но и мен с едно изръмжаване на твоя Човекоподобен. Чарли се изрази съвсем ясно, донякъде успокоен за себе си. Поканата е била адресирана и до някой си Самюъл Л. Девъро, ескуайър, адвокат на племето Уопотами.

— Не могат да го направят!

— Направили са го и Чарли иска да благодари на въпросния С. Л. Девъро с цялото си сърце. И добави: „Искам да купя на тоя нещастник една бутилка, но се съмнявам, че ще живее толкова дълго“.

— Генерале — чу се тихият глас на Сайръс М. и в последвалите думи се чу тътенът на далечна гръмотевица, — ще забравим ли Воина на столетието?

Лицето на Ястреба побеля, очите му блуждаеха без да виждат нищо, изразявайки единствено мъчителният му вътрешен конфликт.

— О, Исусе и Цезаре! — изломоти той и се стовари в стола срещу Пинкъс. — Господи, какво да правя?