Пътят към Омаха

върна на всичко онова, което олицетворява властта и не съм сигурна, че целта щеше да има значение. Това ли е причината, поради която оставате?

— Това са емоции, а те не са особено полезни в този случай. В основни линии, молбата ми да бъда оневинен, защото съм действал при законна самоотбрана, не бе уважена и аз бях вкаран в затвора, не защото съм черен, а защото бях дяволски добър като инженер-химик. Сега си мисля, че някои идиоти в Щутгарт са си помислили, че един Schwarzer67 не би бил способен да анализира последния етап от синтезирането на сместа…

— Леле, той е голяма работа! — извика госпожа Лафърти.

— Скъпа Ерин, моля те.

— Както и да е — продължи Сайръс. — Редът за този договор беше одобрен от шефа на Комисията по оръжейния контрол. След като открих истинското предназначение на сместа, аз персонално го уведомих чрез дипломатически куриер, когото изобщо не съм виждал. Но тази голяма въшлива клечка, която беше с едната ръка в меда, въобще не позволи подозренията ми да стигнат до останалата част от комисията. Аз бях — простете ми за термина — поставен в черния списък и това нямаше нищо общо с цвета на кожата ми, защото аналитичните доклади не включват такава информация.

— По какъв начин е свързан опитът ви от Щутгарт с днешната пресконференция на летище „Логън“? — попита Пинкъс.

— Освен всичко, което казах на съдружниците ви относно странните обстоятелства, съпътстващи тази задача, трябва да се позова отново на същото шесто чувство, което отрекох, защото то не е расистки ориентирано — ориентирано е към корупцията в правителствените среди. Един от силните на деня успя да измъкне черната ми кожа от германския затвор, където трябваше да стоя петдесет години, ако имах късмета да изкарам и един месец. Направи го, като оказа натиск върху съдебните кръгове в Бон и сключи сделка с мен. Срещу мълчанието ми да намалят присъдата на пет години и да ме преместят в американски затвор. И не ми казвайте, че ръцете ми са останали чисти.

— Но вие сте приел сделката — каза нелюбезно Дженифър.

— Не ме очароваше възможността да бъда единственият черен в германски затвор, където по-голямата част от обитателите са маниаци с обръснати глави, които чакат Хитлер да възкръсне.

— Извинявайте, разбирам. Ние също сме придобили шесто чувство.

— Не, моля ви, не се извинявайте — възпротиви се кротко наемникът. — Когато видях по телевизията в затвора всичките онези хора, убити от химикалите, за които знаех, се засрамих от себе си.

— Хайде стига, полковник…

— За Бога, престанете, съветник. Аз не съм полковник.

— Не, наистина! — продължи бързо Девъро. — Какво друго ви е оставало да направите, щом сте бил осъден на петдесет години сред бръснатите глави?

— Това беше моето оправдание, затова и се измъкнах заедно с Роман З. Тази цялата гадост трябва да спре, човече!

— И вие мислите, че това, което става сега с генерал Хоукинс е вариация на случилото се с вас, така ли? — попита Аарон, навеждайки се напред в стола си. — А предаването, което току-що наблюдавахме е доказателството.

— Ще ви кажа, че това, което аз няма и не мога да повярвам е, че някога ще има Нобелова награда за Воин на столетието. И второ, защо този така наречен комитет долита направо в Бостън, където хората от разузнаването имат информация, че се намираме в момента. Трето, мисля, че това е следващият опит след неуспеха на този квартет от побъркани психопати, който се е опитал да се разправи с вас в Хуксет. Вие сами сте се досетили, че това са шайка малоумни нищожества по печата на затворническата пералня върху вътрешната страна на един от панталоните и сте ги изпратили обратно в чували за трупове.

— Проклети влечуги! — изрева Хоукинс. — Това, което изпратихме беше послание!… Ще ми каже ли някой тук за какво говорим?

— Ще те посветим малко по-късно, Мак — отговори Сам, поставил ръка върху рамото на Сайръс.

— Ако съм ви разбрал правилно — каза Девъро, — ние трябва да открием кой ръководи цялата тази операция, така ли е?

— Точно така — каза наемникът, — защото е възможно нападението срещу вас в Ню Хемпшир да е организирано от същата ръка, само че сега нещата са отишли далеч — дори прекалено далеч, а това означава, че може да са станали уязвими.

— Защо казвате това? — попита Пинкъс.

— Защото тези пристигнаха с ВВС Две — отвърна Сайръс. — Те са чуждестранни цивилни лица, превозени с втория по ранг самолет в страната, което означава, че разрешението е било дадено от един от следните три източника: Белия дом, който можем да отхвърлим, защото те и без това си имат достатъчно неприятности с това хлапе; ЦРУ, което можем да изключим от раз, защото половината от страната смята и то с пълно право, че това съкращение означава Хванат на местопрестъплението68, и не е много вероятно да рискуват с пореден провал; и най-накрая, Държавният департамент, за който никой не знае какво точно върши, но той все пак го върши. Предполагам, че е едното от последните две; и ако разберем кое от двете е, ще можем да стесним кръга от хора, които са могли да дадат разрешението за този самолет. Сред тях ще се намира и големият лош чичко.

— Възможно е да са били и Държавният департамент, и ЦРУ? — предположи Пинкъс.

— Няма начин. Управлението няма доверие на Департамента и обратното. Освен това при обединяването на силите възниква прекалено голяма опасност от пукнатини.

— Да допуснем, че сме открили точно кой е — каза Сам. — След това какво?

— Ще ги разтърсим за яките, докато им прилошее. Трябва да разберем кой стои зад тази операция — имам предвид наистина да го приковем към стената: име, чин и сериен номер — защото това е единственият начин да осигурим безопасността ви.

— По какъв начин?

— Чрез публично разобличение, Сам — каза Дженифър. — Все пак ние сме страна на законите, а не на маниаците във Вашингтон.

— Кой го твърди?

— Гледището е спорно — съгласи се Редуинг. — Какво трябва да направим сега, Сайръс?

— Оптималното разрешение би било да изпратим някого, който да представлява генерала в онзи хотел, който споменаха, заедно с мен и Роман З., като негови цивилни адютанти. Съвсем обичайно е пенсиониран генерал с два медала от Конгреса да има адютанти.

— А какво ще кажем на Деси-Едно и Две? — попита Аарон. — Те ще се засегнат.

— Защо, те ще бъдат с истинския Хоукинс. По дяволите, тука няма никой, който би могъл да мине за генерала. Ще трябва да измислим нещо друго.

— Почакайте малко! — намеси се Пинкъс. — Шърли и аз поддържаме местните театрални групи — тя обича да вижда снимката си по премиерите. Имаме си и един фаворит, по-застарял изпълнител, който е участвал в доста постановки на Бродуей; той в момента е нещо като полупенсионер, така да се каже. Сигурен съм, че бих могъл да го убедя да ни помогне, срещу известно заплащане, разбира се… И… само ако е в пълна безопасност.

— Имате думата ми за това, сър — каза Сайръс. — Не е възможно да му се случи каквото и да е, защото аз и Роман З. ще стоим от двете му страни.

— Актьор ли? — възкликна Девъро. — Та това е лудост!

— Честно казано, той доста често изглежда точно така. Телефонът на масичката до стола на Аарон иззвъня; той го вдигна моментално. — Да?… За тебе е, Сам. Струва ми се, че е прислужницата ви, братовчедката Кора.

— О, Господи, съвсем бях забравила за нея! — каза Девъро, отивайки към телефона.